Георги Каприев: Популизмът е политически бездарен, влачи се след народа и не поема отговорност

Популизмът е по дефиниция политически бездарен, политически импотентен, той се влачи след онова, което нарича народ, а не го води, и това има за ефект отказа от отговорност.

Това каза проф. Георги Каприев, философ и университетски преподавател, който представи пред БНР новата си книга "Българските разломи", която е в книжарниците от началото на тази седмица. Официалната премиера на книгата ще бъде в началото на април, а авторът би искал събитието да бъде и платформа за дебат и размисъл.

"Популизъм и то в огромни конски дози е почти без конкуренция в българската история. Има, разбира се, няколко изключения - както в пред деветосептемврийската история, така и в след комунистическата история - 90-те години има няколко правителства, особено това на Иван Костов, което продължава да си плаща за това, че вкара България в една орбита, от която вече 25 години всевъзможни популисти се опитват да ни изкарат и не успяват, слава богу. ... През последните няколко дни в българските политически новини най-често споменаваната дума е отговорност, но в смисъл, че никой не иска да я поеме. Всички бягат от нея и обясняват защо не могат и защо не желаят да я поемат. Включително и безумната и безсмислената декларация, приета днес от парламента, свидетелства за същото", коментира той.

• Парламентът прие декларация за неучастие на български военни в Украйна

По думите на проф. Каприев съвременните националисти, "които рекламират себе си като такива, нямат нищо общо със своите предшественици от 19 век":

"Това е либерална стратегия на 19 век, тя е общоевропейска и общосветовна тогава. Става дума за отхвърлянето на привилегии, които бихте могли да получите по силата на своя род или причастност към някакво съсловие, и поставяне на равен старт, в който всеки би могъл да развие своите способности и таланти. Националистите от 19 век наричат себе си либерал-националисти. Това, което днес имаме като национализъм, има корените си в национал-комунизма, който започва през 70-те години на 20 век".  

Книгата „Българските разломи“ е личен разказ, обърнат към всеки мислещ човек в България, когото го е грижа за участта на отечеството му. 

Нейна тема е базовата структура на българския социален, политически и културен живот. Доказва се, че изначални нейни стихии са абстрактният егалитаризъм и уравновиловката; тъкмо те изискват сриване на всеки възможен авторитет и ред. Традиция става единствено рушенето на всичко, проявяващо форма на традиция. Фаворизираната полукултурност и липсата на селективни критерии раждат масовия популизъм с нагона му към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. Принципно непродуктивен, популизмът е и двигателят на постоянния копнеж по избавящото от отговорност битие като имперска периферия.

Дебатът по учредяването на Българската екзархия се самоосвидетелства като генерална репетиция за установяването на тази структура. Премиерата му е Учредителното събрание от 1879 г. Сътворената матрица действа формиращо и до ден днешен. Опитите за „реформа“ са ремонти или ущърбвания на подструктури; те не влияят върху действието на системата. Оттук се определя и официализираното историческо мислене с всичките му надценявания на едни и „забравяне“ или изопачаване на други идеи, събития, личности.

Налагащият се извод не е израз на някакъв исторически фатализъм. Сто и петдесет години не са особено голям период. Има шанс – не за строшаване, а за умно, внимателно, продуктивно преформатиране на матрицата.

Интервюто на Добринка Добрева с проф. Георги Каприев в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.