Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Неда Кристанова и Адриан Николов пред БНР

Къде се чупи образованието?

| Интервю
Снимка: БГНЕС

"Няма как училището да свърши цялата работа - и да образова, и да възпитава - това е проблемът на нашето общество. Няма как то да е единственият виновник за успеваемостта на учениците и след това накъде се движи обществото". 

Това каза пред БНР Неда Кристанова, директор на Института по образование към Министерството на образованието и науката (МОН), преди това Център за контрол и оценка на качеството в образованието, който от 2006 г. е координатор на изследването PISA.

"Влиянието на средата, в която се намира ученикът, е много силно. Примерът са телефоните в клас. В момента водим дебат дали да се забранят телефоните в час, или - не. Ние сме една от първите три държави, в които учениците казват, че или техните телефони ги разсейват в час, или пък телефоните на другите. Това се вижда от тестовете PISA. Това е просто действие - разбираме се и не се ползват телефоните, но не става така".

Неда Кристанова

Има още много какво да направим, за да променим резултатите от PISA, които ни поставят стабилно в ниските нива на постижения, подчерта още тя и коментира: 

"Трябва да се направи някаква стабилна програма какво да се промени, въпреки че МОН предприема някакви стъпки - в тестовете за 7-и и 10-и клас има все повече въпроси, които са с практическа насочена. Задачите на PISA са с много текст и трябва да се наблегне много на четенето  - дори и по природните науки и математиката. Четенето е нещо, по което трябва да се работи в училището. И от нашето външно оценяване се вижда, че тези въпроси, които са с т.нар. свободен отговор, в който учениците трябва да напишат нещо, след като почетат, резултатите там са по-ниски от другите задачи".

Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ), които в края на декември публикуваха анализ "Разликите между PISA и TIMSS сочат ясно къде се "чупи" училищното образование", посочи, че 

"Нещо се чупи в 5-и до към 7-и клас, тъй като много неща се променят в този етап на училищното образование. Минава се от един преподавател, който е по всичко, към много преподаватели. Другото е, че много по-бързо се академизира материалът - доста по-тежко учебно съдържание се въвежда след 5-и клас. Затова най-важна е четивността и грамотността, защото това е в основата на този провал". 

"Фокус трябва да бъде поставен върху фундаменталните дисциплини – математиката, четенето и владеенето на език, върху които почива структурата на всички останали изучвани дисциплини, за да се предотврати общо изоставане", е заключението в анализа на ИПИ.

Училището трябва да коригира неравенствата във възможностите в семейната среда и да изравнява тези големи разлики между различните домакинства, подчерта Николов.

"България е европейската държава, която най-малко успява да коригира неравенствата в старта на учениците и не може да изравни тези резултати. Това е много ясна диагноза за фокуса на нашето образование и неговото умение да води до положителен образователен резултат". 

По думите му резултатите от изследванията показват "провал на образователната система да доведе до поне качествено средно ниво и да изтласка учениците, които са на дъното, до базисно владеене на математика и на природни науки".

Адриан Николов

"Не само родителите на ученици, а като цяло и обществото - всички трябва да се съгласим, че образованието е най-важното и да видим какво можем да направим, за да върви напред държавата", категорична беше Неда Кристанова.

Според старши икономиста от ИПИ основното, което трябва да се промени спешно, е финансирането на училищата:

"Другото е реформиране на образователните програми в посока автономност на преподавателите и на отделните училища".

Интервюто на Явор Стаматов с Неда Кристанова и Адриан Николов в предаването "Неделя 150" можете да чуете от звуковия файл и да видите във видеото. 

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Напрежението между Тайланд и Камбоджа се засилва

Напрежението между Тайланд и Камбоджа се засилва. Официален Банкок предупреди, че сблъсъците със силите на Пном Пен могат да "прераснат във война". До момента се съобщава за най-малко 16 загинали, а десетки хиляди са напуснали домовете си в двете страни. Временният тайландски премиер Пхумтам Вечаячай обяви, че в сраженията вече се..

публикувано на 25.07.25 в 17:48

ЕК намалява финансовата помощ за Украйна заради неизпълнени реформи

Европейската комисия намалява финансовата помощ за Украйна заради неизпълнени реформи, съобщават медиите в Киев. Страната се нуждае от десетки милиарди долари, за да покрие бюджетния си дефицит, призна президентът ѝ, който е под силен натиск от медиите и гражданското общество заради посегателството върху независимостта на антикорупционните..

публикувано на 25.07.25 в 17:40
Гроздан Караджов

Гроздан Караджов: България никога не е изживявала толкова тежка криза с липса на вагони

Липсата на достатъчно вагони в БДЖ "Пътнически превози" е причина за проблемите с продажбата на билети с липсващи места и възможността за замяната им. Това каза министърът на транспорта Гроздан Караджов в отговор на въпрос на депутат. По думите му, проблемът е наследен, радикалното решение е да се купят нови превозни състави, с които да се..

публикувано на 25.07.25 в 17:00

Няма подкрепа от ЕС за държавите от Черноморския регион въпреки последиците от военните действия

Всички държави от Черноморския регион поемат негативните последици от военните действия, но до момента липсва целева социална и икономическа подкрепа за тях. Това заявяват от Икономическия и социален съвет в България в резолюция относно подхода на Европейският съюз към Черноморския регион, приета на днешната пленарна сесия. Съвета настойчиво..

публикувано на 25.07.25 в 16:26

Постъпилили са 20 сигнала за нарушения на разпоредбите за работа при високи температури

От началото на месец юни в "Главна инспекция по труда" са постъпили 20 сигнала за нарушения на разпоредбите за безопасност и здраве при работа при високи температури. Само два от тях са за работа на открито. Сред най-често установените нарушения са повредени или липсващи охлаждащи средства в помещенията, или инсталираните такива не могат да..

публикувано на 25.07.25 в 16:14

На 1 юли МС е изпратил на Радев предложение за нов председател на ДАНС

Още на 1 юли Министерският съвет е изпратил до президента Румен Радев писмо с предложение за нов председател на ДАНС. Това съобщи по време на парламентарния контрол премиерът Росен Желязков.  На държавния глава са предложени и имена за главен секретар на МВР и на посланици. Отговор обаче все още не е получен, стана ясно от думите на Желязков...

публикувано на 25.07.25 в 16:00

Президентът: До края на годината в Сухопътните войски ще започне да постъпва модерна техника

Получаването на първите офицерски пагони е символ на държавност и приемственост. Това заяви президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев, който заедно с министъра на отбраната Атанас Запрянов и с началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов се включи в производството на курсантите от националния военен университет "Васил Левски" и на..

публикувано на 25.07.25 в 15:42