Как ще се нареди политическият пъзел в Германия след изборите за нов Бундестаг?

Германия избира утре нов Бундестаг. Сигурно е само, че отново консервативният блок ХДС/ХСС ще спечели вота. С кого обаче ще управлява Фридрих Мерц и кога ще се случи на практика смяната на властта в Берлин не е ясно. Различията между основните играчи са големи - в икономическата и социалната политика, за публичните инвестиции, образованието, здравеопазването. Известно е, че с външна политика избори не се печелят. Но може би Германия този път ще опровергае тази максима. Заради фактора Тръмп. 

"Бундесверът е на издръжка на американските данъкоплатци."

Това е най-новото - засега - внушение на вицепрезидента Джей Ди Ванс по адрес на Германия. Нещо нечувано в трансатлантическите отношения си позволи той преди това в Мюнхен - пряка намеса във вътрешните работи на съюзника Германия, като отправи директна препоръка към германските християндемократи - вероятният победител на изборите утре - да срутят санитарния кордон и да се коалират с крайната десница.

В началото на предизборната кампания основната тема беше икономиката. Преди месец, след атентата в Ашафенбург, когато афганистанец, пристигнал от България и без право на закрила в Германия, намушка малко дете и мъж, темата миграция превзе вниманието на политици и граждани.

На финалната права обаче не е ли външната политика във фокуса на всички, обясни Рафаел Лос от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика.

"Няма време за задълбаване в тази тема и за сериозен геополитически анализ, особено ако демократичните партии не искат да позволят на популистите в ляво и в дясно да я използват за свои цели в последните часове на предизборната кампания. Според мен това е причината както отиващото си правителство на канцлера Олаф Шолц, така и кандидатът на християндемократите Фридрих Мерц да се въздържат от остри коментари. Нещо повече - това е причината Германия да помоли европейските партньори, които се събраха в Париж, също да се въздържат, за да не подарят на крайнодясната "Алтернатива за Германия" и на левия популистки "Съюз Сара Вагенкнехт" силни козове броени дни преди вота.

След атентатите на коледния базар в Магдебург и след този в Ашафенбург предизборната кампания се завъртя около миграцията. А това доведе до спорните гласувания в Бундестага, където Мерц допусна подкрепа от "Алтернатива за Германия" за затягане на миграционната политика. Знаете, появиха се съмнения, че Мерц би допуснал и да бъде избран за канцлер с гласовете на крайнодесните, което го принуди неспирно да повтаря, че при никакви условия няма да го допусне.

А речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен му показа нагледно, че си имаме работа с транснационална крайнодясна идеология, която подлага на изпитание демокрацията в Германия. Очевидно Мерц не е съгласен да бъде използван от тези хора".

- Стив Банън, един от идеолозите на новата крайнодясна вълна и бивш най-близък съратник на Доналд Тръмп, написа тези дни, че с изборите в Германия започва крайнодесният обрат в Европа. Да не припомням всички коментари на сегашния най-верен съратник на американския президент Илон Мъск. Занимават ли такива коментари германците и ще им повлияят ли утре пред урните?

- Хората, които живеят в националистическия информационен балон, се радват на такива изказвания, независимо дали идват от Банън, Ванс или Виктор Орбан. Но преобладаващото мнозинство избиратели ще вземат своето решение въз основа на икономическите трудности, климатичната криза, мира в Европа и миграцията.

В този смисъл изборният резултат ще означава завой надясно, но към традиционно дясна, консервативна политика. ХДС ще излъчи новия канцлер. А крайнодясната партия ще е водещата опозиционна формация в Бундестага. Много хора се страхуват, че и у нас, както в съседна Австрия, крайната десница може да се превърне в неотговарящ на представителността й в обществото фактор като блокира създаването на коалиционно управление или законодателната дейност, защото демократичните партии не успяват да постигнат съгласие.

- Очаквате трудни коалиционни преговори, а те до голяма степен зависят от това, колко партии ще влязат в парламента. В момента две формации са на ръба - либералите и "Съюз Сара Вагенкнехт". От броя на парламентарно представените партии зависят възможните коалиции - дали Мерц ще успее да оглави голяма коалиция със социалдемократите, или ще му е нужен и трети партньор. Но има ли Европа време да чака Германия? На Германия се гледа като на една от водещите, ако не и най-важната държава в Европейския съюз, от която зависят решенията в сегашните сложни геополитически времена.

- Предсрочните избори се случват в изключително неподходящ момент за Европа. Почти трагикомично е, че правителството падна ден след като в Съединените щати беше избран Доналд Тръмп. Уви, тройната коалиция не намери сили да удържи властта още една година именно заради несигурността, която представлява Тръмп за Европа.

Още в началото на предизборната кампания беше ясно, че поляризацията и надигането на популистките сили след изборната победа на Тръмп ще затрудни коалиционните преговори след утрешния вот. Но мисля, че заради събитията от последните седмици - телефонният разговор между Тръмп и Путин, дебютът на новия американски министър на отбраната в Брюксел и най-вече - речта на Ванс в Мюнхен - елитът на демократичните партии у нас си дава сметка пред какви предизвикателства е изправена не само Германия, но и цяла Европа.

Изправени сме пред доскоро немислимото предизвикателство Съединените щати не само да не са вече наш военен съюзник, но и да се обърнат срещу същината на европейския проект. Бих сравнил тежките и съдбоносни решения, които предстоят за следващото правителство в Берлин, с ерата на Конрад Аденауер от края на 40-те и началото на 50-те години, когато Германия се присъедини към западната демократична общност.

- Френският президент Макрон свика спешни разговори в Елисейския дворец, където участниците - само част от страните членки на ЕС - се обединиха около необходимостта от бърз отговор на опитите на Тръмп да предоговори основите на европейската сигурност през главите на Европа и на Украйна. Какъв ще бъде този отговор, г-н Лос?

- Европа не е съвсем безпомощна срещу Тръмп. Дори можем и ние да използваме неговите методи - в едната ръка морков, в другата - тояга. Помним добре първия му мандат, тогавашните мита и другите търговски ограничения.

Европа освен това разполага с козове - например санкциите срещу Русия, които могат да бъдат затегнати, но и разхлабени, като част от сделка с Тръмп. Европа може да се ангажира с увеличаване на разходите за отбрана и купуване на военна техника от САЩ.

Но сегашният екип на Тръмп е неразгадаем за европейските дипломати. Те все още се чудят с кого във Вашингтон е по-добре да поддържат контакт - кой говори от името на президента и на кого Тръмп има доверие. Не е ясно дали той третира Европа по този начин, защото е бизнесмен, или пък се опитва да й вреди от идеологически съображения.

• Мъж бе намушкан с нож при Мемориала на Холокоста в Берлин

• Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

• Рязко подобрение на икономическите нагласи в Германия преди парламентарните избори

- Само преди няколко седмици вероятно щях да Ви попитам дали намесата на Русия в германските избори е осезаема. Но сега може би този въпрос се отнася по-скоро до влиянието на Съединените щати чрез Илон Мъск и вицепрезидента Ванс?

- Има множество сигнали от службите за опити за намеса както от Русия, така и от САЩ. Облъчването става основно в социалните мрежи - с фалшиви твърдения, изопачаване на факти и представяне на половинчата информация. Влиянието от САЩ идва основно чрез платформата Х на Мъск, където той открито зове германците да гласуват за "Алтернатива за Германия". Да не говорим за вицепрезидента Ванс, който на Мюнхенската конференция по сигурността поиска да отпадне санитарният кордон около крайната десница.

Или с други думи - общото между Русия и Съединените щати по отношение на Германия е империалистическа политика в стил "разделяй и владей". Не знаем обаче дали тези опити за влияние дават резултат - отделни избиратели да са си променили решението как да гласуват.

- Да поговорим за това какво европейските съюзници на Германия могат да очакват от следващото правителство в Берлин. Преди месец Фридрих Мерц държа силна външнополитическа реч пред фондация "Кьорбер", в която каза, че Германия се завръща. Какво имаше предвид вероятният нов канцлер?

- Независимо кой ще бъде следващият канцлер германската външна политика ще се промени значително. На първо място връзките с Франция ще бъдат заздравени. Знаете, химията между Макрон и Шолц не се получи и това доведе до катастрофално лоши отношения между Париж и Берлин. Ще се заздравят и връзките с Полша. Очаквам възраждане на формата "Ваймар" между Франция, Германия и Полша.

Освен това мисля, че Германия ще търси много повече разбирателство с европейските партньори в рамките на "коалиция на желаещите", защото в Берлин вече се налага убеждението, че Европейският съюз с 27 страни членки не е достатъчно бърз във взимането на решения.

Относително проблематични са и отношенията с Джорджа Мелони в Италия, въпреки че Рим засега редовно информира Евросъюза за разговорите, които води с Вашингтон. Примерът със спешните консултации в Елисейския дворец показа, че може би това ще е начинът за изработване на бърза европейска реакция. Струва ми се, че Мерц, като вероятен бъдещ канцлер, ще подкрепи продължаването на този формат. Това обаче в никакъв случай не означава, че Германия ще игнорира по-малките страни членки. Напротив - Германия традиционно разбира ролята си в Европа като техен адвокат.

- Срещите в Париж бяха свикани заради опитите на Тръмп да договори с Путин бъдещето на Украйна, а от там и на Европа. Шолц, който скоро ще напусне канцлерството, е категорично против изпращането на германски войски в Украйна в рамките на мироопазваща мисия, ако се стигне до примирие. Независимо, че политиците в дните преди изборите се въздържат да коментират темата заради опасността тя да бъде яхната от популистите, какво мисли Мерц?

- Очаквам, че още през първите дни след изборите ще чуем позицията на Германия, която ще бъде съгласувана между Фридрих Мерц, Олаф Шолц и лидера на Зелените Роберт Хабек.