2
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова, която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден, изпълнен с много перипетии и изпитания.
Шенел Сюлейманова е от Никопол. Разказва ми, че е завършила Природо - математическа гимназия в родния си град. Много обичала биологията и искала да продължи образованието си в Медицинския университет в Плевен. Но след разговор с родителите й, вместо в Плевен, през 2012 г. Шенел се мести в Брюксел, където майка и баща й живеели от години.
"Приказвах с родителите ми, но майка ми не се съгласи, защото трябваше да отида в Плевен. Нямах приятели в Плевен. В този университет щях да бъда сама. Майка ми каза: " По - добре ела тук при нас, имаме по - добри условия, ще научиш френски език и можеш да продължиш с биологията", разказва Шенел.
Пристигайки в Белгия, младото момиче веднага се записва на езиков курс по френски. Наясно била, че без да знае езика няма как да продължи образованието си в университет.
"Тук започнах да уча френския. В началото не беше много лесно, но то няма нищо лесно. Всичко е трудно. Във френската група имаше едно момиче от Румъния. Станахме приятелки с нея. Тя ми каза, че е започнала да учи фризьорство в едно училище в "Укъл". Даде ми адреса и сайта. Записах се и започнах да уча фризьорство. Казах на родителите ми, че ще стана фризьорка. Те бяха малко учудени в началото, защото аз бях момиче, което много рядко ходеше на фризьор. Започнах да уча в училището, но френският ми не беше много добър", казва нашата сънародничка.
И така докато учи френски език, успоредно, младото момиче усвоява и тънкостите на фризьорството. Казва, че занаятът не е лесен, изисква много старание, търпение и креативност.
"Тази професия - фризьорството, хората казват, че е лесна. Изобщо не е лесна. Да работиш с жени не е лесно, защото ние сме по - чувствителни. Един ден сме щастливи, друг ден не сме щастливи. Да угодиш на една жена не е лесно. Много изискват, защото е много скъпо", казва Шенел Сюлейманова.
Ежедневният контакт с клиенти помага на Шенел да преодолее притеснението да общува с непознати хора. Фризьорството ме промени, станах по - комуникативна, казва нашата сънародничка:
"Обичам фризьорството, защото съм в контакт с всякакви хора, които не познавам. Бях много срамежливо момиче и не обичах да общувам с много хора. Благодарение на работата ми, мога да общувам с всеки. Даже и да не познавам хората, мога да общувам с всеки човек. Имам клиенти от всякакви националности. Даже и от Филипините съм имала клиент", разказва Шенел.
В Белгия, Шенел Сюлейманова има много познати, но приятели няма. Определя живота си като монотонен, понякога скучен. Казва, че работата поглъща голяма част от ежедневието й.
"Сутрин ставам и отивам на работа. Започвам в десет часа и завършвам в деветнайсет. Вечер в седем часа животът в Белгия завършва. Няма никой в улиците. В България хората излизат повече. Имаме повече приятели. Тук да се довериш на хора не е лесно, защото всички са чужденци и нямам доверие. Имам познати, но нямам приятели. Да имаш приятел тук е много трудно, защото не знам хората какво имат в мислите си. Затова не излизам много в дискотеки. Има дискотеки, но не излизам. Ако бях в България, нямаше да имам такъв живот. Щеше да бъде по различен, защото там имаме повече приятели и можем да се доверим по - лесно на хората, защото всички сме от България и се познаваме. Да, животът тук е по - труден от България. Имаме пари, но не сме свободни. В България сме по - свободни... В България имам баба, дядо и вуйчо.
Ако не всяка година, две от три години се връщам в България. Когато отида там, изобщо не искам да се връщам в Белгия. Имаме голяма къща с градинка, кучета, котки. Имам приятели, съученици, съседи. Да излезем пред вратата и да си говорим. Тук това го няма. Даже понякога не си познаваме и съседите. Манталитетът тук е много по - различен от нашия в България. Колкото и да се адаптирам, колкото и да знам езика, физически сме тук в Белгия, но психически сме в България. Там ми е родното място. Там си прекарах детството. Там бях на училище. Имам много хубави спомени. Тук животът е монотонен. И тук сме добре, но в България си е друго...", споделя Шенел.
След 12 години живот в Белгия, нашата сънародничка говори перектно френски език. Харесва работата си, върши я с много хъс и отдаденост, но желанието й е да направи следващата крачка в живота - да продължи образованието си в университет.
"Това ми беше мечта и искам да я реализирам. Най - вероятно ще бъде тук в Белгия в Медицински университет. Сега френският ми е добър благодарение на това, което върша, защото по цял ден общувам с непознати хора на френски език. Само вкъщи говоря на български и на турски език."
Мечтата на Шенел Сюлейманова е един ден да стане фармацевт.
"Не се виждам като лекар. Виждам се като фармацевт. Искам да практикувам тази професия - фармацевтика. Беше ми мечта и искам да я реализирам", казва нашата сънародничка.
Още по темата в интервюто на Даниела Големинова с Шенел Сюлейманова за "Нощен Хоризонт"
Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..
В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
В област Плевен учебната година започва присъствено в условията на воден режим за някои населени места. От Общината и областния кризисен щаб..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме една от най-забележителните български оперни певици от втората..
Няма причина да се бърза с инвестициите единствено заради предстоящото приемане на еврото . Това каза пред БНР кредитният консултант Тихомир Тошев...
Разкъсана облачност
Значителна облачност с дъжд
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно