Странно красиви аномалии от Пол Костаби и други съвременни художници

"Tворбите в тази изложба са най-вече портрети на хора, които виждах по улицата близо до дома ни в "Ийст Вилидж" в Ню Йорк. (...) В известен смисъл представят "странно красиви аномалии", както ги наричате в София. Този международен подход при представянето на съвременното изкуство усещам като сходен с арт сцената в близост до Уитиър, Калифорния, където израснах. Като първо поколение американец представях изкуството на публика, съставена от други американци като мен, които произхождаха от най-разнообразни държави. Много е хубаво да се види как нещо подобно се случва с артистичната сцена на България в този момент."

Paul Kostabi & Giuseppe Fortunato – KF1720

Така американският художник от естонски произход Пол Индрек Костаби ни въвежда в изложбата си в София, в едно от най-новите пространства за съвременно изкуство – галерия "Риволи". Произведенията на Пол ще бъдат там до края на януари.

В "Риволи" българската сцена тепърва ще посреща съвременни артисти от Португалия, Испания, Франция и Германия, които се изявяват в попарта, стрийт арта, експресионизма, неоекспресионизма и много други -изми и арт-ове. Любовта към изкуството движи собствениците.

Тя е завършила право, а той медицина, но цялото семейство, включително синът, имат отношение към невидимото, което пронизва, когато се вгледаш в картина на стената. Особено ако те гледат героите на Костаби. Кой е той, какво е мястото му на сцената отвъд океана, как работи с две години по-големия си брат Марк и какво общо има с Щефи Граф и Наполеон? В "Изотопия" разказват собствениците на "Риволи" Елена и Николай Болтаджиеви.

С двамата не просто разгледахме изложбата, ами се скрихме в хранилището с останалите картини от колекцията им, за да хвърлим око и на вдъхновението на Костаби в ярко синьо, зелено, жълто, розово и червено.

"Питър Робърт Кейл, класически немски експресионист. Имаме 12 негови картини. Това е "Госпожа с шапка с цветя", но имаме портрет на Щефи Граф, на Георг Базелиц." Тенисистката Щефи е от 1995 г., а художникът Георг – от 1983 г.

Тях, но не само, ще видим в по-следващата изложба на "Риволи" с германски автори от три поколения, обяснява Николай. "Кейл е по-средно поколение. Ще има и съвременни експресионисти, ще има по-стари като Белмер. Мисля, че ще е много интересно. И на Пол Костаби беше направила впечатление специално тази изложба, разглеждайки нашия сайт, и се спря върху портрета на Базелиц", казва Николай.

"Въпреки че съм и американски, и естонски артист, по много причини се чувствам като германски творец, защото любимият ми художник е Георг Базелиц. Той все още повлиява много от работите ми", твърди във видеообръщение за софийската си изложба Костаби.

Д-р Болтаджиев не е съвсем съгласен: "Не виждам много да са повлияни от този немски експресионизъм картините му. По-скоро са стрийт арт, но наистина има и експресионистични неща, по-скоро неоекспресионизъм има при него, което го прави още по-интересен."

"Родителите на Пол Костаби, в края на 40-те години, емигрират от Естония и се установяват в западната част на Америка. Самият той е роден в Калифорния и има художествено образование. Някои наши приятели, завършили художествена академия, каквато ние не сме завършили като собственици на галерия, казват, че тук не преобладава школуваният стил. Повече е студиен стрийт арт, необработен артист, автентичен.

Работи много с Тони Еспозито, музикант, роден през 1950 г., италианец, който има няколко известни песни.

Аз съм израснала с тази забавна музика. Kalimba de Luna, ако си я спомняте, Papa Chico е негова. Нашият артист свири съвместно с него като китарист в група. На младини е свирил в White Zombie и Psychotica", разказва Елена.

Костаби излага често и в клуб CBGB в Манхатън, където си проправят път много от най-запомнящите се рок и пънк звезди. Впоследствие клубът приютява и изобразителното изкуство.

"Негови творби се намират в много частни галерии, много излага и в "Гугенхайм". Героят му Спаркъл (#sprkl), който присъства и тук в неговите платна, участва в играта Pokémon GO. Нашето дете е от поколението на 90-те и те играеха с тези игри. Сега новото поколение не играе тази игра.

Нашето пораснало дете е много възхитено от избора на този артист, от неговото творчество. Той е млад лекар в Париж и казва: "Ако имах къща, ще си купя точно такива картини", продължава Елена и вижда във вкуса на сина си този на баща му, артистичния двигател на галерия "Риволи", вдъхновена от легендарното парижко пространство Rivoli 59.

Риволи е град в Италия, свързан с Наполеон и неговата победоносна италианска кампания, на него е кръстена и централна улица във френската столица, а на №59 от 1 ноември 1999 г. живее съвременното изкуство.

Тогава трима артисти от KGB (Kalex, Gaspard, Bruno) окупират изоставена с години сграда и я правят своя нелегална резиденция. Там художници живеят, творят и излагат. Стават артистичен хит, до степен че властите, които искали да ги изгонят, са принудени от медиите и хората не просто да ги оставят, но и да ги узаконят.

