Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изложбата може да се разгледа до 9 март в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1

Националната художествена академия - разказ в картини

6
Иван Мърквичка (1856 - 1938). Портрет на княгиня Мария Луиза, ок. края на 90-те години на XIX в., м.б., платно, 74х62 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия
Снимка: НХГ

Историята на Националната художествена академия е показана в изложба, която може да се разгледа до 9 март в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1 в столицата. 
Това е разказ за първото училище по художество и покровителството на монарсите. "Академията въ Княжество и Царство България" е заглавието на експозицията с куратор д-р Милена Балчева-Божкова. 
По проекта са работили още  Младен Врабчарски (дизайн на експозиционното пространство), Ненко Атанасов (дизайн на рекламните материали), Росен Тошев (фотографии), Силвия Варадинова-Пападаки (реставрация), Емилия Колева (реставрация), Силвия Милославова (редактор), Димитрина Спасова (връзки с обществеността), Виктория Йорданова (сътрудник) и Елисавета Драгомирова (сътрудник).
В разказа за изграждането на новоосвободена България появата на висше рисувално училище на предела между XIX и ХХ век има съществено значение, разказват от екипа, работил за изложбата. 
Когато на 14 октомври 1896 г. в една малка невзрачна постройка на столичната улица „6-ти септември“ се провъзгласява откриването на висшето училище по художество, носещо скромното име Рисувално, едва ли някой предполага какво решаващо въздействие ще има то върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия. Преименувано години по-късно на Държавна художествена академия, то успява да запази и брани докрай позицията си на хегемон в художествения живот в Царска България.
Ритуалният комплект, с който княз Фердинанд I полага основите на главното здание на Държавното рисувално училище през юли 1906 г. Махагон със сребърен обков. Автор на проекта: Харалампи Тачев. Музейна сбирка на Националната художествена академия
Подкрепата на българската корона през първите десетилетия от съществуването на Художествената академия е от изключително значение за нейния просперитет. Близката връзка между царското семейство и институцията датира от периода на нейното основаване и продължава до средата на 40-те години на ХХ век, като монарсите следят нейното развитие с жив интерес. В дворцовия живот, където науката и изкуствата са на висока почит, Художествената академия, този нов за страната ни културен институт, заема специално място.
Настоящата изложба представя неизследвана към днешна дата тема, свързана с историческото развитие на Художествената академия от момента на нейното основаване до средата на ХХ в. и ролята на българското царско семейство в нейния живот. По силата на историческата си съдба България няма свои дворци музеи, подобно на тези в почти всички европейски държави. От началото на XXI век, в контекста на новите европейски приоритети в развитието на страната, музеите, библиотеките и архивите спорадично започват да показват във временни изложби части от движимото монархическо наследство. Въпреки тези важни инициативи, за съжаление все още съществуват редица неизвестни във връзка с приноса на българските монарси в културно-просветната дейност на държавата. 
Един от тези непроучени до този момент въпроси е този за влиянието на монарсите в развитието на първото училище по изкуства, основано през далечната 1896 г. Вследствие на осъществена двугодишна изследователска дейност по темата проектът представя целия проучен документален масив, състоящ се от архивни документи, фотографии, периодичен печат и артефакти.
Изложбата се осъществява в рамките на музейната програма на Националната художествена академия, която се занимава с изследователски проекти, свързани с музейната ѝ колекция, историята на Художествената академия и различните исторически периоди на българското изкуство.
Сигнален ловен рог - подарък за цар Фердинанд, 1916, 52х9х10 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия
Проектът се реализира под почетния патронаж на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита и в партньорство с Фондация "Свети Пимен Зографски - Национална художествена академия", Държавна агенция "Архиви" и Българска телеграфна агенция и с подкрепата на Национална галерия, Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис III и Царица Йоанна", Централна библиотека на Българската академия на науките, Национален политехнически музей, Регионален исторически музей - София, Галерия "Джуркови" и Институт Лист. Унгарски културен институт София.
Проектът се реализира в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия за 2024 г. и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.
Още по темата в интервюто на Светослава Кузманова с куратора на изложбата Милена Балчева-Божкова. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
 Хор

Концертът на хор "Ваня Монева" - част от тридневния фестивал "48 часа Варуша Юг"

Фолклорният концерт на хор "Ваня Монева", дирижиран от нейния създател, маестра Ваня Монева, е един от акцентите в културната програма в съботния ден във Велико Търново. Световно известната ни диригентка се завръща в родния си град за творческа изява след три десетилетия . Концертът на хор "Ваня Монева" е част от тридневния фестивал "48 часа..

публикувано на 16.08.25 в 06:15
Диана Дамрау

Диана Дамрау: “Благодаря ти, Варна!“

Не се случва често на концерт солистът да бъде настойчиво канен от публиката за повторни поклони буквално след всяко свое изпълнение от самото начало до финала на програмата, далеч преди да е дошло времето за бисове. Всъщност, в десетилетната си практика не помня случай, подобен на този с Гала концерта “Sole e amore“ с участието на оперната..

публикувано на 15.08.25 в 10:59

Художници наивисти залагат на светлата страна на живота в изложба в Габрово

Да погледнем живота откъм светлата му страна предлагат от Дома на хумора и сатирата в Габрово. Тази вечер в 18.00 часа в зала "Стефан Фъртунов" откриват изложба на съвременни български художници наивисти. Подредени са почти 90 платна от близо 30 художници , които се срещат за първи път. Творбите са от 70-те и 80-те години до наши дни...

публикувано на 14.08.25 в 11:08
Постановка Любовчията

Постановката "Любовчията" поставя във фокуса на вниманието трафика на хора

"Любовчията" – така е озаглавено ученическото представление на форум-театър "Свободни електрони", което ще се изиграе тази вечер в Сливен в зала "Сливен" от 19.00 часа. Събитието е част от програмата на Младежки дом – Сливен, посветена на Международния ден на младежта. Театралната постановка с отворен край поставя на вниманието на публиката..

публикувано на 13.08.25 в 19:10
Лия Петрова дебютира в Роял Албърт Хол - Лондон

Цигуларката Лия Петрова дебютира на фестивала BBC Proms в Лондон

На 5 август вечерта, паралелно с предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт", в ефира на радио Би Би Си 3 във Великобритания вървеше прякото излъчване на концерт от богатата програма на фестивала "Би Би Си Промс", който се провежда от 18 юли до 13 септември. И точно тогава на сцената, като солистка на Националния оркестър на Би Би Си Уелс под..

публикувано на 13.08.25 в 18:48
Александър Йосифов (1940 – 2016)

Спомен за проф. Александър Йосифов

Проф. Александър Йосифов e една от големите личности в нашата музикална култура - композитор, диригент, педагог в НМА „Проф. П. Владигеров” и Нов български университет в София, общественик.  На 12 август, той можеше да отпразнува своя 85-и рожден ден, но си отиде от този свят през 2016 г. Сред многото дейности, в които проф. Йосифов влага времето и..

публикувано на 13.08.25 в 18:12

"Денят, в който тя ще се роди" е в официалната селекция на Международния фестивал в Корча

Българският филм "Денят, в който тя ще се роди" е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча , Албания.  Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..

публикувано на 12.08.25 в 17:42