Проф. Атанас Щерев: Частни допълнителни фондове могат да решат проблема "пациентите плащат"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Илия Вълков с проф. Атанас Щерев в предаването ''РадиоТочка''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Още се ядосвам от политиката, защото аз с течение на времето направих много години и човек, и без да е умен, трупа житейски опит. Ходил съм в различни страни и на всички континенти, посещавам болници и конгреси и виждам, че хората живеят добре, там където има ред, дисциплина и уредено трудово законодателство. Всеки се труди и получава определен начин на живот.

Това призна проф. д-р Атанас Щерев, първият у нас акушер гинеколог с бебе от инвитро процедура, в интервю пред БНР.

В предаването "РадиоТочка" той коментира здравното осигуряване, парите в бюджета на НЗОК и защо българският пациент продължава да плаща от джоба.

"В Закона за здравното осигуряване пише, че всичко се плаща чрез НЗОК. Е,  да, но в бюджета на касата не е предвидено да се заплаща трудът на медицинските специалисти, а само лечение и лекарства. И започват едни такива гимнастики със закона – избор на екип, които пациента ги плаща от джоба си", сподели възмущението си проф. Щерев.

• МЗ предлага нови профилактични изследвания в пакета, заплащан от Здравната каса

И предлага да се направи пакет, "плаща се еди какво си в зависимост от вноската":

"Нормалното положени е да има доброволни фондове и да бъдат допълващи. Така никой няма да доплаща. Проблемът е, че има около 1,5 млн. хора без имот и доходи и не могат да си направят допълнително осигуряване. Да има държавен фонд за бедни и безимотни и както за отопление им дават пари, от този фонд да им се плаща на тях. Защото това е най-лошият начин за пациента, а  у нас 50% е от джоба на пациента."

Проф. Щерев, бивш депутат от НДСВ, припомни, че от 2000 г. досега не се променя нищо и няма решения.

"Нямам обяснение, само, че на някои хора им е удобно. Но на лекарите не им е удобно и най-вече на пациентите. Когато се направи това ще има ред, по който се заплаща. Ако отидете в Германия и Франция, всичко се заплаща, няма кешови плащания. Това е дълбока язва в нашето общество, явно има прослойка в обществото, която има интерес от това", коментира акушер-гинекологът.

• Д-р Персенски: Ако до 35-годишна възраст няма бременност до една година опити, следва да се търси специалист

Над 55 години той работи като акушер-гинеколог, реално инвитро процедурата я прилага от 1986 г. Лекарят разказа, как в онези години, е работил с д-р Ватев, който е имал единствената биологична лаборатория, с едно куфарче с топла вода в спринцовките с яйцеклетката, кара с трабанта си до неговата лаборатория.

"Аз имах забрана, но това са минали работи. У нас се смяташе за експериментална методика, а на запад, първото бебе е 1978 г., първите бременности в Австралия, а 1984 г. в САЩ имаше 400 лаборатории за инвитро оплождане. 1989 г. се отвориха нещата, без да има разпореждане кой може и не може да работи. Дойдоха много хора при нас, обучиха се. 75%, които работят в България и 100% в РСМ са обучени от моя екип", разказа проф. Атанас Щерев.

И отново припомни на младите, че до 30-годишна възраст яйцеклетките и сперматозоидите са с най-добро качество, след това настъпват слаби или силни изменения. Той посочи, че средната възраст за първа бременност в неговата болница, която има 30 центъра в страната за инвитро оплождане, е 37 години.

Акушер-гинекологът посочи, че имат специалисти и апаратура за криобиология. И може да се замразява генетичен материал, и препоръчва това да се прави до 30 години.

"Стремеж на болницата ни е да бъдем с минимален процент секцио, защото е травматична операция за репродуктивните органи на хората и това невинаги го мислят акушер-гинеколозите и пациенти. За лекаря е най-лесно да направи секцио, но в индустриалния свят е нисък процентът. СЗО и международните организации на АГ-специалистите показват, че повече от 30% секцио няма медицински основания. Другото е финансови улеснения на специалистите и желание от страна на пациентите, да имат по-бързо раждане, а някой искат ден и час, но това не са медицински основания. При най-добрата АГ-помощ секциото е около 17% средно за страната. При нас предстои още много да се подобри качеството на АГ-помощта", обясни проф. Атанас Щерев.