Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Риана Пратчет и Габриел Кент за нуждата от магията и чудесата

"Оказахме се сред истински фенове на Тери Пратчет в България"

| Интервю
Риана Пратчет и Габриел Кент
Снимка: Иван Русланов

Риана Пратчет и Габриел Кент се познават от 20 години. Работили в индустрията за видеоигри, двете избират да обединят сили и да създадат заедно с илюстратора Пол Кидби красивия "Наръчник за вещици на Тифани Сболки" – любима на читателите героиня на Тери Пратчет, започнала обучението си за вещица от 11-годишна. Двете са в България, за представянето на наръчника.

Риана разказва за топлото посрещане в България… 

"Знаех, от пътуванията на баща ми, че той има много фенове тук. Бях подготвена, че ще има доста читатели. Винаги е очарователно, когато попиташ: "Кои книги от Тери Пратчет си прочел?" и ти отговорят "Всичките!". Почти на всяка среща с читател чувах това. Очаквахме, че хората ще ни споменат едно – две заглавия. Или може би, че ще са харесали външния вид на нашата книга и за това ще са дошли на срещата. Озовахме се обаче сред толкова много истински фенове". 

Габриел Кент и Риана Пратчет още от малки са докоснати от магията на книгите. От историите, пълни с необикновени същества… 

"Майка ми е ирландка. Баба ми от тази страна имаше много истории за магии, случили се по земите й. Така и не разбрах дали са истина или не. Нямаше значение. Те бяха истински за мен. Баба породи в мен това усещане за магия. Не можех да чета нищо, което не съдържа в себе си поне малко вълшебство. Като например поредицата на К.С. Луис за Нарния. Обожавах книгата на Едит Несбут „Пет деца и то“, спомням си за толкова много страхотни истории. Макар и да са забавни, в книгите на Роалд Дал също се крие много магия. Естествено, четях и поредицата за „Най-непохватната вещица“ на Джил Мърфи. Хари Потър може би нямаше да го има без тази серия от книги, която ни запознава с училище за вещици. Още от малка съм читател, привлечен от магията. Разбира се, много любими за мен са "Хобит" и "Властелинът на пръстените". Знам, че "Хобит" е много важен и за Риана…", разказа Габриел Кент. 

"Открадна ми историята с "Хобит"! Да, това беше най-важната книга за мен. Единствената, която си спомням баща ми да ми е чел като дете. Ние живеехме в розова къщурка на ръба на долина в най-дълбоката и тъмна част на Съмърсет. Израснах насред патици и кокошки, гледахме си зеленчуци, имахме и пчели. Живеехме много „вещерски“. Палехме си огън и баща ми сядаше в голямо зелено кадифено кресло. Аз бях в скута му. Тогава той ми четеше "Хобит". Този спомен винаги  ще има магическо място в сърцето ми. Габриел и аз сме на еднаква възраст, за това сме израснали и харесваме почти същите истории. Обичах комиксите за Астерикс и Обеликс – там имаше също малко магия. Харесвах истории, развиващи се сред природата. Не беше задължително да са свързани с магията. Помня страхотни книги от автор с името БиБи, една от тях бе "Малките сиви хора" – история за група гноми. Баща ми им бе голям почитател. Освен фантастични, тези герои бяха написани и като много реалистични персонажи. Доста британски", сподели Риана Пратчет. 

Защо Габриел и Риана избират да посветят наръчника точно на вещиците от света на Пратчет… 

"Тези герои ни допадат най-много от „Света на диска“. В тях се и припознаваме. Някои от вещиците са вдъхновени от Риана. Поне по-младите. Във Великобритания се навършват 20 години от излизането на книгата „Волният народец“ на Тери Пратчет. Искахме да направим нещо, с което да отбележим събитието", каза Габриел, а Риана продължи:

"Вещиците съдържат много от историята на Пратчет. Не знам дали слушателите са чували за британския сериен филм "Добрият живот". В него млада двойка от средната класа решава да напусне удобния живот и да станат независими. Да отглеждат собствените си зеленчуци, собствени животни. Такива бяха и моите родители. Отглеждахме нашите зеленчуци в средновековно гробище. Там бяха и пчелните кошери. Повечето от вещиците бяха базирани на бабите на баща ми, както и на моите баби. За това този свят ми е толкова близък".

И още за живота с Тери Пратчет… 

"Баща ми ме събуждаше в средата на нощта, за да идем да видим светещите червеи в тревата. Заедно наблюдавахме Халеевата комета. Не се интересуваше от това, че така отнема от съня на дъщеря си. Знаеше, че в света има чудеса, които един човек трябва да види поне веднъж в живота си", разказа Риана.

Книгите на Тери Пратчет, въпреки че се развиват в измислен свят, имат много послания за реалния свят. Отправена с чувство за хумор. 

"Интересно е, че има и много политически теми в книгите на Тери Пратчет. Това прави още по-силна връзката с реалния свят. Мнението му по определени политики", каза Габриел. 

"С него не сме имали задълбочен политически разговор. Той обичаше да говори за идеите, по които пишеше. Понякога питаше и за нашето мнение. По-често обаче се интересуваше от моментите в текста му, които ни разсмиваха. Чуваше, че се смееш и питаше защо? Какво ти се е сторило забавното в даден абзац?", сподели още Риана. 

Защо имаме нужда и днес от магията, чудесата и щипка вещерски магнетизъм? 

"Добротата в обществото може да е магия. Да се грижим един за друг в свят, който иска да разделя хората – това е магия. Има я в ежедневния живот. Също и в нещата, които можем да създадем  като човешки същества – не само като творци, но и в науката. Може да усетиш магията и в усмивката на дете. Ние сами трябва да я създаваме. И да я даряваме на другите, дори и светът, понякога, да се опитва да ни я отнеме", каза Риана. 

Интервюто на Иван Русланов с Риана Пратчет и Габриел Кент можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20