Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изгубени в достъпа до информация

| Репортаж
Снимка: архив

Как държавните институции използват инструментите на бюрокрацията, за да държат на дистанция журналисти и граждани?

Наскоро беше публикувано поредното изследване на Асоциацията на европейските журналисти за свободата на словото в България, според което отказът на институциите да предоставят информация на журналисти е определен като "административен натиск".

В случая, който огласява предаването "Хоризонт до обед", натискът се оказва от Комисията за противодействие на корупцията.

Борбата с корупцията и злоупотребата с власт беше тема №1 и в последната предизборна кампания. В тази неравна битка на първа линия са журналистите. За да открият неоспорими доказателства за нарушения на политици и общественици, те се нуждаят от документи. Документите пък ги дават държавните институции. Получават се по Закона за достъп до обществена информация. Благодарение на него са разкрити стотици злоупотреби и той е едно от мощните оръжия в борбата за прозрачност и отчетност пред гражданското общество.

От БНР бива подадено заявление към Комисията за противодействие на корупцията с дата 19 септември. Срокът, в който Комисията за противодействие на корупцията трябва да отговори, е максимум 14 дни, тоест най-късно до 3 октомври исканите документи да се предоставят.

На 3 октомври Комисията за противодействие на корупцията изпраща отговор, че решава да предостави документите, но такива липсват.

18 дни по-късно от БНР им изпращат второ писмо, с напомняне, че документи няма въпреки положителното решение на г-н Пламен Йоцов, член на Комисията за противодействие на корупцията.

На 4 ноември се получи ново писмо, с което от Комисията припомнят, че са изпратили решение. Документите отново липсват. Десетките опити за връзка по телефон с Комисията за противодействие на корупцията удрят на камък... вече 70 дни.

Дали е честа практика институциите формално да спазват закона, но фактически не, коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", който следи 24-годишната практика по прилагането на закона у нас.

"Това е много странно. Логиката на закона е, че информацията се дава веднага, с решението. Случва се институциите да се опитват да клинчат, да забавят отговора си, на случай като настоящия е абсолютно драстичен. Такива случаи са невероятни изключения, да не кажа абсолютен парадокс. Има основание да бъде сезиран и омбудсманът, друг е въпросът, че в момента нямаме действащ омбудсман."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мерц иска сирийците в Германия да се завърнат у дома

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че сирийските бежанци в Германия трябва да се завърнат в родината си, след като войната в родината им е приключила. В изказване при посещение в северната част на страната Мерц каза, че няма причина тези мигранти да остават повече на германска територия и ако откажат да напуснат, могат да бъдат депортирани...

публикувано на 04.11.25 в 00:56
Главният изпълнителен директор на Rheinmetall AG Армин Папергер (вляво) и румънският министър-председател Илие Боложан (вдясно) в края на пресконференция в централата на правителството в Букурещ, 3 ноември 2025 г.

Румъния подписа с "Райнметал" за фабрика за барут, купува Ф-16 за 1 евро от Нидерландия

Германският оръжеен концерн "Райнметал" (Rheinmetall AG) ще произвежда барут и в Румъния. Днес изпълнителният директор на "Райнметал" Армин Папергер и румънският премиер Илие Боложан са подписали договор за съвместно производство в градчето Виктория, в окръг Брашов, в Централна Румъния. Инвестицията за изграждане на завода е 500 милиона евро,..

публикувано на 03.11.25 в 21:15
Етнографски музей - Берковица.

Дигитализират експозициите на Етнографския музей и Къщата музей "Иван Вазов" в Берковица

Музейният комплекс в Берковица ще дигитализира експозициите на Етнографския музей и Къщата музей "Иван Вазов", за да могат да се видят и от хора в неравностойно положение.  Музейният комплекс спечели проект "Берковица – живо наследство: дигитални разходки и занаяти" по програма "Културно наследство" 2025 г. Финансирането е в размер на 20 000 лв. и..

публикувано на 03.11.25 в 20:48
Володимир Зеленски

Украйна планира да отвори офиси в Берлин и Копенхаген за продажба на военна техника

Русия трупа войски близо до Добропиля, а близкият град Покровск остава под значителен натиск, до 300 руски войници са проникнали в него - това  украинският президент Володимир Зеленски.  Украйна изпраща нови подразделения в Покровск Зеленски  призна, че на страната му не достигат 750 милиона долара, за да закупи необходимите за отопление през..

публикувано на 03.11.25 в 20:32

ЕК трябва да провери усвояването на еврофондовете за пътна безопасност в България и състоянието на пътищата

Европейската комисия трябва да провери усвояването на еврофондовете за пътна безопасност у нас и състоянието на пътищата ни. Това съобщи председателят на Комисията по петиции в Европейския парламент Богдан Жонца. Членовете ѝ обсъдиха петиция, в която лошото състояние на пътищата в България е обвързано с редица смъртни случаи, включително гибелта на..

публикувано на 03.11.25 в 20:19

Бюджетният дефицит към септември е около 6 млрд. лв. - 2,7% от прогнозния БВП

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към края на септември е било отрицателно в размер на малко над 6 милиарда лева, или 2,7 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщават от Министерството на финансите. Близо една трета от дефицита - 1 701 000 000 лева, е от европейските средства, които страната ни очаква. В..

публикувано на 03.11.25 в 19:43

Шкварек с призив: Да честваме 1400-годишнината на България, основаната от Кубрат

Геополитическият анализатор и историк Кристиян Шкварек призова с пост в социалните мрежи да бъде постигнат консенсус за честване на годишнината от основаването на България от хан Кубрат през 632 г., а не, както е прието, от хан Аспарух през 681 г. "Няма период, в който тя да не съществува, преди магически да се пръкне отново на юг от Дунава...

публикувано на 03.11.25 в 18:46