В рубриката "Родина зад граница", разказваме за едно място в Брюксел, което като магнит привлича нашите сънародници, живеещи в белгийската столица. Това е клубът "На хорото в Брюксел", който обединява хора от различни възрасти и с различни професии. Много от тях са българи, но има и представители на различни националности. Създател и ръководител на клуба е Мария Цветкова - преводач в една от европейските институции.
Любителите на българските народни танци се събират два пъти седмично, разучават нови стъпки или си припомнят наученото. От 2012 г. организират и "надигравания", известни като "Голямото хоро в Брюксел", което се разраства всяка година и събира около 400 души.
Преди 17 години преводачката Мария Цветкова започва да организира малкото, но артистично общество. Разказва, че в началото били пет - шест души ентусиасти, влюбени в народните танци.
"Когато нещо трябва да стане, то си става. Правихме "петминутка" на хорото, за да научим три - четири от най - популярните хора. След това хората доведоха приятели. Казаха "хайде, пак след работа" и полека - полека се стигна до една голяма група. Успях да намеря зала. Така започна, абсолютно неформално. Просто се случи. С времето от една група станаха две. Разделихме се по ниво. Дойдоха повече млади хора. Дойдоха доста българки, които са танцували в България и то това човек си го носи винаги. 2014 година имахме една доста добра танцьорка, която предложи да организира тези, които са танцували в група за сценични изяви, каквато нямахме. Нямахме и костюми. И започнаха осем момичета. След това започнаха покани. Осигурихме си костюми с лични средства. Интересът е невъобразимо голям. Всяка година имам множество имейли "мога ли да дойда", "искам да се науча", разказва Мария Цветкова.
Мария е от Горна Оряховица. Завършила е балетна педагогика, а фолклорът й е хоби. Връщайки се назад във времето си спомня, че при създаването на клуба е танцувала само 5 хора, сега вече може да се похвали с много повече.
Постепенно през годините "На хорото в Брюксел" набира популярност и от пет - шест души в началото, днес членовете на клуба са над 100, а участниците в големите хора четири пъти повече. Най - многобройни са българите, но на хорото се хващат и белгийци, италианци, гърци и румънци- казва Мария Цветкова.
"Аз започнах да си задавам въпроси и да ги задавам на хората - защо дойдохте? И обикновено отговорът е "отдавна исках да се науча". Дори моя бивша колежка ми каза "ако някой ми беше казал, че ще дойда в Брюксел да се науча да играя хоро, нямаше да му повярвам". При чужденците въпросът е по - сложен, защото в Белгия, Холандия, Германия през 70 - те години са минали няколко български хореографи от старата школа и са създали много голям интерес, включително и групи, които могат да танцуват. Това са хора над 65 години. Като организираме семинари, те идват и знаят страшно много. Може би нямат стила, душата е друга, но знаят стъпки повече от българите. Други са свързани с България по някакъв начин. Трети са с музикални интереси.
Тези уникални, единствени по рода си неравноделни размери за Балканите, са им много интересни...Тази година открихме нова група. Просто е като взрив. Има много стажанти от европейските институции, чужденци, ето имаме румънка, белгийци, поляк, който говори български, жена от Босна, гъркини, италианка, холандци доста. Това е едно явление, което надвишава способността ми да го анализирам. Важното е, че има невероятно добро настроение. Хората се сближават, стават приятели, установяват се връзки. Търсят се и си помагат. Има български студенти, които ни намират. Понякога ни търсят за сватби, когато един от съпрузите е българин и сватбата е тук. Съобразяваме се с това, че всеки идва от различен регион и да бъде уважен. Организираме всеки септември или октомври семинар с гост - хореограф от България. Търся такива хореографи, които държат на истинското, не толкова на сценичното претворяване. Много се радвам, че хората, които дойдоха в началото, главно млади жени, си родиха деца. Децата пораснаха и сега идват и те. За съжаление сега нямаме детска група, но обмисляме въпроса, казва Мария Цветкова.
В клуба по народни танци всеки идва, когато има свободно време и възможност. Групите са две "начинаещи и "напреднали". Сбирките се провеждат в сградата на Комитета на регионите в Брюксел, а когато е хубаво времето и в парка. Клубът е отворен за хора от всяка възраст.
"От много години живея в Белгия и ми липсва българското и като ходя на народни танци се чувствам по-свързана с родината", казва Лина.
"Това е прекрасна възможност да социализираме с българската общност. Атмосферата е много приятна. Мария е страхотна. Това е връзка с българското", казва друга танцьорка от клуба "На хорото в Брюксел"
"Около нашето хоро се събира огромна българска общност. Ние сме като едно ядро. Танците са движение, настроение. Много често, когато влизаме в залата имаме разни болежки, но като изиграем два - три танца и на тръгване сме си съвсем здрави. Лекува психиката, лекува тялото", споделя наша сънародничка.
Още по темата в звуковия файл.
Поредицата от културни изяви с европейско участие "Музика под рилското небе" започват от понеделник, 4 август, обявиха от Общината в Рила. Инициативата е отпреди повече от 10 години на преподавателката по пиано в Музикалната академия в София Даниела Дикова и фондация "Арденца". Ще има концерти и срещи с местни изпълнители във всичките села на общината..
Общината в Кюстендил след повече от 40 години чакане, направи голям жест към задругата на местните занаятчии - стари и модерни. С решение на съветниците на гилдията беше предоставена срещу символичен наем известната Лекарска къща в центъра на града за техен дом, за център на Регионалната занаятчийска камара. Кокетният комплекс с хубав двор и..
В свят, в който вниманието се измерва в секунди, а изкуството често отстъпва пред алгоритмите, има хора, които упорито се връщат към корените, за да ги извадят на светло с нов глас. Един от тях е Тодор Василев — професионален музикант, артист по душа и съвременен интерпретатор на българската класическа литература. В своя проект "Шепот..
Веселин Маринов за пръв път ще участва в едно от големите летни събития в България – фестивала "Сцена на върховете" на Белоградчишките скали. "Обичам Белоградчишките скали. Това е място, което ме кара да се чувствам по-различно", сподели изпълнителят пред БНР. Той ще зарадва и публиката на фестивала в Балчик на 8 септември. "Не..
Българската писателка Стефка Станчева издаде най-новата си книга. Тя носи ефирното заглавие "Мигът на Дора". Слоганът на романа е "Златна Добруджа през погледа на Дора Габе", и е втората книга от трилогия, започнала с вълнуващия роман "Добруджанският феникс". Книгата ще има специални представяния из България на 5 август в Добрич, на 12 август..
Сила ми дава вярата в човешката природа, че все пак е добра. Това казва един по-малко известен, но много интересен поет. Ангел Дюлгеров пише поезия от десетилетия, но едва от тази година се престраши да издаде стихосбирка. Авторът от Перник казва, че най-трудно се пише за Родината. Но и поставя въпроса - дали човекът ще се чувства добре с "брат..
Световноизвестният танцов артист Зия Азази ще зарадва отново публиката в София. Сцената на "Топлоцентрала" ще се превърне в пространство за трансформация от 29-ти до 31-ви юли , когато Азази ще се изяви с две от най-емблематичните си солови изпълнения. "Искам да покажа своите собствени търсения, страданието, освобождението, насладата от..
Партиите се готвят отрано за президентските избори, защото те предполагат стратегическа маневра. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев...
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и..