Какво означава това, че Съюзът на българските учители се включва в дискусиите около въвеждането на нов задължителен учебен предмет "Добродетели и религии" заедно с представител на Светия синод? И какво означава това в контекста на нуждата образователната ни система да отговаря по-добре на нуждите на един бързо трансформиращ се съвременен свят.
Идеята за промяна в учебната програма е на министъра на образованието Красимир Вълчев. Мярката има възпитателен характер. Целта е учениците да придобият социално-етични и културни компетентности.
"Не е проблем учители и монаси да разговарят, но този уклон в момента – Българската православна църква да определя образователни политики, според мен, е малко рискован, да не кажа, че застрашава светското естество на нашето образование и за съжаление не се базира на никакви реални научни данни за ползата от религиозното образование", изказа мнение пред БНР д-р Женя Лазарова – психолог и невроучен.
"Прегледите на такава научна литература, т.е. документираните обективно такива опити както в САЩ, така и навсякъде другаде по света, показват, че религията не е благоприятна по никакъв начин за детското развитие", посочи тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Д-р Лазарова цитира данни от проучване в 19 държави на 7 от големите религии, които показват, че няма никаква връзка между религиозната принадлежност на родителите или детето и склонността му да проявява емпатия или да помага на някого. Единственото, което е свързано с това, е да склонността да казват, че са по-добри хора, допълни тя.
Психологът определи като мит и твърдението, че религията дава по-добри възпитателни подходи:
"Големите научни проучвания, базирани върху различни религии, показват, че в религиозно базираните образователни подходи изключително много се фокусира върху подчинение и се изпада в свръхконтролиращи посоки, които вредят на развитието и предизвикват по-голям брой проблемни поведения в децата. Така че всъщност има даже контрапродуктивен ефект такъв тип образование. Същото важи и за възпитанието на базата на религия в рамките на семейството. Специално за християнските семейства науката казва, че има тенденцията те да са по-строги, да наблягат повече на наказателна дисциплина в семейството и това води до проблеми в развитието".
Д-р Лазарова подчерта обаче, че в определени райони за определени сегменти от обществото религията е много ползотворна.
Според нея ако имаме друг подход, който е общочовешки и не е базиран на религията, но приобщава и възпитава такъв тип ценности, които да важат за всички, това би било по-ефективно.
"Религията по начина, по който се предлага в момента – от ранна детска възраст, би навредила на адекватното социално-емоционално развитие", изказа мнението си д-р Лазарова. За нея ролята на педагогиката има 2 аспекта – да учи знания и да подпомага личностното израстване и съзряване, който в момента липсва в образователната система. Според нея религията не може да го замени.
Религията е субективна и няма как да се преподава по обективен начин, категоричен бе психологът. Според нея има много различни лоши сценарии, в които да се "изроди цялото това нещо".
Психологът смята, че евентуална оценка по дисциплина ще доведе до същите проблеми. По думите ѝ наказателната дисциплина вреди, травмира и не дава възможност за самостоятелно поемане на отговорност за решенията:
"Винаги зависиш от външен стимул и в момента, в който този външен стимул отпадне, спираш да следваш правилата, които той е налагал".
Средата в училище трябва да е подкрепяща, категорична бе Лазарова и заяви, че наказателната дисциплина не е ефективният метод на възпитание.
Цялото интервю на Ирина Недева с д-р Женя Лазарова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..
Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат. Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..
Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска". За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър. В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..
Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..
Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина. Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...
Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години. Мерки за облекчаване на..
Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение. Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..
Летата стават по-горещи, но дали са по-дълги, е спорно. Ако сравняваме сега летата с тези отпреди 30 години, сега температурите са с 2 градуса..
По 5000 евро е помощта за българите, които се завърнат от чужбина да живеят в България. Това само един от стимулите на програмата "Избирам България"..
В България твърде често и по твърде много въпроси се въртим в кръг твърде много години. В съвременния стандарт за акушерска грижа е заложено тя да е..