Надежда Цекулова: Голямата червена лампа са медицинските сестри и акушерките

Бележник 2025 ще покаже какъв е успехът на държавата в грижата за децата. Националната мрежа за децата продължава подготовката на 14-ото издание на годишния мониторингов доклад. И тази година анализът ще бъде изготвен от десетки независими експерти и ще включва оценка за напредъка на държавните институции в 9 области. Експертното проучване ще се базира на информацията, предоставена от над 25 национални и местни институции, включително и министерства. Финалният доклад ще предложи система от препоръки към всеки тематичен дял. 

През миналата година грижата за детското здраве получи оценка 3,49. Според Надежда Цекулова - консултант "Детско и майчино здраве" към НМД, част от екипа на Българския хелзинкски комитет и автор в Бележник 2025, липсва работеща система:

"През годините сме се натъквали както на добри практики и усилия от страна на отделни лица от администрацията, които искрено искат да съдействат за решаване на проблемите, така и на известна мудност, политически, а понякога и икономически интереси, които се намесват в тези процеси. Това, на което сме свидетели абсолютно консистентно през годините, е липсата на работеща система. За да говорим за подобряване на детското здравеопазване, значи, че визираме цялата система и че визираме достъпа на всяко дете, без значение в кой край на България е и какво е социалното му положение, до една базисно качествена медицинска помощ. Не можем да кажем, че такова нещо е осигурено, нито че има достатъчно консистентно усилие то да бъде осигурено. Има добри намерения и отделни хора, които искат да го реализират". 

По отношение на изграждането на сградата на Националната детска болница имаме добър напредък, отчете Цекулова в интервю за предаването "Хоризонт до обед". Беше направен анализ на нуждите, работи се с международен консултант, посочи тя. Но:

"Болницата не е една сграда. Болницата преди всичко са хората, които ще работят в нея, и медицинските практики, които те ще упражняват в тази болница. По тази линия не наблюдаваме нито достатъчно осъзнаване колко тежки са проблемите, нито достатъчно усилие те да бъдат решавани своевременно. Времето не само вече ни притиска, но ние отдавна сме в криза".

"Имаме вложени за лечение на деца в България и чужбина повече от 113 млн. лв., за пълнолетните лица имаме вложени около 1,3 млн. лв. Това цялостно, само по себе си, не е подобрило грижата за здравето на децата. Над 90% от тези средства остават в българските лечебни заведения. Огромният процент от тях покрива лекарствени средства, които просто не фигурират в позитивния лекарствен списък на Касата. Част от тях покриват специфична генетична диагностика, тъй като тя в 99% от случаите е изцяло за сметка на пациентите, за пълнолетните пациенти - в 100% от случаите".

Продължаваме да увеличаваме средствата за лечение на болните деца, продължаваме да стимулираме това да не се реферират цените по никакъв начин и да не стимулираме фирмите-производители или доставчици да регистрират тези медикаменти в България, обобщи Тончева и добави, че в същото време цялата отговорност е прехвърлена върху притежателя на разрешението за употреба:

"Няма правила за слагане на таван на цените. Понякога обявените цени за много специфични терапии, които обикновено касаят малко пациенти в държавата, са драстично по-високи от тези в други държави в ЕС. Това не подобрява здравеопазването на децата". 

Тя е категорична, че кадровият дефицит не може да бъде решен просто със средства. 

Развитието на специалистите е оставено на самите тях, отбеляза в тази връзка и Надежда Цекулова. 

Тя обърна внимание и на проблема с недостига на медицински сестри и акушерки. Според нея това е голямата червена лампа в момента:

"Около 1/3 от сестрите, които работят в цялата система на здравеопазването, са в пенсионна възраст - това са работещи пенсионерки, още 1/3 са в предпенсионна възраст и те ще се пенсионират до 10 години. Ситуацията с медицинските сестри в системата е катастрофална". 

Според нея не се възприемат достатъчно сериозно проблемите. По думите ѝ системата се крепи на факта, че сестрите получават ниски заплати и са принудени да работят на по няколко места, те са поставени в зависимо положение в системата.

"Докато това не се промени, тази криза няма да намери своето решение", категорична бе Надежда Цекулова. 

Тя коментира и регионалните различия в детското здравеопазване. По думите ѝ в малките населени места достъпът е критично различен. Детската смъртност в някои области е над 10 пъти по-висока от тази в София, изтъкна тя и добави, че има области, в които достъпът до детско здравеопазване е изключително ограничен. 

В заключение Цекулова изказа мнение, че има още много какво да се прави в посока не само да променяме нормативна уредба, а да направим написаното на хартия да работи наистина. 

Трябват ни системни решения, допълни Тончева. По думите ѝ текстовете в нормативната уредба трябва да бъдат мислени функционално и да са приложими. 

"Децата са любим предизборен обект. Когато сме в предизборна кампания, детските политики винаги са на фокус, но веднъж минат ли изборите този фокус се размива", коментира Надежда Цекулова. 

Цялото интервю на Валерия Николова с Надежда Цекулова и Антоанета Тончева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.