Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"НАТО не може да вкара мироналагащи формирования"

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

Полк. Христо Христов: Когато се изпратят мироопазващи сили, ситуацията може да се разгорещи и да се наложи мироналагане

| Репортаж
Снимка: БТА
Чуй новината! Чуй новината:

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира.

Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има още много път да бъде извървян, преди да се уточнят бъдещите сили за опазването на мира.

Половин час - само толкова продължава дебатът в парламента от края на май през 2003-та година, когато България взема решение да участва в първата в най-новата си история мисия зад граница - в Ирак. Изпратените през годините над 3 300 военни в 11 контингента затвърждават политическата ангажираност на страната ни за членството и в НАТО, което става факт през 2004-та и очертават  скъсването на страната ни с модела на управление на армията от Варшавския договор. Но никой от единодушно гласувалите през 2003-а (с малки изключения) депутати не би могъл да знае, че за времето на мисиите България ще загуби 13 военни.

"Ситуацията, в която започна нашето участие в Ирак, беше мироопазваща, а изведнъж се промени в мироналагаща. Миришеше на война", спомня си Христо Христов – старши националният ни представител в Ирак по време на втория ни контингент, военен с опит от Афганистан, Босна и Херцеговина и Нагорни Карабах.

Неговите архиви от онова време пазят свидетелствата за свирепостта на противника, с който изпратените български мироопазващи военни е трябвало да се справят, мироналагайки.  

"Това е аксиоматично правило – когато се постигне мир на известно ниво и се изпратят мироопазващи сили, винаги ситуацията може да се разгорещи и да се наложи изведнъж мироналагане", коментира Христов.

Сега 51-вото НС прие декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна. Но в дебатите пак прозвучаха ключови думи като мироналагане и мироопазване. Разликата е голяма, обяснява полковник Христов, който в годините след Ирак има опит в мисии како миротворец в мисии в Босна и Херцеговина, бил е и част от екипа на ОССЕ по мира на Нагорни Карабах.

Мироопазване означава, че мирът вече е бил конструиран, има споразумение между враждуващите сили, сключен е договор за прекратяване на бойните действия и се започват крачки към възстановяване на законността и реда, подчертава полковник Христо Христов и дава пример с Ирак:

"В Ирак беше сключено примирие, нямахме активни бойни действия. Като започна въстанието на Муктада Садр, всичко това беше прекратено и започна активна офанзива срещу нас."

Всяка ситуация на въоръжен конфликт си има специфики  - тази уговорка прави Христов когато говорим за формата, който би гарантирал мирните отношения между Украйна и Русия след прекратяване на бойните действия. Според него ситуацията към момента не предполага възможност за разполагане на сили за мироопазване.

В Украйна има огромна фронтова линия – над 1300 км, която изисква насищане. Трябва да бъдат разположени многочислени формирования – всяко от тях със зона на отговорност, за да наблюдава дали и двете страни спазват примирието, отчита още полк. Христов, който вижда първите стъпки към сключване на такова примирие, но е реалист, че следващите стъпки ще бъдат трудни.

"Без сключено примирие никакви чужди войски няма да могат да стъпят на територията на Украйна."

НАТО не може да вкара мироналагащи формирования, защото Русия е ядрена държава, уточнява той.

"Не може със сила международната общност да наложи мира. Единственият вариант е г-н Тръмп да успее да се договори с г-н Путин."

Ако Великобритания, Франция, Полша и други натовски държави изпратят свои формирования като мироопазващи сили, Русия трябва да се съгласи и да каже "да", изтъква той, като нарича ситуацията "деликатна". По думите му, "Украйна има интерес да са от държави от ЕС", но "първо трябва да знае, че Русия повече няма да настъпва".

Къде е мястото на България в евентуалното бъдещо участие на военни при мироопазване?

Имаме декларация на НС, но сме и членове на НАТО, както и на ОССЕ – имаме задължения към тези организации, напомня той.

Ако утре се вземе решение да се изпратят европейски въоръжени сили, какво правим, пита военният във връзка с дилемата да имаме задължения, които бихме отказали да изпълним.

Декларацията имаше по-скоро насоченост към електората в България, смята полк. Христов.

Най-важното е и двете държави – и Украйна, и Русия да признаят тези въоръжени сили за безпристрастни, обобщава полковникът с опит във втория и четвъртия контингент в Ирак, с опит от Афганистан, Босна и Херцеговина, и Нагорни Карабах.

Повече чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42
Георги Еленков

Накъде върви детското правосъдие през 2025 г.?

Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области.  Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..

публикувано на 26.03.25 в 11:59
Боряна Григорова

Боряна Григорова: Как да не се спъваме в камъни, които са зад гърба ни

Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..

публикувано на 25.03.25 в 10:41

"Не" на болестта... "Българска история" с два билборда срещу хазартната реклама

Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори .  Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..

публикувано на 25.03.25 в 10:30
Снимката е илюстративна

Психологът Георги Добринов: Нашата цел е да изведем децата от моделите на насилник и жертва

Сред запазените писма на Иван Милев е едно от 5 май 1923 година – до Анна Пашова. В него художникът споделя: "Моят свят е приказен: всеки ден носи нови цветя, всяка нощ носи нови светове". Спомних си за тези думи, докато водих разговор с  психолога Георги Добринов , който ще чуете да казва:  "Когато работим, винаги е приказно.  Много..

публикувано на 24.03.25 в 12:06