Предложение за децата билингви: Часове по български за езикова интеграция

"Факт е, че в българската образователна система и в българския закон за предучилищното и училищното образование нямаме т.нар. езикова интеграция", признава министърът на образованието Красимир Вълчев пред парламентарната комисия.

По думите му, това означава ако едно дете се върне от чужбина, стъпи на входа на училището и не знае български, то да започне само с изучаването на езика.

"Ние го "пускаме по пързалката" да учи всички предмети. Затова в езиковите гимназии се започва само с език", пояснява Вълчев.

Промяната в закона е била обсъждана и ще бъде предложена – ако едно дете не знае български, да започне само с изучаването му, уточнява просветният министър. Експертите предлагат това да е предшествано от тест "колко не знае".

Според Красимир Вълчев трябва да има поне три пакета според степента на познания на езика – за деца, които въобще не знаят; за други, които малко знаят и малко говорят и за деца с определени езикови дефицити.

"Има и още една опция, която и в момента съществува, но не е достатъчно силна – допълнителното обучение за преодоляване на образователни трудности. То трябва да остане като допълнение към всичко това."

Вълчев смята, че по-голямата трудност ще е не регламентирането на законодателните промени, а организацията за прилагането им – с допълнителни средства и учители. Министърът на образованието отчита и необходимостта тези деца да не бъдат сегрегирани – ако едно подобно дете учи само български, то да може да участва и в часовете по музика и физическо възпитание, така че да има механизъм на постепенно включване.

За това, че децата с различен майчин език от българския, срещат предизвикателства с учебния материал още в началния курс, разказа пред БНР Мария Николчева, начален учител в пазарджишкото село Динката. Затова тя индивидуализира учебния процес:

"Всяко дете е ангажирано с материали, които отговарят на неговото ниво, за да е активно и да се чувства приобщено в класната стая. Да се чувства зачетено и ангажирано."

Николчева подчертава колко е важно партньорството с родителите, за да посещават децата редовно училище.

"Големият проблем е непосещаването на детска градина и подготвителна група от децата. В моята класна стая имах три деца, които срещаха такова затруднение, но много бързо - през превод, те влязоха в ритъма на останалите деца и започнаха да разговарят свободно и спокойно."

Според преподавателя тези деца не бива да се притесняват, че не знаят български и да се чувстват пренебрегнати.

"Въпросът е ние да ги приемем и подкрепим. Тогава нещата се получават."

Мария Николчева вижда и друг вариант – неформални занимания, или задължителните допълнителни часове да протичат под формата на летни занимални, с творчески дейности и "ученето през приятното".

"Групова работа също – нещо много важно. Учениците, които по-добре се справят, помагат на тези, които срещат затруднения."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.