Малко преди да навърши 79 години (в понеделник, 20 януари), си отиде прочутият американски кинорежисьор Дейвид Линч. Колегите му, критиците, а и публиката, го определят като един от смелите и оригинални артистични гласове в края на ХХ век и началото на XXI век.
Помним го с филмите "Синьо кадифе", "Диво сърце", "Човекът слон", "Мълхоланд Драйв", дори с дебюта – "Гумена глава" от 1977 г., а и със сериала "Туин Пийкс". Произведения, в които имаше и продължава да има и хорър, и ноар, и сюрреализъм.
За тях кинопрограматорът и критик Владимир Трифонов каза преди пет години по "Хоризонт":
"Всички негови филми имат визуална концепция, макар и да нямат наглед нищо общо. Като се почне от дебюта му "Гумена глава", мине се през "Човекът слон", "Диво сърце". Изглеждат наглед напълно различни, но със сигурност имат строго визуална концепция и са много визуално въздействащи, което го прави един от малкото режисьори визионери в световното кино. Друг е въпросът, че той си има своите причини, част от които читателите ще отгатнат от тази книга, да спре да прави кино за голям екран."
А коя е "тази книга"?
Повод за думите на Владо Трифонов, който също вече не е сред нас, бе българското издание на книгата "Кът за мечти", посветена на живота на Линч, написана от самия него в съавторство с журналистката Кристин Маккена.
Водещ редактор на поредицата, от която е част "Кът за мечти" на български, бе именно Трифонов, който знаеше защо не се сърдим на Дейвид Линч, че бърка дори в страховете ни.
"Мнозина от широката публика просто се опасяват да гледат филми за своите страхове и когато един режисьор някакси неусетно успява да им въздейства със своя уникален стил, той постига този досег със зрителската психология, което се отдава на малцина", коментира през 2020 г. Владимир Трифонов.
А в самата книга (отчасти автобиография, отчасти мемоарно произведение) четем:
"Просто идваме на този свят каквито сме. Линч е дошъл с необичайно голям капацитет за радост и желание да бъде запленяван и от самото начало е уверен и креативен. Не е от момчетата, които купуват тениски с предизвикателни щампи на тях. Той е от тези, които ги създават.
"Дейвид беше роден лидер", заявява брат му Джон." (Кристин Маккена)
Снимка: ЕРА/БГНЕС
"Много мило от страна на брат ми да каже, че съм роден лидер, но аз си бях най-обикновено хлапе. Имах добри приятели, не съм се замислял дали съм популярен или не и никога не съм се чувствал различен." (Дейвид Линч)
Десет филма, четири брака и четири деца оставя в наследство различният, неразличен и никак безразличен Дейвид Линч, кинаджията, който тръгва по пътя на изкуството като художник и автор на късометражни анимационни филми.
Семейството на Линч оповести кончината му с думите: "Сега, когато вече го няма, в света се отвори голяма празнина. Но както той би казал: "Гледайте поничката, а не дупката."
Така и ще направим. След множество номинации и награди през 2019-а Линч получи и почетен "Оскар".
Дейвид Линч е бил в България – през 2007-а, но не за да снима, а заради интереса му към трансценденталната медитация, която практикуваше от десетилетия.
"Реалността не се свежда само до това, което сме способни да видим през прозореца. Има и вътрешна реалност. (…) Когато затвориш очи и започнеш да четеш мантрата, отхвърляш всички мисли и изведнъж - Бум! - достигаш граничното състояние. Това е физическа и духовна наслада. Сякаш цялото ти тяло вибрира от щастие. Съвсем не прилича на превръщане в зомби. Казват, че използваме само 5% от мозъка си. Искате ли да използвате всичките 100? Медитирайте! Цялата улица на света светва автоматично. Отстъпва негативното възприятие на живота, отиват си страхът, стресът, депресията, злобата. Това е странно и прекрасно." Думи на Дейвид Линч.
В последните години от живота си Линч не снимаше филми, но рисуваше и музицираше – с певиците Лики Лий и Кристабел.
И Кристабел, обявена за негова муза, сме слушали в България.
Преди три години го видяхме и като актьор – в биографичния филм на Стивън Спилбърг "Семейство Фейбълман", където Дейвид Линч изигра режисьора Джон Форд.
"Къде, по дяволите, e хоризонтът?", пита героят на Дейвид Линч.
И той, и героят му вече знаят със сигурност. Ще ги изпратим с една от любимите песни на Линч, по неговите собствени думи: I’ve Been Loving You Too Long на Отис Рединг.
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..
Награждаването на победителите в кино-литературния фестивал "Синелибри" започва в 19.00 часа в зала 1 на НДК. Певицата с български корени Силви Вартан ще получи специална награда, а самата тя ще връчи приз на полската режисьорка Агнешка Холанд. Вартан се срещна днес с българските медии и каза, че целият ѝ живот е един парадокс и нейната..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..
Изборът на социалист – Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк е шамар за Тръмп, коментира в интервю пред БНР дипломатът Стефан Тафров. "Това е..
Облачно
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Превалявания