Какво трябва да направи страната ни, за да не изгуби 2.5 млрд. евро, предназначени за енергийно бедните?

Изтече срокът, определен за обществени консултации във връзка с подготовката на Социалния фонд за климата. Той предвижда България да получи близо 2.5 млрд. евро за периода от 2026 до 2032 г. Средствата ще бъдат насочени към най-уязвимите групи домакинства и микропредприятия, намиращи се в състояние на енергийна или транспортна бедност. Поради опасенията, че страната ни няма да успее да подаде в срок своя Социален план за климата, което би означавало да загубим предвидените средства, дванадесет граждански организации от природозащитния и социалния сектор, сред които WWF, "За Земята", "Хабитат България", "ЕнЕфект" и др., се обединиха и подадоха становище към отговорните институции.

"Става дума за 2.5 млрд. евро за най-уязвимите домакинства и потребители на транспорт в България.

Ако закъснеем с приемането, намалява и сумата, която ще бъде дадена на България.

Необходимите мерки ще ни подготвят за въвеждането на една нова схема за емисии в сградите и транспорта до 2027 година. Притесняваме се, че сме изключително неподготвени за този план. 

Има междуведомствена работна група, която работи по мерките и разпределението на ресурса. Нашият апел е да бъдат включени наблюдатели от гражданските организации", обясни пред БНР  

Теодора Пенева, експерт Климат и енергия в WWF.

България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейския съюз. Цели 1.8 млн. души или около 30% от населението на страната са с официален доход под 728 лв през 2023 г. по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Съгласно приетата преди година дефиниция, това ги определя като "енергийно бедни" и прави още по-важно изготвянето на Социалния план за климата. Неговата цел е да смекчи социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, въвеждаща Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2). 

Особен повод за притеснение е, че Социалният план за климата трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на юни тази година. В същото време координационното звено към Министерски съвет – Дирекция "Стратегическо планиране" –  което започна работа с огромно закъснение преди няколко месеца, но със сериозна заявка за спазване на сроковете, беше закрито преди седмица. В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни, както и стъпки за начало на действието на Плана.

Какво предлагат гражданските организации?

В името на гладкото протичане на процеса по подготовката на Социалния план за климата, неправителственият сектор предлага следното:

1) да се излъчат наблюдатели от гражданското общество в Междуведомствената комисия;

2) да се създадат експертни работни групи с гражданско представителство във всяко ресорно министерство;

3) да се определи мониторингов комитет, който да следи процеса по подготовка и изпълнение на Социалния план за климата. В него също да има участие на НПО-сектора.

Експертите от гражданските организации напомнят, че ръководните органи трябва да разполагат с достатъчен капацитет за ефективно управление на процеса. До момента Министерският съвет все още не е определил отговорна институция, която да създаде и поддържа информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност. Необходимо е също така да се засили и институционалния капацитет на местните власти, икономическите и социални партньори и гражданските организации, за да могат и те да вземат дейно участие в подготовката, изпълнението, мониторинга и последващата оценка на Социалния план за климата.

Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в Социалния климатичен фонд, определен на 65 млрд. евро, е само 34% от приходите от Европейската схема за търговия с квоти за емисии за периода 2026-2032 г. Общо 5,746 млн. квоти ще бъдат продадени на търг и при средна цена от 45 евро за квота, общите приходи ще възлезат на близо 260 млрд. евро. Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите Социални планове за климата над задължителния минимум от 25%.