"Морето, празници, танци" - самостоятелна изложба живопис от Стефка Аройо

"Когато се случи човек да има минути безсънни, това може да се каже и "безсънни нощи", защото в малкото се съдържа и голямото. И тича животът, спомен от вчера, отпреди година... Малко тъга, малко сълзи и по-близки хора до мен, скъпоценни. 

Но винаги си давам сметка и се радвам, че оценявам, че съм жива и че съм същество в тоя свят. Микроскопичното - Човекът. И Безкрайността. И това са едни мигове, осъзнати, пълни със стойности, предизвикващи ни да благодарим, че ни има, че сме Сега - живи, живеем, осъзнаваме. И работим", каза в предаването "Нощен Хоризонт" художничката Стефка Аройо.

Преди дни в една от залите на Галерията на "Шипка" 6 в столицата беше дом за "Морето, празници, танци" - самостоятелна изложба живопис от Стефка Аройо. Изложба, дошла цели 11 години след предишната ѝ - в галерия "Арте" през 2014 г.

Стефка Аройо е художник, "един сериозен, културен и автентичен творец" по думите на Светлин Русев при откриването на Юбилейната ѝ изложба преди години.

"Пътят на Стефка не е бил много лек, казва той, но един творец, който, въпреки всичко, е запазил светлината в изкуството си, е надежда не само за себе си."

"Имайки късмета да пътувам, да бъда много години в далечни и близки земи, даващи ми възможността да видя, да осъзная богатството "Живот"в ранен етап на моя живот - това се отразяваше в картините ми, работех, осъзнавах, че не съм живяла напразно, и че това е Пътят.  И това сякаш ме събуди, разви ме, задължи ме да рисувам, да осъзная, че животът не е вечен, сподели още художничката.

"Пътувах, гледах, възхищавах се, пълних душата си, бях очарована, възхитена от красотата на държавите, които посещавах, от тяхната архитектура, природа, цветове, живеещите хора там, движението им, танците, усмивките, музиката. Това всичко ме променяше, обогатяваше ме. 

И като ценя живота, добавям, че труд, знание, развитие, постижения - това прави резултата добър. Изминаха и много тежки години с моята майка - здравословно, бях уморена от ударите на съдбата, вече бях спряна. И тогава минаха 10-12 години, в които живеех по друг начин. Дистанцирах се от личното мое чувство за творчество, гледах чужди изложби - на приятели, на колеги. 

Но... винаги има изненади. И след 10-12 години преживях неочаквано вълшебство - с един от синовете ми, който се върна за кратко и изведнъж ме завърна към рисуването. Благодарях, осъзнавах какво се случва - радостта ми да го прегърна след две години раздяла. Усмихнах се, посегнах към четките, боите, платната и направих тази, последната изложба - на "Шипка" 6."

Стефка Аройо завършва живопис в Художествената академия в София през 1977 в класа на проф. Добри Добрев. През 1984, след конкурс, пребивава в Сите дез ар, Париж. Живее и рисува в различни европейски градове. Представяла е 12 самостоятелни изложби. 0т 2000 година участва в общи художествени изложби в Испания. Нейни картини се намират в Националната галерия в София, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в страната, както и частни притежания в Австрия, Германия, Япония, Англия, Франция, Испания, България.

Още за това какво е за един художник да се завърне "в живото на живота", за пътя от академичното рисуване до днешните приказно-поетични, вълшебни платна, за невидимото в картините си, за пътуванията на Изток (Китай, Япония, Тайланд, Индия, Непал...) и за живота на Запад (Франция, Германия, Испания), споделя Стефка Аройо пред БНР.

По темата слушайте в звуковия файл.