Проф. Щефан Маршал: Кампанията в Германия ще бъде остра, мръсна и негативна

"Вотът на доверие, поискан от канцлера, не получи необходимите най-малко 367 гласа."

Така председателката на Бундестага Бербел Бас обяви края на първата тройна коалиция в следвоенната история на Германия. Президентът има 21 дни да разпусне парламента и да насрочи предсрочни избори. И тъй като в Германия дори и кризите протичат в строго определен ред, датата на вота отдавна е известна - 23-ти февруари. Следващото правителство в Берлин обаче - със сигурност коалиционно - едва ли ще може да бъде съставено преди Великден. Дотогава кабинетът на малцинството на недолюбвания канцлер Олаф Шолц ще продължи да управлява като служебен. А в последните социологически проучвания от вчера изборите ще спечели консервативният блок ХДС/ХСС с около 31 процента, втора политическа сила към момента е крайнодясната "Алтернатива за Германия" с 19 на сто, следвана от социалдемократите на Шолц и Зелените с по около 15 процента подкрепа.

"Нетипичният за Германия остър тон, с който започна предизборната кампания, е изненада. По всичко личи, че кампанията ще бъде остра, мръсна и негативна", казва проф. Щефан Маршал, политолог от университета в Дюселдорф. А след като Германия за втора поредна година е в рецесия, основната тема ще бъде икономиката, убеден е проф. Маршал.

"Бъдещата коалиция се изправя пред философския въпрос да избира между повече държава или повече пазар? И как ще бъде финансирана едната или другата икономическа формула. В конкретния случай на Германия въпросът е дали ще бъде отменена, отслабена или напълно премахната дълговата спирачка от времето на финансовата криза". 

- Дълговата спирачка, т.е. ограниченият до 0,35 процента от БВП държавен дълг, може ли да спъне коалиционните преговори след изборите?

- По този парлив въпрос има раздвижване, все по-рядко се чуват категорични призиви за запазване на финансовата дисциплина под формата на дълговата спирачка. По-скоро се умува в момента как хем да се запази този възпиращ инструмент за ограничаване на дълга, хем да се развърже кесията за така нужните публични инвестиции.

- От предизборната програма на консервативния блок ХДС/ХСС лъха ясно разграничаване от Зелените, което е съвсем по вкуса на баварския министър-председател Маркус Зьодер и на саксонския Михаел Кречмер. Напълно изключена ли е следизборна коалиция между християндемократите и Зелените, проф. Маршал?

 - Никакви комбинации не бива да се изключват предварително. Сигурно е само, че никой няма да се коалира с крайнодясната "Алтернатива за Германия". Основната задача на демократичните партии от политическия център е да намерят начин да заработят заедно. Затова не смятам, че преди изборите е стратегически правилно да се изключват партньори от демократичните партии.

- Отбелязахте острия тон по време на дебата за вот на доверие в Бундестага. Между канцлера Олаф Шолц и лидера на опозиционните християндемократи Фридрих Мерц прехвърчаха дори груби и обидни думи. В такъв случай може ли да се мисли изобщо за голяма коалиция след изборите?

- Много е важно да различаваме личностите от партиите. Не вярвам, че Шолц може да стане министър при канцлер Мерц. Нито пък Мерц би го поканил в кабинета си. Но така или иначе - коалициите се сключват между партии и вече има сигнали от централите на социалдемократите и на християндемократите в посока голяма коалиция. Пък и най-харесваният политик в Германия - министърът на отбраната от социалдемократическата партия Борис Писториус, много ясно заяви, че би искал да запази поста си. След като не стана шпицен-кандидат.

- Според допитванията, дали либералите, които бяха част от тройната коалиция, отново ще влязат в Бундестага не е съвсем сигурно. Много вероятно е обаче една нова партия да прескочи 5-процентната бариера - левите популисти от "Съюз Сара Вагенкнехт". Колко силна може да стане тази формация, която вече успя не само да влезе в три местни парламента в Източна Германия, но и да влезе в управлението в Бранденбург и Тюрингия?

