Военен обзор за отминаващата 2024-а

Обзор на Добромир Видев в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Под знака на 20-ата годишната от членството в НАТО българската армия посрещна и изпрати 2024-а година. Но във времето на навлизането в третото десетилетие от членството ни вече стават ясни много истини за състоянието на отбраната.

"Прекалено много се криехме в тези 20 години зад колективната отбрана - те ще ни помогнат, те ще ни спасят. Докарахме я до там, че 20 години след членството нямаме мобилна, нямаме добре въоръжена армия" - това е изводът на Максим Пешев. Малко преди приемането ни в НАТО и в първите години след него Пешев оглавява кабинета на първия военен командващ НАТО-вската ни армия генерал Никола Колев. Но войната в Украйна и тази година слагаше повече ангажименти за армията ни. В определения като стратегически регион на Черно море - Турция, България и Румъния стартираха противоминна военноморска група. Мисията - да гарантира сигурното корабоплаване.

Морската група, макар и съставена от НАТО-ски държави, не беше на Алианса. За сигурността в региона на румънското крайбрежие НАТО започна строителството най-голямата си военна база в Европа. България и Румъния станаха част от регионално командване на специалните операции на НАТО. Или както обясни командирът на Силите за специалните операции Явор Матеев: "Шестте тактически групи застъпват в бойно дежурство като част от НАТО с най-висока степен на готовност в Черноморския регион".

В ямболския район Кабиле започна строителството на временния лагер за многонационалната бойна група на НАТО, въпреки броженията.

Дошлият на специално събитие в София бивш генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг оцени предприетите инициативи и призова да има повече:

"С продължаващата война в Украйна и действията в Черно море е нужно повишаването на бдителността по суша и въздух".

От НАТО засега казваха, че нямат планове за разполагането на системи за противовъздушна отбрана и брегови ракетни комплекси на съюзници от НАТО на наша територия. Но НАТО разчиташе държавите-членки да търсят пари и да развиват системите за ПВО, да увеличат и разходите за отбрана, да инвестират в дронове. Основно за сметка на централния бюджет, решиха депутатите в често прекрояваната инвестиционната програма за армията до 2032-а. В кратък срок, само за три летни седмици, депутатите одобриха проекти за милиарди, свързани с новите системи за електронна война и борбата с подводници, за купуване на боеприпаси за машините "Страйкър", за купуване на един зенитно-ракетен комплекс IRIS-T за 356 милиона лева и опцията да придобием още пет.

Заради липсата на парламент тази година извън радара на депутатите остана въпросът със строителството на съоръженията на Граф Игнатиево.

"ВВС ще направи всичко възможно, както и МО, да посрещнем самолетите навреме", уверяваше началникът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров.

Близо половин година преди идването на първия Ф-16 военните бяха наясно, че ще наваксват, особено забавеното строителството на секретните съоръжения там. Затова МО реши процедурите да минават с проверени от ДАНС фирми и по изключение ЗОП.

"Не става въпрос за заобикаляне, а не можем да си позволим да имаме 16 самолета и да нямаме построена инфраструктура, защото фирмите водят дела с години", каза служебният министър на отбраната Атанас Запрянов.

"В точно определения срок трябва да бъде завършено. Ако не е завършено, Американската страна няма да ни сертифицира и ние няма да може да получим самолетите".

Въпреки че Министерството от години знаеше, че доставката на самолетите ще се забави. Страната ни очаква първите осем самолета през 2025-а, но ще минат години, докато те поемат задачите.

Правим анализи докога можем да си позволим и как да поддържаме МиГ-29, докато Ф-16 влезе в готовност, отбелязваше Запрянов. И затова и тази година България плащаше за ремонти на двигатели за МиГ-29.

Тази година армията отново плати с живота на двама пилоти. Петко Димитров и Венцислав Дункин загинаха при инцидент с учебно-тренировъчен самолет часове преди ключово авиошоу за 20-ата годишнина в НАТО. Въпросите за оставките стояха от първия ден на започналото разследване, защото събудиха спомена за гибелта на Валентин Терзиев от 2021-ва.

"Поуките не са взети. Ако прокуратурата 3 години поне е опитала да си свърши малко работата, може би до този инцидент нямаше да се стигне", коментира новата ситуация Димитрина Попова – жената до Валентин Терзиев.

