КОП29: Данъци за свръхбогатите и ефектът от войните върху околната среда

публикувано на 23.11.24 в 14:05

Снимка: unsplash.com

Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари - с тези думи може да се обобщи 29 Конференция за климата на ООН в Баку, Азербайджан. Форумът се проведе в края на най-горещата година в историята на човечеството, а началото му беше белязано от смъртоносни бури във Филипините и Хондурас, извънредно положение заради засушаване и горски пожари в Еквадор и невиждани наводнения в Испания.

Подобно на предишните конференции, основният препъни камък пред финално споразумение беше сумата, която развитите страни трябва да плащат на развиващите се държави за справяне с последиците от климатичните промени, въпреки обявената амбиция от домакините. Съветникът по външната политика на азербайджанския президент Илхам Алиев Хикмет Хаджиев заяви, че финансовата страна е в центъра на конференцията в Баку.

"Конференцията в Азербайджан е посветена на финансите. Страната домакин прави всичко по силите си да постигнем климатичните цели, но не сме сами. Всички делегати трябва да изиграят ролята си възоснова на споделената ни отговорност."

Развиващите се страни настояват за 1.3 трилиона долара на година, които трябва да дойдат от развитите държави както и инвестиции от частния сектор, подчерта боливийският делегат Диего Пачеко.

"Това не е подаяние. Финансирането е правно задължение на развитите страни съгласно конвенцията за климата."

Много страни смятат също така, че разговорите не отразяват спешната нужда от отказване от употребата на изкопаеми горива. Активистите се опасяват, че след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, той отново ще изтегли най-голямата световна икономика от климатичното споразумение и ще увеличи добива на петрол и природен газ.

На този фон украинската делегация отбеляза в Баку хиляда дни от началото на войната. През цялото това време Киев води стриктна сметка за ефекта от бойните действия върху околната среда и твърди, че Русия е извършила над 6 500 престъпления срещу природата, а сумата от увредата на климата възлиза на 71 милиона долара. Украинският министър на околната среда и националните ресурси Светлана Гринчук подчерта.

"Войната вече е навредила на три милиона хектара украински гори, заради горските пожари, предизвикани от руските действия. Капацитета на украинските гори за поглъщане на парниковите газове е намалял с милион и 700 хиляди тона въглероден диоксид. Природата не познава граници и отрицателното въздействие ще се разпространи към съседните държави, както и на хранителната верига по целия свят."

Гринчук подчерта, че Украйна активно работи по възстановяване на ресурсите и не чака края на войната. "За да компенсираме загубите, украинците засадиха 555 милиона дървета на площ от над 75 хиляди хектара. А с помощта на партньорите разминирахме 35 хиляди квадратни километра," подчерта украинският еко министър.

Заради войната в Украйна беше разрботена и нова метедология за измерване на екологичния ефект от военните конфликти, която изчислява въглеродните емисии. Тя се прилага и при оценяване на влиянието върху природата на войната в ивицата Газа. Според палестинския председател на Асоциацията за качество на околната среда Нисрийн Тамими защитата на природата е основно човешко право, което обаче е нарушено от конфликта в анклава.

"Опазването на околната среда не е вторичен избор или странична молба, а основно право, свързано с човешките ни права да живеем в безопасен, чист и стабилен свят, които се гарантират от закони, харти и международни споразумения. Но как ще се приложат те по време на израелската война срещу народа ни и израелската окупация на земите ни в ивицата Газа, която продължава повече от година?"

По думите й войната е нанесла огрони щети по водоизточниците, а при разчистването на разрушенията и възстановяването на инфраструктурата ще се отделят милиони тонове вредни емисии.

"Има натрупване от над 43 милиона тона отломки, замърсени с опасни материали, тежки метали, трайна органични замърсители, пълен срив на канализацията и замърсяване на 90 процента от източниците ни на вода и питейна вода, както и разпространение на инфекциозни заболявания. Емисиите за възстановяване на инфраструктурата се изчисляват на поне 30 милиона това въглероден диоксид."

Друг спорен въпрос на последните няколко конференции за климата беше от къде да дойдат парите за фондовете, компенсиращи загубите от природни бедствия и тези за разработване на нови екологични решения. Най-логичното решение е този който замърсява най-много да плати, смятат голяма част от активистите.

"Сега повече от всякога има нужда замърсителите да си платят за хаоса, който предизвикват в нашите общества. Именно малките държави търпят ефектите от глобалното затопляне и страдат всеки ден. Накарайте богатите замърсители да си платят!"

Според някои от предложените решения облагане с данъци на големите компании, на добива на изкопаеми горива и намаляване на субсидиите може да генерира пет трилиона долара годишно. Неправителствената организация за борба с бедността "Оксфам" от години призовава за облагане с по-високи данъци на най-богатите хора на планетата. По техни изчисления 400-те милиардерски семейства в Съединените щати плащат годишно около 8.2 процента данък върху доходите си, докато заплатата на средностатистическия данъкоплатец се облага с 13 на сто. Освен това единият процент най-богати хора в света са натрупали 42 трилиона долара ново богатство през последното десетилетие.

"Супер богатите не само стават по-богати, но и непропорционално са отговорни за влошаване на промените в климата. Имат множество жилища, пътуват по целия свят с частни самолети и начинът им на живот е свръх-консуматорски."

По-рано през годината финансовите министри на Бразилия, Германия, Испания и Южна Африка предложиха въвеждането на данък от 2 процента на около три хиляди лица с нетно богаство от над един милиард долара. Така ще се съберат 230 милиарда годишно за борба с бедността и климатичната криза.

По публикацията работи: Лилия Димитрова