- Когато толкова бързо влезеш в политиката, това почти винаги води след себе си търкания в партията и те вече си проличаха между лидера и местните партийни функционери. В Саксония например тези търкания провалиха участието на Сара Вагенкнехт във властта. Така че не бих придавал прекалено голямо значение на тази нова формация. Освен това Сара Вагенкнехт изпитва сериозни затруднения да мобилизира избиратели в западната част на страната. Затова не бих избързвал с очакванията за някакъв пробив на федерално ниво.

- Илън Мъск, една от звездите в екипа на идващия американски президент Доналд Тръмп, написа вчера в платформата Х: "Само Алтернатива за Германия" ще спаси страната". Лидерите на партията пък съвсем открито заговориха за излизане на Германия от ЕС, от еврозоната, от Парижкото споразумение за климата, дори от НАТО. Колко сериозно трябва да възприемаме тези закани, проф. Маршал?

- Със сигурност не бива да ги подценяваме. Алис Вайдел и Тино Крупала са лидерите на партия, която вероятно ще стане втора политическа сила в Германия и зад нея стоят много избиратели. По-интересното и по-тревожното е, че те са готови да гласуват за "Алтернатива за Германия" въпреки тези закани. Но в същото време партията е в политическа изолация и няма шанс да осъществи намеренията си. Тези искания са изключително популистки и радикални. И единствената цел е да мобилизират избиратели.

Проблемът с такива предизборни послания е, че те няма как да бъдат осъществени, но съумяват да променят фокуса на обществения дебат. Изведнъж радикални и доскоро немислими политически искания се превръщат в част от големия разговор за бъдещето. Освен това "Алтернатива за Германия" се сдоби с компания в лицето на Сара Вагенкнехт, която също подкрепя идеята за излизане от НАТО, както и призивите за сближаване с Русия.

- Германия дълги години се възприемаше като държава, където политическият ландшафт беше строго разделен между ляво, дясно и център. Междувременно свикнахме с мисълта, че вдясно от консервативния блок ХДС/ХСС има партия - "Алтернатива за Германия". Сега обаче и на другия полюс се появи популистка формация със заявката да играе важна роля. Защо и стабилна Германия се фрагментира, проф. Маршал?

- Фрагментацията и поляризацията в обществото расте - това е процес, който наблюдаваме от няколко години и далеч не само в Германия. Класическото обяснение е, че хората губят връзката с традиционните партии и не ги разпознават като свои представители във властта. А това от своя страна води до промяна в поведението на гласоподавателите на избори. Вече трудно може да се говори за избирателно ядро на партиите.

Хората имат вече повече и разнопосочни интереси, за които се застъпват различни партии. Затова трудно вече може да се говори за верни последователи на една или друга партия. Те веднъж подкрепят една партия, а след 4 години - друга. Фрагментацията в обществото се дължи и на миграцията от последните години. С нас живеят все повече хора с различна история, култура и манталитет. Тези обществени процеси рано или късно намират израз във възникването на нови партии.

- Новото правителство в Берлин не се очаква преди Великден. Как ще се отрази тази политическа криза в Германия на ЕС, където другата водеща сила - Франция, също няма бюджет за догодина, но поне има премиер?

- Много е трудно за ЕС, когато важни и големи държави изпаднат в политически блокаж. Това води до трудности при взимането на решения, при определянето на стратегии и политики по конкретни теми.

По-големият проблем обаче е, че такъв блокаж може да доведе до разместване на властовите лостове както в европейските институции, така и географски. Може да се окаже, че държави, които в момента имат стабилно управление, успяват по-лесно да намерят партньори в рамките на ЕС, да се обединят около дадени политики и по този начин да предопределят поведението на целия съюз.

Това разместване обаче може да доведе до засилване ролята на Европейската комисия, която да задава ритъма, да диктува процесите и да бъде инициаторът на политиките на Общността - нещо, което доскоро правеха големите държави членки. Вече има такива признаци, видяхме го по време на пандемията, а преди това - по време на банковата криза, когато Еврокомисията успя да изземе от националните държави повече правомощия. А днес го виждаме в областта на отбраната с назначаването на нов комисар.

От разместването на властовите лостове печелят политически стабилни държави като Полша в Източна Европа, но и Италия, която рядко е била в тази роля. Но така или иначе за нас, германците е странно, че традиционно стабилна Германия се превърна в рисков фактор за ЕС, а "проблемни деца" като Италия излъчват стабилност.