"В момента там се намира фондация "Риволи 59", основана оттогава. Цялата сграда е артистичен център, живо пространство за модерно, съвременно изкуство", допълва Николай и признава, че идеята за името на собствената му галерия идва от там, но по инициатива на Елена. На парижката ул. "Риволи" има и други галерии, тя е непосредствено до Лувъра и Тюйлери. На нея са живели генералите на императора. Двамата съпрузи вече не помнят кога за първи път са посетили "Риволи", но често ходят в Париж, по няколко пъти на година.

Част от произведенията на Norman Gekko, показани в първата изложба на галерия "Риволи"

Артистичния живот извън пределите на България Николай Болтаджиев следи от дете:

"Още от най-ранните ми години се готвех да кандидатствам в художествената гимназия. Взимах уроци при Сузи Аронова. И при други съм взимал, но Сузи беше наистина превъзходен учител. Накрая даже казваше: "Няма що да влизаш, ти всичко научи тука", но така стана, че не можах да вляза, ако че получих много високи оценки. Дали заради биографията или заради друго... Впоследствие влязох "Медицина". С един приятел решихме да кандидатстваме медицина, за да се уволним по-рано от казармата. То е куриозно, но не знаехме, че е толкова трудно да се влезе. Приеха ни.

Така станах хирург, но от дете следя съвременното изкуство, което в тези години (края на 60-те, 70-те), особено в началото, когато беше бурната поп революция на запад, знаехме, че в България влезе поп музиката. Тя проби стената на звукозаписните смущения. Цяла нощ слушахме радио "Люксембург". Всичко слушахме през много силния шум на заглушителите. Пускаха Led Zeppelin, The Beatles, The Rolling Stones, всички групи, които излизаха. Цялата поп музика, после и рок, минаваше през радио "Люксембург".

Разбира се, и през някои други, но "Люксембург" май беше най-слушано. Там проби звуковата попкултура. Израснахме с поп музиката, с рок музиката. Колкото и да се опитват да ни спрат, тя някак си минаваше Желязната завеса, стигаше до нас, докато визуалното изкуство беше изолирано."

BRAINROY – Marilyn Italie III ("Мерилин Италия III")

За Николай някогашните му опити да стигне до визуалните западни изкуства днес будят и смях:

„Имаше един комунистически вестник L’Humanité Dimanche, който влизаше в България. Той беше 10-20 страници, един път седмично излизаше и поне 2-3 страници имаше за култура, всичко актуално, което излизаше на запад. Затова си го и купувах. Политика като дете не ме интересуваше. Тук нямаше и политика, знаете, това си беше диктатура. Специално за това малко излизаше в списание "ЛИК" тогава.

Това беше начин да се докосне човек, въпреки че със смешен вестник. Впоследствие имаше повече възможности, а вече като тръгнахме да пътуваме... Присъстваме редовно на Салона на съвременното изкуство в Париж (и пролетния, и есенния), оттам се познаваме и с артисти, и с експерти в изобразителното изкуство."

Paul Kostabi – Pink Domination ("Розово господство")

Докато Николай Болтаджиев търси информация за западната култура по трудния начин, Пол Костаби и брат му Марк, също художник и музикант, растат с рок. Забъркани са и с Guns N' Roses. На Пол се приписва авторството над името на картината Use Your Illusion. Тя пък е дело на Марк. Изображението е ползвано за двойния студиен албум Use Your Illusion на Guns. Според някои критици това е повратна точка в звука на групата. Обложките на Марк интерпретират фрагмент от прочутата "Атинска школа" на Рафаело. Костаби акцентира върху фигура, която (за разлика от много други в ренесансовото произведение) не се свързва с конкретен философ.

Сега, когато съвременното изкуство и информацията за него са достъпни, друг препъникамък се изпречва пред сем. Болтаджиеви.

"2019 г. се разболях доста тежко. Тогава имахме частна болница, първата в София, но моята тежка болест ме принуди да я продам. В момента се чувствам в идеално здравословно състояние, обаче ми тръпнат ръцете и не мога да оперирам, даже не мога (ако искам) и да рисувам", разказва Николай, а Елена издава, че преди време е нарисувал 20-30 големи платна с масло, които пациентите много харесвали, когато виждали в болницата. "Включително му предложих да направим негова изложба, но нещо се ослушва."

На Николай се налага да се раздели с болницата, на Елена – с позициите в държавната администрация, заемани 25 години. Горчивината от житейските обрати заменят с удоволствието от галерията. Календарът им е запълнен до 2026 г., макар че са склонни на промени. "Това е изкуство, не е нито математика, нито парламентът, това е галерия, която правим за удоволствие, за хоби. Идеята е да възпитава, да е нещо ново, тъй като в България няма друга галерия, която да представя само западни, съвременни, живи автори", обяснява д-р Болтаджиев, а съпругата му допълва, че имат съвременни артисти и от Полша, Литва и Русия.

