Уникални сцени в стенописите на арбанашката църква "Рождество Христово“

Архитектурният резерват Арбанаси край Велико Търново е сред най-предпочитаните дестинации за туристите, а особено притегателни са средновековните църкви и манастири. Една от седемте арбанашки църкви носи името "Рождество Христово". Арбанашките църкви са музейни обекти, служение в тях има само на патронните им празници. Четири от църквите са напълно реставрирани и завладяват с атмосферата и стенописите си. 

Малцина знаят, че Арбанаси има албански корени, разказва доцент Диана Тотева от отдел "Християнско изкуство“ на Регионалния исторически музей:

"Село Арбанаси е действително един феномен, защото в рамките на едно неголямо селище съществуват 7 храма, създадени през 16-и и 17-и век. Феноменалното е, че в един момент, основната част от населението са албанци, преселили се по времето на въстанието на  Скендер бег, около 60-ее години на 15-и век се налага да се изселят от там. Арбанаси носи името на тези заселници, защото Арбанаси на гръцки език означава албанец, албански заселник“.

Албанските заселници стават богати производители и търговци с относителна самостоятелност в Османската империя. Благодарение на албански заселници в Арбанаси са построени 7 православни църкви през Средновековието.

Църквата "Рождество Христово“ е на едно от най-красивите места в Арбанаси с площад пред храма и с почти пълна гледка към старопрестолно Търново. Църквата е изградена и стенописна в няколко етапа през 16-и и 17-и век от чуждестранни зографи, разказва доц. Диана Тотева: 

"Църквата не е голяма като обем и архитектурни дадености, но това не пречи да бъде блестящ пример за християнско възпитание и грамотност. В нея са поместени окол 360 сцени. Зографите като имена не се знаят, но най-общо в това време съществуват няколко  много известни монашески центрове на Балканите – Атон, Метеорите и Епир. Епир е мястото от където се движат албанците към Арбанаси. Те поддържат връзки очевидно със старите си места“.

В стенописите на арбанашките църкви се преплитат стиловите традиции, които са характерни за поствизантийското изкуство от 14-и до 16-и век със съчетание на майсторството на критските зографи, на Критско-венецианската школа и Западноевропейската епирска школа и традициите на атонските зографи, а елементите са изпълнени по виртуозен начин, обяснява доц. Тотева. Композициите са дребни, не са много мащабни, но са с изключителна нравствено-поучителна същност, с брилянтен рисунък и колорит. 

Патронната сцена на "Рождеството Христово“ е стенописна на четири места в църквата:

"Веднъж като сцена в главното помещение на църквата, неотменно задължителна сцена. Втората поява е в така нареченото женско помещение – притвор, в който се развива голяма композиция, посветена на Богородица и възхвала на живота на Пресвета Богородица. Третата поява е в една ниша над входа над главната църква и като календарна сцена в параклиса на църквата“.

Няколко от сцените са уникални за храма "Рождество Христово“, разказва доц. Диана Тотева за една от най-интересните.

"Почти незабележима, представлява миниатюрен триъгълник. Представено е дърво. В короната е човешка фигури, в основата са две мишки – бяла и черна. Символиката на тази сцена "Дървото на живота“ е, че дървото е човешкият живот, мишките олицетворяват деня и нощта и времето, през което те прегризват ствола на дървото до човешкия конец. Хората трябва да се замислят, че дните вървят неусетно, но тези мишки си гризат от това дърво и в един момент идва краят, неизбежният“.

"Колелото на живота“ е друга от дълбоко нравствените сцени, стенописни в арбанашката църква "Рождество Христово“. Колелото е почти като корабен рул. В центъра е слънцето, около него са четирите сезона. Покрай тях в концентричен вид са месеците като зодиакални знаци и накрая между стърчащите дръжки на руля са разположени няколко човешки фигури.

"Започва се с една мъничка фигура, която е човекът, който се е родил и започва своя живот. Той се изкачва по този рул, върви нагоре със своите желания и стремежи да достигне богатство, сила, знания, всичко. Достига до зенита на тази композиция, където е представен на трон. След това започва да пада надолу.  Падайки, тази фигура достига до една отворена паст на ада и с това се свършва. Колелото се движи с въже от два ангела. От двете страни на колелото има един изключително интересен надпис: "Нито съм бил, нито ме е имало“. Човешката памет до някъде пази всичко за живота на един човек, но донякъде. След това той изчезва“.

По онова време, когато преди пет века е съграждана арбанашката църква "Рождество Христово“, хората са се опитвали с тези стенописи да съхранят добродетелите, които днес ни убягват. На Рождество да се върнем към думите в Евангелието на Йоан:

"Бог е любов. Трябва да се знае. Рождество Христово е този празник, когато всички хора осъзнават, че всъщност Бог е любов. Както се казва в евангелието – "Този, който не е познал любовта, не може да познае Бог“, точно защото  Бог е любов“, казва доцент Диана Тотева от отдел "Християнско изкуство“ на Регионалния исторически музей във Велико Търново, стопанин на седемте арбанашки църкви.

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Здравка Маслянкова