Върви ли към края си полувековното управление на династията Асад в Сирия?

На 30 ноември - миналата събота - бунтовниците от Идлиб овладяха напълно Алепо - най-значимия град на Сирия след Дамаск. Пет дни по-късно, на 4 декември, в техни ръце падна Хама. Вчера признаците на дезинтеграция на режима се умножиха. Хиляди побягнаха от следващата цел на бунтовниците по пътя им към Дамаск - град Хомс. Показателно е, че побегнаха не на юг към столицата, а на запад към Латакия. На изток кюрдско-арабските "демократични сили" взеха под контрол Деир Еззор. На юг отново се разбунтува провинция Дераа.

Турция отрече да има пръст в тези събития.

Напразни се оказаха усилията на съюзниците на Асад - нито руските бомбардировачи спряха настъплението, нито нервната подкана на Путин към Ердоган за по-скорошен край на офанзивата, нито дипломатическата совалка на иранския външен министър до Дамаск и Анкара в началото на седмицата. Съкрушената и заплашена от Израел, "Хизбула" прати незначителни подкрепления към Хомс. Няколкостотин шиитски бойци дойдоха на помощ на Асад от Ирак, но и те бяха недостатъчни. Още няколко хиляди се струпаха по границата. Командирът на главната бунтовническа групировка "Хаят Тахрир ал-Шам" Абу Мохамад ал-Джолани предупреди премиера на Ирак да не допуска намеса в сирийските дела:

"Обявявам военно положение, за да защитя свободната Република Корея от заплахата от севернокорейските комунистически сили, за да залича презрените противодържавни сили, които плячкосват свободата и щастието на нашия народ, и за да защитя свободния конституционен ред."

Човек, живял съзнателния си живот през последните четиридесет години, трудно можеше да повярва, че тези думи излизат от устата на президента на Южна Корея. Навярно също толкова са били шокирани и съседите, съюзниците и противниците на Сеул. Но вечерта на 3 декември 2024 година, не обичайният заподозрян Ким Чен Ун, а Юн Сук-йол се оказа дестабилизиращият фактор на Корейския полуостров.

В най-неподходящия момент - изправена пред "гореща" война на Изток и тарифна война на Запад, Европа поддаде на социалнополитическото напрежение. Броени седмици след краха на управляващата коалиция в Германия, тази сряда падна правителството на Франция. Това стана факт след вот на недоверие, продукт на единодушието на крайната левица и крайната десница в Националното събрание.

Решен да ограничи рекордния бюджетен дефицит, премиерът Мишел Барние постави ребром предложението си за ограничаване на разходите за пенсиите.

В телевизионно обръщение Еманюел Макрон даде на политическите си противници да разберат, че не бива да очакват от него да се откаже тъй лесно от битката.

"Вие демократично ми дадохте 5-годишен мандат и аз ще го довърша. Не можем да си позволим да бъдем разделени и да не правим нищо. Затова ще назнача министър-председател през следващите дни", каза той.

Нов министър-председател на Франция ще бъде назначен до дни, а ново гласуване за държавния бюджет ще се състои в началото на януари.

Нова битка се задава в по-широките рамки на Европейския съюз - вчера в Монтевидео Урсула фон дер Лайен обяви за факт споразумението за свободна търговия с южноамериканския блок МЕРКОСУР. Франция е между най-яростните противници на сделката, които ще се опитат да я провалят в процеса на ратификация.

Румъния е в институционален хаос. Радикализация и улични протести не са изключени. Това констатира агенция Ройтерс непосредствено след вчерашното решение на Конституционния съд на страната да анулира първия тур на изборите за президент, който се състоя в края на миналия месец.

Решението дойде само четири дни след като съдът валидира победата на ултранационалиста Калин Джорджеску и втория резултат на дясноцентристката Елена Ласкони.

"Какво правим, когато свършат хората?" С този риторичен въпрос пред студенти от УНСС в сряда президентът Румен Радев настоя отново за дипломатическо решение на войната в Украйна. Сред причините за 1 милион убити и осакатени през последните близо три години Радев посочи ред стратегически по неговите думи грешки, на първо място неспособността на руския генерален щаб да преведе в "сериозна военна стратегия" дадените му политически цели "денацификация" и "демилитаризация" на Украйна и най-вече опита на украинците да отвоюват земите си с безуспешната контраофанзива през миналата година.

"Украинската армия почти вече остава без хора. Добре, ще предоставяме ракети, танкови, оборудване, но когато свършат хората, какво ще правим? Това една огромна политическа дилема и аз се надявам да намери много скоро политическо решение", каза президентът, без да уточни какво според него трябва да бъде политическото решение.

И през изминалата седмица руският генерален щаб продължи целенасочените усилия за "денацификация" и "демилитаризация" на Украйна. В какво се изразиха те? Вчера руски ракети поразиха два украински града - Кривой Рог и Запорожие. Загинаха най-малко 12 души, повече от 40 бяха ранени. В неделя руски дрон уби трима и рани седем в Херсон. Вината, навярно, и този път бе на нападнатите, а не на нападателя.

А ето как вижда политическото решение на конфликта украинският президент. Украйна се нуждае от гаранции от НАТО и още оръжие, преди да започне преговори с Русия, заяви в неделя Володимир Зеленски:

 "Само когато имаме всички тези неща и сме силни - тогава трябва да изработим много важния дневен ред на среща с един или друг от убийците".

 "Съседите припират по украинския път - към тъмната бездна." Така с обичайния си в последно време тон бившият президент и министър-председател, а понастоящем висш функционер на Руската федерация Дмитрий Медведев се изказа в края на миналата седмица за събитията в Грузия.

Идентичен прочит на нещата демонстрира грузинският премиер Иракли Кобахидзе, определяйки демонстрациите срещу решението да спре интеграцията в ЕС за четири години като нов Майдан. Кобахидзе обеща да се справи с т.нар. либералфашисти. Още преди това, в сряда, бяха извършени обиски, арести и побои над активисти на опозицията, сред тях Нико Гварамия. Арестите не потушиха многохилядните протести.

Непримиримостта на опозицията, която отказва да признае победата на партията "Грузинска мечта" на парламентарните избори през октомври, изрази президентът Саломе Зурабишвили.

Чуйте обзора на най-важните световни теми от седмицата в звуковия файл