Голямата американска оперна звезда Джойс ДиДонато пред БНР

На 31-и май ще бъде рециталът й "Кралицата" в партньорство с пианиста Крейг Тери в зала "България". С него ще завърши вторият сезон на поредицата “Съкровени гласове“, в която българската оперна дива Соня Йончева представя свои звездни колеги на българска сцена. Световната музикална критика нарича Джойс ДиДонато "олицетворение на музикалното съвършенство". Освен брилянтен музикант и артист, тя е и страстен защитник на човешките права. В навечерието на Великден голямата оперна звезда даде първото си интервю за българска медия за БНР.

Очакваме с нетърпение първия Ви концерт в България! Каква програма избрахте за тази първа среща с българската публика?

"Много се вълнувам, че ще дойда за първи път в България, наистина! Знам, че това ще бъде една много специална вечер! Програмата е посветена на невероятния живот и творческата сила на жените. Най-напред ще изпълним “Песни от Билитис“ от Клод Дебюси, след това Пет песни от Алма Малер. Това е едно доста емоционално и красиво състезание! Завършваме първата част с кантатата “Ариадна на Наксос“ от Йозеф Хайдн, която е като една цяла опера – 15 минути, в които се преминава от блаженство и любов до лудост и отмъщение. Това е една от любимите ми творби! Във втората част ще изпълним много красивия и дълбоко емоционален цикъл “Камий Клодел: В огъня“, създаден от моя добър приятел Джейк Хеги, който разказва историята на ученичката и любима на скулптора Огюст Роден. Това също е една от любимите ми творби! Толкова е вълнуваща, защото показва гения на един творец, който е почти изцяло забравен от света! “Камий Клодел: В огъня“ е прекрасен цикъл от 7 песни, който рисува нейната дълбока любов и отчаянието й, нейния гений и човечността й. Наскоро го изпълнявахме на латвийска сцена, в Рига, и толкова много хора бяха дълбоко трогнати! Очаквам с нетърпение да го представим и на българската публика!"

Какво бихте споделили за партньорството си с пианиста Крейг Тери?

“Партньорството ни с Крейг датира от много години, в които сме осъществили голям брой чудесни проекти заедно. Това да споделяш сцената с него е свързано с дълбоко доверие и свобода да импровизираш, което за мен е много важно. Има толкова много радост в нашите концерти и съвместни турнета! Удоволствие е да се работи с него!“

Изиграли сте цяла галерия велики женски образи – приказни героини и реални личности – от Пепеляшка през Мария Стюарт до Грейс Кели. Кои от тях са били най-вълнуващите, лично за Вас?

“О, Господи! Всички те! Например Мария Стюарт, която е наистина знакова роля за мен като певица и като актриса. Също така Агрипина, която ми е било най-приятно да изпълнявам на сцената, тя е абсолютно удоволствие за пеене!Трябва да отбележа сестра Хелън в “Осъденият на смърт идва“, също творба на Джейк Хеги. Изпълнението й бешe събитие, което промени живота ми! И още Вирджиния Улф. Да, като се замисля, аз наистина съм пресъздала на оперната сцена доста реални, исторически личности.“

Пеете музика в най-различни стилове – опера, оперета, мюзикъл, джаз, танго и т.н. и навсякъде сте перфектна. Какво мислите за перфекционизма по принцип и каква е тайната на Вашето съвършенство в интерпретацията?

“Най-напред: Благодаря Ви за това! Работя много сериозно по време на подготовката с партитурата на творбата – върху дикцията, върху фразирането, върху звукоизвличането, като се стремя към съвършенство. Когато се качвам на сцената, вече изобщо не мисля за това. Тогава изцяло се потапям в пресъздаването на музиката, на текста и изразяването на емоцията в момента. Ако се стремиш към съвършенство на сцената, тогава би станал предпазлив, би се фокусирал върху себе си и смятам това за доста опасно. За мен е важно да търсиш съвършенството по време на процеса на подготовка, а в минутата, в която стъпиш на сцената пред публиката, тогава става въпрос само за комуникация, разказване на истории, пресъздаване. И да се случва, каквото ще се случва!“

Певица с глас “нищо по-малко от 24-каратово злато“, Вие сте и вокален педагог. Кое е най-важното, което искате да предадете на младите оперни певци? Може би най-голямото предизвикателство е как да запазят гласа си за дълго време.

“Мисля, че вокалното обучение в днешно време е доста добро. Много от младите певци, които прослушвам, имат добра техника и познания за звукоизвличането. Това, върху което аз се фокусирам, е да ги окуражавам да открият и да проявят своята индивидуалност. Светът на операта пресъздава традицията. Не казвам, че това е нещо лошо! Диригентите, които са работили с Джузепе Верди, след това предават познанията си за неговата музика, за неговите изисквания на следващото поколение диригенти и т.н. От друга страна имаме невероятни, иконични изпълнители, които са оставили ярка следа в нашата музикална индустрия, като Мария Калас, като големите български оперни певци, като Лучано Павароти. Ако си един млад оперен певец и пееш арията “Una furtiva lagrima“, тенденцията е да се опитваш да я изпълняваш като Павароти. Когато бях млада, начинаеща оперна певица, Чечилия Бартоли взривяваше оперните сцени и аз си казвах: “Трябва да пея като нея!“ Сега мисля, че е истински капан за младите оперни певци да се опитват да имитират големите певци от миналото. Важно е да се изучава и да се познава тяхното изкуство, но всъщност Мария Калас е била самата себе си. Тя не се е опитвала да имитира някого друг от миналото. Ето, например днес ние имаме Соня Йончева, с цялото й познание за традициите, които тя е изучавала, но в крайна сметка е постигнала своята индивидуалност и затова е толкова завладяваща певица! Аз трябваше да науча този урок, да се откажа от желанието да “бъда“ Чечилия Бартоли, Тереза Берганца или Фредерика фон Щаде и с целия си респект към тях да открия моя начин на интерпретация. Мисля, че най-големите оперни певци днес са тези, които са най-ярки индивидуалности. Всеки път, когато се опиташ да бъдеш Павароти или Борис Христов, може и да си много добър, но ще си останеш само имитация. Това, според мен, е най-голямото предизвикателство пред младите оперни певци – как да съчетаят традициите със своята собствена гледна точка, уникално звучене и енергия!“

