"На хорото в Брюксел" - с България в сърцето

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Даниела Големинова за ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В рубриката "Родина зад граница", разказваме за едно място в Брюксел, което като магнит привлича нашите сънародници, живеещи в белгийската столица. Това е клубът "На хорото в Брюксел", който обединява хора от различни възрасти и с различни професии. Много от тях са българи, но има и представители на различни националности. Създател и ръководител на клуба е Мария Цветкова - преводач в една от европейските институции. 

Любителите на българските народни танци се събират два пъти седмично, разучават нови стъпки или си припомнят наученото. От 2012 г. организират и "надигравания", известни като "Голямото хоро в Брюксел", което се разраства всяка година и събира около 400 души.

Преди 17 години преводачката Мария Цветкова започва да организира малкото, но артистично общество. Разказва, че в началото били пет - шест души ентусиасти, влюбени в народните танци.

"Когато нещо трябва да стане, то си става. Правихме "петминутка" на хорото, за да научим три - четири от най - популярните хора. След това хората доведоха приятели. Казаха "хайде, пак след работа" и полека - полека се стигна до една голяма група. Успях да намеря зала. Така започна, абсолютно неформално. Просто се случи. С времето от една група станаха две. Разделихме се по ниво. Дойдоха повече млади хора. Дойдоха доста българки, които са танцували в България и то това човек си го носи винаги. 2014 година имахме една доста добра танцьорка, която предложи да организира тези, които са танцували в група за сценични изяви, каквато нямахме. Нямахме и костюми. И започнаха осем момичета. След това започнаха покани. Осигурихме си костюми с лични средства. Интересът е невъобразимо голям. Всяка година имам множество имейли "мога ли да дойда", "искам да се науча", разказва Мария Цветкова.

Мария е от Горна Оряховица. Завършила е балетна педагогика, а фолклорът й е хоби. Връщайки се назад във времето си спомня, че при създаването на клуба е танцувала само 5 хора, сега вече може да се похвали с много повече.

Постепенно през годините "На хорото в Брюксел" набира популярност и от пет - шест души в началото, днес членовете на клуба са над 100, а участниците в големите хора четири пъти повече. Най - многобройни са българите, но на хорото се хващат и белгийци, италианци, гърци и румънци- казва Мария Цветкова.

"Аз започнах да си задавам въпроси и да ги задавам на хората - защо дойдохте? И обикновено отговорът е "отдавна исках да се науча". Дори моя бивша колежка ми каза "ако някой ми беше казал, че ще дойда в Брюксел да се науча да играя хоро, нямаше да му повярвам". При чужденците въпросът е по - сложен, защото в Белгия, Холандия, Германия през 70 - те години са минали няколко български хореографи от старата школа и са създали много голям интерес, включително и групи, които могат да танцуват. Това са хора над 65 години. Като организираме семинари, те идват и знаят страшно много. Може би нямат стила, душата е друга, но знаят стъпки повече от българите. Други са свързани с България по някакъв начин. Трети са с музикални интереси. 

Тези уникални, единствени по рода си неравноделни размери за Балканите, са им много интересни...Тази година открихме нова група. Просто е като взрив. Има много стажанти от европейските институции, чужденци, ето имаме румънка, белгийци, поляк, който говори български, жена от Босна, гъркини, италианка, холандци доста. Това е едно явление, което надвишава способността ми да го анализирам. Важното е, че има невероятно добро настроение. Хората се сближават, стават приятели, установяват се връзки. Търсят се и си помагат. Има български студенти, които ни намират. Понякога ни търсят за сватби, когато един от съпрузите е българин и сватбата е тук. Съобразяваме се с това, че всеки идва от различен регион и да бъде уважен. Организираме всеки септември или октомври семинар с гост - хореограф от България. Търся такива хореографи, които държат на истинското, не толкова на сценичното претворяване. Много се радвам, че хората, които дойдоха в началото, главно млади жени, си родиха деца. Децата пораснаха и сега идват и те. За съжаление сега нямаме детска група, но обмисляме въпроса, казва Мария Цветкова.

В клуба по народни танци всеки идва, когато има свободно време и възможност. Групите са две "начинаещи и "напреднали". Сбирките се провеждат в сградата на Комитета на регионите в Брюксел, а когато е хубаво времето и в парка. Клубът е отворен за хора от всяка възраст.

"От много години живея в Белгия и ми липсва българското и като ходя на народни танци се чувствам по-свързана с родината", казва Лина.

"Това е прекрасна възможност да социализираме с българската общност. Атмосферата е много приятна. Мария е страхотна. Това е връзка с българското", казва друга танцьорка от клуба "На хорото в Брюксел"

"Около нашето хоро се събира огромна българска общност. Ние сме като едно ядро. Танците са движение, настроение. Много често, когато влизаме в залата имаме разни болежки, но като изиграем два - три танца и на тръгване сме си съвсем здрави. Лекува психиката, лекува тялото", споделя наша сънародничка.

Още по темата в звуковия файл.