Женската носия - жива нишка от миналото

В свят, в който модерното често измества традиционното, една книга се появява като мост между поколенията – "Особености на традиционното изкуство в женската носия". Изданието е не просто наръчник, а жива енциклопедия на женската народна носия в Североизточна България – с всичките ѝ тънкости, символи и смисъл.

Книгата е дело на етнолога Йордан Касабов, майсторката на народни облекла Добринка Петрова – млада жена с умения, наследени от времето на нашите баби, която не просто възстановява старинни елементи от облеклото, а го прави така, както са го изработвали някога – без компромиси, без съвременни улеснения, с ръце и сърце, и журналистът - изследовател от Силистра Йордан Георгиев.

Книгата има и конкретна история – тя тръгва от желание за участие в националната сесия "Живи човешки съкровища", организирана от Министерството на културата. Въпреки административни пречки, проектът получава подкрепата на учен от БАН – доц. д-р Валентина Райчева – и това вдъхва кураж на екипа да довърши начинанието под формата на пълноценно книжно издание, богато илюстрирано и отпечатано от силистренско издателство със съдействието на Русенския университет, разказа Йордан Георгиев.

"Идеята беше да се представят в този проект как съвременен майстор от предложеното лицето на Добринка Петрова възстановява истинския начин за изработка на определени елементи от женската носия. В книгата имат теоретичен момент и практико приложен, което вероятно я прави ценен продукт и затова интересът към него е такъв, каза за БНР Георгиев.

Добринка Петрова спазва направата на женската народна носия, заяви Йордан Касабов, доктор по етнология от Силистра.

"Елемент по елемент както е по цвят както е било. От времето на нашите предци, запазено досега без никаква промяна и това е закон и най вече ми харесва, че тя твърдо отстоява това много предложения има да изработва разни кичозни неща, слабост за пари, но тя не се съгласява - отказва".

По носията се е различавал социалния статус на жената - дали е мома или омъжена. Начина на поставяне на китката дали е от ляво, дали е от дясно. Момата има по-малко накити и са основно мънистени. Докато омъжената е с повече накити, метални. Момата няма право на връхна дреха освен елече. Разлика има и при престилките – при момата е вързана от ляво отпред. Различно са и забраждането, и възела.

Добринка започва да се занимава с народно облекло преди около десетилетие – водена от любов към българското, от желанието да знае как са живели и какво са носили предците ни. Всичко е трудно, защото се изработва на ръка.

Книгата е безценно четиво за всеки, който иска да разбере какво наистина е означавала женската носия – не просто дреха, а символ, история и идентичност, каза още Йордан Георгиев.

Следващото им издание - "Забраждания и престилки от Североизточна България" е вече готово и ще излезе до края на април. То надгражда сегашната книга и предлага още по-задълбочен поглед към женските облекла и ритуали.

Още по темата слушайте в репортажа на Незабравка Кирова.