Картините в "Риволи" са собственост на семейството, колекционирани "в несвяст" през последните две години. Болтаджиеви са склонни да се разделят с тях, ако има купувачи, защото "споделеното е най-приятното". "Това е споделяне на удоволствието, на естетиката, защото една картина е усещане. Ако се приемаше по друг начин, трябваше всички да сме завършили художествена академия. Човек е много приятно да споделя усещане", убеден е Николай.

За подредбата на изложбите в "Риволи" помагат приятели изкуствоведи и художници като Бисера Йосифова, дългогодишен директор на Националната художествена галерия и изпълнителен директор на фонд "13 века България", и нейният съпруг, художникът Атанас Андасаров.

Николай и Атанас се познават от деца, пораснали са заедно на една улица. "Не знам дали има друг човек, който толкова добре да подреди изложба. За това се искат не само умения, но и страхотен талант. Като аранжирахме тази изложба, предишния ден по видео той аранжира изложба в Париж, в къщата на Юго."

Аранжираният от Андасаров Костаби опознаваме с два вида картини.

В "Риволи" е поредица от 12 произведения, направени заедно с италианския художник Джузепе Фортунато.

Paul Kostabi & Giuseppe Fortunato – KF0120

"Другите са чисто негови произведения, купени от галерии, лично от него, от снахата на художника. Познаваме се", уточнява Николай Болтаджиев. В галерията му има и картина от брата Марк, скулптор по образование, което личи и в платното.

На Николай Пол е "по- на сърце". На запад обаче Марк е по-известен както с произведенията си, така и с коментарите, някои от тях – спорни. Това провокира въпроса как сем. Болтаджиеви приема напрежението в изкуството?

Mark Kostabi – Glamour At Noon ("Блясък по обяд")

"Художниците също са хора и имат собствено мнение. Уважаваме мнението им. Е, ако са много крайни, много политически и то не в посока демократична, каквито ние сме, може би не бихме ги възприели, но включително на нашата страница виждаме, че има хейт. Това не ни притеснява. Приемаме всяко мнение. Изкуството не може да бъде признато от всички. Всеки има вкус", казва Елена.

"Едно дете рисува това, което може, един художник рисува това, което иска. Не може всички да харесват всичко. Това, което каза Елена за Фейсбук страницата на галерията: такива невероятни изказвания има... Много е странно да си съдник на артист, който има картини в най-големите галерии, и в "Гугенхайм" изложени, в постоянна изложба. Той виси на стената там. Не смятам, че човек, даже и да не го харесва, може да го критикува, защото оценката идва от другаде, а това човек да харесва или не си е негово право. Всеки човек си харесва нещо, харесва си обувките, харесва си друго. Не е хубаво да се смеем на обувките на другите", допълва Николай и знае – рано или късно може да се озовем в тях.

В "Изотопия" говорим за попарта, който също е плод на дискусия от самото начало, провокирайки интерпретации на връзката между изкуство, политика, пари, кич, мейнстрийм, популярно и непопулярно. Всичко това в опаковка, отдавна надскочила супата "Кембъл".

Nuse – Campbells Supreme ("Върховен Кембълс")

"Всяко течение си има време. В края на януари ще видя във фондация "Луи Вюитон" огромна изложба: "История на попарта". История, която отминава, защото после дойде стрийт артът, който е друг тип изкуство. Знаем реализма от средата на XIX век, знаем кубизма и т. н. Всички течения си вървят с времето. Не може да спрем до едно място. България искаше да спре в някакъв соцреализъм, което беше много странно, в ония години говоря. Изкуството се развива, то върви напред с усещанията на човека и всичко си има място", уверен е д-р Болтаджиев.

0xec6d0 – ChatGPT

Място в "Риволи" има и за NFT. Болтаджиеви го показаха с предишната си (втора) изложба на анонимния французин 0xec6d0.

• "Поколение ботокс" – изложба на френския артист 0xec6d0

„В блокчейн пространството си намират място и произведения на изкуството. Те имат сертификати, които дават авторските права. Там може да се търгува, да се пуска с наддаване, може само да се представя. Виртуален свят, който си заема мястото. Той напредва, цените стигат и до милиони“, обяснява Николай.

Изненадата за него и Елена е, че при откриването на "Поколение Ботокс" от Франция в София тайно се озовава самият автор, но така и не разкрива самоличността си. По-късно, чрез кореспонденция по мейл, става ясно, че не просто е присъствал, но и му харесало. 0Xec6d0 е на снимка от събитието, която Болтаджиеви няма да покажат никога, защото уважават желанието му да живее и твори инкогнито.

Пол Костаби обаче не само не е обвит в мистерия, а и публично заяви, че иска да дойде в България. Остава идеята за нова негова изложба, а защо не и концерт с триото на Тони Еспозито. Засега от галерия "Риволи" ни канят да разгледаме наличните му картини и да се подготвим за следващата изложба, вдъхновена от улиците на Португалия.

MANI-KURE – Bull ("Бик")

Цялата история чуйте в звуковия файл.

Снимки от галерията: Лора Търколева

Изображения на картините в публикацията: https://rivoli.bg/