50 години от кончината на Джозефин Бейкър

публикувано на 12.04.25 в 14:00

Снимка: Ройтерс

''Интересни времена'' със Силвия Петрова за ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Безкрайно уважавам тази жена, която е била майка, страстен защитник на многообразието, жена, която е останала в историята с куража си по време на войната. Нейната съдба силно ме вълнува - всичко това докато е била и творец, разбира се, с изключителна артистична кариера. Тя ме удивлява."

"През XX век тази жена е осиновила толкова много деца, които са израснали заедно. А днес забелязвам в нашата държава нещо, което ме натъжава, а именно, че вървим назад що се отнася до единството, вървим назад и не живеем вече в хармония."

"Важно е да й отдадем дължимото, защото през целия си живот тя се е борила за каузи, за които е вярвала, че са правилни, като равенството. Била е част и от шпионска операция по време на Втората световна война, а и пилот в армията. Всичко това показва каква велика жена е била и е важно да й отдадем чест."

- това споделят парижанки за Джозефин Бейкър - кабаретна танцьорка, певица, актриса, шпионин по време на Втората световна война и граждански активист. Необичайният й живот започва като Фреда Джозефин Макдоналд през 1906 г. в Сейнт Луис в американския щат Мисури в крайна бедност. Напуска училище, когато е на 13 години. Била е омъжвана два пъти преди да навърши 15 години и бяха от вкъщи, за да се присъедини към вариететна трупа. Когато е на 19 години продуцент я изпраща в Париж, където става звезда с репертоара си, популяризиращ джаза и афроамериканската култура във Франция. Става най-високоплатената изпълнителка в сферата. Световноизвестният писател Ърнест Хемингуей, който живее в Париж по това време, я определя като „най-забележителната жена“, а художникът Пабло Пикасо казва, че има „усмивката на всички усмивки“. Научава пет езика и се омъжва се за индустриалец, получавайки така френско гражданство. Но тя е нещо много повече от първата чернокожа жена суперзвезда.

Работата й като шпионин започва след като Франция и Великобритания обявяват война на нацистка Германия. Анжелик де Лабар, собственик на замъка и музей „Шато де Миланд“, където Джозефин Бейкър е живяла между 1937 и 1969 г., разказва:

"През 1939-а е срещнала капитан Апти, който е бил ръководител на контраразузнаването в Париж. В началото този мъж е бил леко уплашен, чудил се какво би могла да направи тя. Импресариото на Джозефин е уредил среща между нея и капитана във вила в Париж и там тя наистина е доказала, че е забележителна. Казала му е: "Господине, искам да се отдам на Франция, правете с мен каквото искате"."

Това, че е била звезда й е служело като прикритие - тогава никой не е допускал, че подобна жена, която възприемали дори като елементарна, бивша танцьорка, е могла да бъде част от съпротивата:

"Джозефин е изпращала кодирани съобщения посредством музикалните партитури, използвайки специално мастило, или до капитан Апти или до нейните началници. Но всъщност тя не винаги е знаела съдържанието на информацията, с която е разполагала. В един момент е криела поверителни документи за германската окупация в Югоизточна Франция. И не говорим за малко количество документи! Понякога дори ги е криела в сутиена си дискретно. Но кой би претърсил Джозефин Бейкър?"

Тя е приемала в трупата си и други шпиони, като така им е осигурявала прикритие за пътуванията им в други европейски държави и непрекъснато спонсорирала френската съпротива. Според съвременни изчисления тя е осигурила сума, равняваща се на около днешни 10 милиона евро. Изпълнявала е разузнавателни мисии в Мароко и е комуникирала лично с Шарл дьо Гол. През 1944 г. става втори лейтенант във военновъздушните сили на френската освободителна армия.

След войната тя става активист за граждански права, конкретно - бори се с расизма в САЩ и сегрегацията там. На местата, където е живяла във Франция също я помнят с добро:

„Помагала е постоянно. Дарявала е пари на хора, болници, училища. Донесла е със себе си съвременния дух. Осигурила е течаща вода, централно отопление и електрозахранване за цялото селище. Плащала е и голяма част от сметките за вода и ток на хората.“

В личния си живот тя също е безстрашна - осиновява 12 деца от различни етноси в опит да докаже, че има „една раса“. Най-големият осиновен син на Джозефин Бейкър - Акио от Япония и Брайън Буйон-Бейкър - седмият й осиновен син, разказват:

„Било е нещо необичайно, първият път, в който относително известна личност, артист, осиновява деца. Осиновяването е съществувало, но на деца от различни култури, религии, цветове на кожата, за да създадеш семейство - не. Тя успя да обедини 12 личности, които не е първоначално замислено да живеят заедно, за да създаде задружно семейство!“

„Покровителстваше ни. Не искаше да си играем опасни игри, дори да се качваме на колело и такива неща, защото ги възприемаше за опасни. Бдеше над нас. Държеше много на образованието, но беше твърда, когато правехме глупости.“

Поради щедростта си изпада във финансови затруднения и принцесата на Монако по онова време - актрисата Грейс Кели, й осигурява подкрепа. Бейкър започва да организира турне, но само няколко дни преди първото представление, на което е трябвало да присъстват Мик Джагър и София Лорен, изпада в кома и умира от мозъчен кръвоизлив. Това става през 1975 г., когато е на 68 г. И до днес тленните й останки са в Монако, но преди четири години беше символично въведена във френския Пантеон - най-високата френска почест. Президентът Еманюел Макрон държа реч на събитието:

"Нейната кауза беше универсализмът, единството на човешката раса, равенството на всички пред идентичността на всеки, сближаване на различните, обединени от общата воля, еднаквото достойноство, еманципация срещу превземките. Всичко това, пред мемориала "Линкълн", с медала на Съпротивата на ревера, тя беше повече французойка отвсякога: безкрайно справедлива, безкористна, френска."

Лорен Купферман - автор на петицията за приемането й в парижкия Пантеон казва, че тя „въплъщава идеята за свободата на жените“:

„Тя е съвършено олицетворение на мотото на Екзюпери: „Ако си различен от мен, ти не ме нараняваш, ти ме обогатяваш“. Не се страхувайте да бъдете различни, това е посланието на Джозефин Бейкър, това е нейният и френският универсализъм.“