Военната прокуратура в Пловдив започна разследване, което едва ли ще приключи тази година. Министерството на отбраната оповести данните от черната кутия. Според Петко Василев от Военна полиция имало доказателства, че всичко по самолета било изправно. А основната причина за инцидента била поемането на неоправдано висок риск при изпълнение на елементи от сложния пилотаж.

"Вменяването на отговорност, политическите вмешателства, докато работят тези комисии са неетични и неморални", предупреди президентът Румен Радев, като поиска анализ за работата на ВВС, без да говори за оставки на веното ръководство. И след края на назначената отделна проверка на ВВС министърът на отбраната смекчи тона за оставките.

Като проблеми във ВВС излязоха недостигът на финанси за изправна летателна техника, дори и за по-новите платформи като "Спартан" и "Кугър", остарели нормативни документи и недостатъчно командно-организационна работа в структурите на военно-въздушните ни сили. Всички са запознати с препоръките, защото, както каза служебният отбранителен министър Атанас Запрянов, пилотите са най-скъпият капитал на въоръжените ни сили. По думите му човешкият капитал е най-важният за отбраната на страната, а не техниката.

И затова големи надежди Министерството на отбраната възлагаше на Стратегическия преглед на отбраната - документ, свързан и с мобилизационната подготовка на гражданите. Документът трябваше да е готов през февруари, но се отложи във времето.

"Законодателят да даде възможност на всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения", поиска и президентът Румен Радев след проведен съвет за национална сигурност заради избухналата война на Израел срещу "Хамас".

Въпросът за въвеждането на военно обучение не е дали, а кога това ще се случи. По-северните НАТО-вски държави вече го правят под една или друга форма. А за НАТО подсилването на националния капацитет винаги е бил национален въпрос. Ръководителят на Военния комитет на НАТО Роб Бауер обясни:

"Много често чувам този интригуващ аргументът, че демографски е невъзможно да се увеличат въоръжените сили. И това са глупости. Европейското население сега е по-многобройно отколкото през Втората световна война. А тогава имаше доста големи армии. Така че това е въпрос на приоритизиране. Друго - в общата дискусия за правата и задълженията се интересуваме само от моите права. Мисля, че хората много често си мислят, че някой друг ще реши проблема им, но ако ние искаме да бъде решен проблемът, то трябва да сме част от решението. Нямам право да давам съвети как една държава да си решава проблемите. Но казвам, че трябва да имате система, която да гарантира нарастването на военните. Може да са всякакви комбинации между наборната армия, резервистите или професионални, които да отиват в резерва, но трябва да има система. През тези 80 години си мислехме, че някой друг ще ни защитава. Трябва да спрем да си го въобразяваме".

България е оставила плановете за връщане на военното обучение на цивилните за евентуално редовно правителство. Но връщането (условно на казармата) зависи и от това колко военни ще привлече планираното увеличение на заплатите в системата.

"В Сухопътни войски има подготвени 900 комплекта документи за участие в обявения конкурс за приемане на войници", каза заместник-началникът на отбраната генерал Михаил Попов. И предупреди: "Ако решението на НС не бъде изпълнено, тези 900 души ще изчезнат. По-лошото е, че след тези 900 изчезнали човека ще има още 900 рапорта за напускане. Положението в Сухопътни войски ще бъде катастрофално, а за българската армия - ужасно".

Над 500 млн. лв. допълнително трябваше да намери финансовото министерство, за да вдигне от януари заплатите на военните с 30 процента. Но проблемът беше, че в същото време бюджетът за 2025-а гони три процентна дефицит заради влизането в Еврозоната. И това доведе до противоречиви послания - от това увеличението да не е от януари до варианта да е на етапи. И президентът, и отбранителният министър бяха против.

Пред това заплатите на военните да станат от 2 300 лева до 6 700 обаче стои по-сложният въпрос - депутатите не харесаха този бюджет. А заявката за неговото приемане поставя под въпрос и увеличението на парите от януари. Разчетите са армията да има 2.09 процента от БВП за 2025-а на фона на исканията на ЕС и НАТО - бюджетите за армиите да са поне 3 процента от БВП.

Целия репортаж на Добромир Видев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.