Пере Ортега: Европейските държави не трябва да изпращат мироопазващи войски в Украйна

Европейските държави не трябва да изпращат мироопазващи войски при евентуално примирие между Русия и Украйна.

Това каза в специално интервю за БНР Пере Ортега, почетен президент на Центъра за изследване на справедливостта и мира в Барселона.

Според него Европейската отбрана може да бъде изградена по-ефективно като вътрешна структура на НАТО, отколкото като самостоятелна организация.

Г-н Ортега, европейските лидери дадоха зелена светлина на Плана за превъоръжаване, който предвижда увеличаване на разходите за отбрана в страните членки, купуване на ново оръжие и укрепване на военното производство. Как оценявате това решение?

Струва ми се абсурдно, защото са одобрили и астрономическа сума, 800 милиарда евро. И откъде ще ги вземат? Защото това е големият проблем. В случая има три възможности. Първата е чрез емитиране на съвместни облигации или чрез Европейската централна банка. Втората е поемането на съвместен дълг в рамките на Европейския съюз. Третата възможност е тези пари да бъдат взети от други бюджетни пера. Това означава съкращаване на средствата за здравеопазване, образование, или социални услуги. И това е голямата дилема, че все още не е решено каква формула ще се следва за финансиране на това превъоръжаване.

Способен ли е според вас Европейският съюз да действа единно и ефективно?

Това е друг проблем, защото няма единодушие в страните от Европейския съюз как трябва да се създаде европейска отбрана, която да бъде независима от  Съединените щати и от НАТО. Тук има две формули: едната е да се създаде подразделение в рамките на Алианса, да се създаде строго европейски стълб и следователно да се използва цялата инфраструктура на военния съюз. Другата е да се тръгне към изграждането на изцяло самостоятелна европейска отбрана, извън НАТО, защото в момента Алиансът е в криза след решението на Доналд Тръмп да говори с Владимир Путин и да изолира Европа. Този вариант е много по-сложен и ще отнеме години, защото е много трудно да се създаде инфраструктурата, съоръженията и общото европейско военно командване, каквито има НАТО. Следователно първият вариант изглежда по-осъществим - създаване в рамките на НАТО на европейска група, да кажем, с определена автономия.

Премиерът Педро Санчес обяви, че Испания ще се стреми към достигане на 2% от БВП за отбрана преди 2029 г. Възможно ли е това при настоящите темпове на разходите? 

Това е проблем, защото Испания удължава държавния бюджет вече три поредни години. За да направи това, правителството ще трябва да инжектира допълнителни средства в бюджета за отбрана, което вече направи през 2024 г. Тогава бяха отпуснати 2 милиарда и 900 милиона евро повече от първоначалния бюджет. Освен това беше обявено, че ще се харчат пари и за други военни разходи, които са извън бюджета на Министерството на отбраната. Ако съберем всички тези пари, тогава да, достигането на 2% е напълно възможно. Освен това, ако е вярно, че правителството смята да включи в общата сметка за отбрана социалните разходи на армията, помощта, предоставена на военната индустрия и всички извънредно отпуснати средства за военни мисии в чужбина, тогава разбира се, че ще бъдат достигнати 2% от БВП. Така или иначе, това е огромен разход. В момента само бюджетът на военното министерство е 14 милиарда и 500 милиона евро. Достигането на 2% от БВП в абсолютна сума означава 32 милиарда евро.

Испания ще се възползва от облекчаването на фискалните правила в ЕС, но правителството настоява и за директни трансфери. За какво трябва да се използват тези пари?