"Мисля, че изкуството носи послание по своята същност! Не непременно политическо! Ако се вгледаме в сложната картина на света през 2025 г., ще видим хаос, голямо объркване, много разделение и страдание. Също така ще видим голяма красота и много радост. Има всичко. Много е силен моментът, в който всички ние живеем днес на тази Земя, и аз мисля, че страхът стои в основата на хаоса. Дори изпяването на една любовна песен, на красива мелодия от Моцарт, от Дебюси или пресъздаването на огромната промяна в кантатата “Ариадна на Наксос“ от Хайдн – от блаженство и любов до пълна разруха и отчаяние, ако е направено по правдив начин, успява да създаде дълбока връзка със слушателите. Показва им, че те не са сами в своя житейски път. Някой е почувствал и разбира страданието, с което те се сблъскват, някой е обичал по начина, по който те обичат или мечтаят да бъдат обичани, някой се е страхувал също като тях. И дори това да не може да поправи непременно ситуацията, в която се намират, може би осъзнаването, че има изход, че има различни възможности би ги окуражило да бъдат по-малко тревожни, да изпитват по-малко отчаяние и страх и да направят по-добър житейски избор. Също така смятам, че театърът дава много силно усещане за общност. Например, аз не познавам никого от публиката, която ще дойде на моя концерт в София. Хората, които влизат в театъра или в концертната зала, също може да не се познават един друг. Всъщност ние се срещаме там като непознати, които са съгласни да поемат заедно на едно театрално-музикално пътешествие, на пътешествие, свързано с красотата, хармонията и всички емоции, пресъздадени чрез музиката. Има голяма сила в това преживяване като част от една общност! В този момент човек може да не се страхува, може да се почувства свързан с другите, да бъде истински и да получава нещо красиво!"

В албума "In War & Peace: Harmony through Music", създаден след терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г., Вие цитирате Виктор Франкъл: "Между стимула и отговора има пространство. В това пространство е нашата сила да избираме своя отговор. В нашия отговор се крие нашият растеж и нашата свобода." Кои са любимите Ви философи, мислители, писатели?

"Със сигурност Виктор Франкъл е един от тях! Също така, в момента съм изцяло потопена в света на американската поетеса Емили Дикинсън. Изпълнявала съм и преди песни по нейни стихове, композирани от Арън Копланд и от Джейк Хеги, но сега работя върху нов проект. Той включва цикъл от 24 песни, всички по стихове на Емили Дикинсън и те са изумителни! Светът, който е пресъздала със своя оригинален поетичен език, противопоставя смъртта и безсмъртието, природата и Космоса. Емили Дикинсън пише почти 2 000 стихотворения, от които само 10 са публикувани приживе. Тя е една жена, която е изучавала света чрез своето въображение, в стаята си, пишейки стихове заради самото творчество. В днешния свят на PR и реклама, в който през цялото време трябва да създаваш ново “съдържание“ и да “присъстваш“ в социалните медии, можем ли да си представим една жена, която е общувала само с приятелите си и с природата или с Бог?! Намирам го за много силно и затова съм така потопена в нейния свят!"

В навечерието сме на най-големия Християнски празник Възкресение Христово. Това е време, в което се вглеждаме в себе си и се питаме как живеем на тази Земя, която Бог ни е дал, за да се грижим за нея. Какво Ви тревожи най-много днес и какво Ви дава надежда?

"Това е много добър въпрос! В непосредствен план много силно ме тревожи нарастването на авторитарните промени по света, нагласата “Имам нужда от милиарди, милиарди, милиарди долари“, акцентът, който се поставя върху икономическата власт. Става въпрос за неравенството, за подценяването на човешкото същество, за разбирането, че едни имат по-висока стойност, а други по-ниска. От друга страна, аз вярвам, че всичко е част от един по-голям план, че има нужда да преминем през това, което се случва, и то дава възможност на хората да изберат дали да застанат на страната на светлината срещу мрака. Вярвам в по-голямата картина, може би не в краткосрочен план, и това ми дава надежда! Музиката ми дава надежда, както и работата с млади хора. Изпълнението пред нова публика и нейното възприятие – това, че музиката вдъхновява хората, свързва ги, кара ги да се чувстват по-добре, също ми дава надежда. И още: сега е пролет. В момента гледам към нацъфтелите дървета, към пъпките, които се разтварят. Природата се възражда и това ми дава голяма надежда! Тези дървета, чиито корони се разгръщат от новия живот в различни цветове, не знаят нито за депортацията, нито за вирусите, нито за икономическото неравенство. Те се свързват със земята и със слънцето, заемат своето място и вършат своята работа в природата. Настройването към природата, от която и ние сме част, но някак сме се отдалечили, ми дава много надежда и ме учи на смирение."

Как празнувате обикновено Великден?

"Обикновено се опитвам да не работя на празника, защото имам две чудесни доведени деца и те са във ваканция през това време. Старая се да си бъда вкъщи. Украсявам с пресни букети цветя, откъснати от градината ми. Потапям се в новия живот около себе си, в прераждането на природата през пролетта."