Това е моделът на финансиране за тези 800 милиарда евро. Как да стане? Това е големият проблем, който все още не е изяснен. Към момента е ясно, че се предвижда създаването на нов инструмент, който ще осигури 150 млрд. евро заеми на страните членки за инвестиции в отбраната. И тези пари ще дойдат от бюджета на Европейския съюз. Следователно, няма да са собствени средства на държавите. Добре, но как се ще се финансира този план? Защото в крайна сметка трябва да се знае откъде ще дойдат парите. Защото трябва ясно да кажем, че независимо от инструментите, в крайна сметка ние, европейците, ще платим за този план от нашия джоб. И това ще има отражение върху други разходи, например  здравеопазването, образованието и социалните услуги. Това означава, че ще бъдат засегнати най-уязвимите групи от населението, най-бедните, така да се каже. И те са тези, които ще платят цената на това голямо въоръжаване, което е малко самоубийствено. Защо казвам самоубийствено? Защото трябва да намерим друг начин, който изключва въоръжаването до зъби и по този начин да започнем надпревара във въоръжаването с предполагаеми врагове. За враг се смята Русия и затова срещу нея ще се въоръжаваме до зъби, когато здравият разум казва друго. Трябва да търсим отношения на сътрудничество и споделена сигурност, за да избегнем конфликти в бъдеще. Позицията, че е възможно Русия да нахлуе в друга европейска държава, е малко безотговорна. Защото това би означавало европейска война и световна война. Да атакуваш държава-членка на НАТО би означавало, че останалите страни от Алианса ще трябва да действат в защита на тази страна и следователно това ще бъде европейска и световна война. Затова не вярвам, че Владимир Путин иска световна война и първото нещо, към което трябва да се стремим в момента е прекратяване на огъня и мир в Украйна. Да, това е пътят, по който се движи Доналд Тръмп. Но всъщност, това е пътят, който европейските лидери трябваше да следват. Трябва да се сложи край на тази война и да се търси изход от нея. И след това Европа трябва да се опита да създаде условия за мирно съжителство с Русия.

По последни данни Испания има над 100% дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Може ли държавата да си позволи още заеми заради инвестиции в отбраната?

Ако Европейският съюз позволи да се вдигне лимита от 3%, тогава да, правителството може да изтегли още заеми, за да финансира превъоръжаването на Испания. Но дали това е препоръчително? Да увеличим дълга? Аз бих казал не. Колкото повече дълг има една държава, толкова повече трудности ще има за в бъдеще да има собствени ресурси, защото това е безкрайна спирала. Вече имаме над 100% от БВП. Следователно увеличаването на този дълг не е препоръчително от икономическа гледна точка.

Към момента Испания има три големи проекта за въоръжение: купуване на три подводници, бронирани машини и 25 изтребителя? Имате ли наблюдения върху изпълнението им?

Не са само три. Има около двадесет големи оръжейни проекта, стартирани в Испания, представляващи инвестиция от около 50 милиарда евро. В следващите 10 години, това е вярно. Това са огромни разходи и с тях много лесно ще бъдат достигнати 2% от БВП. Но въпросът, който трябва да си зададем дали тези оръжия са ни необходими. И да се запитаме дали испанците се чувстват застрашени от чуждестранна военна инвазия. Аз съм сигурен, че не е така. Испания е на повече от 3000 километра от Русия, следователно няма такъв страх. Т.е. сигурността, от която имат нужда хората тук е от различен тип. Испанците са загрижени за жилищните въпроси, за образованието, за здравеопазването и социалните услуги, които се покриват от държавата. Ето за това се тревожат хората тук. Това разбират хората под термина "сигурност". И това не е военната сигурност, която Педро Санчес и европейските лидери, ни продават. Трябва да търсим друг път, който, както вече казах, който е този на мирното съвместно съществуване между държавите. По същия начин, по който успяхме да елиминираме възможността за война в рамките на Европейския съюз, трябва да гарантираме, че в дългосрочен план тази сигурност ще бъде прехвърлена и по отношение на Русия.

Правителството все още не коментира възможността за изпращане на испански войници в Украйна. Смятате ли, че все пак тази възможност е на масата?

Да, на масата е, но моето мнение е, че не трябва да се изпращат. Не само от Испания, но и от която и да било страна от НАТО. Да, трябва да има мироопазващи сили, след като се постигне прекратяване на огъня. Те са нужни, за да предотвратяват възникването на конфликти на границата, установена между Русия и Украйна. Но трябва да бъде мисия на ООН. И "сините каски" не трябва да бъдат от европейските държави. Може да бъдат от Африка, Азия или Южна Америка. Това е моето мнение - Европа не трябва да е тази, която да изпрати мироопазващи сили.

Благодаря Ви за това интервю!

И на Вас за интервюто! Вярвам, че ще бъде интересно слушателите в България да чуят мнението на хора, които не се придържат към позицията на европейските лидери, а по-скоро търсят пътя на мира. Мирът винаги е възможен чрез търсене на баланс във военната сфера, а не чрез увеличаване на разходите и създаване на условия за надпревара във въоръжаването с Русия. Напротив – по-добрият вариант е разоръжаване и търсене на минимални общи баланси във военната област, които предотвратяват заплахи между страните.

Интервюто на Димитър Драганов с Пере Ортега в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.