През август 1888 г. са учредени Българските държавни железници с обща експлоатационна дължина 384 километра. Какво предходжда този момент?
След Кримската война през 1856 година Османската империя усеща натиска на новото време. Под влияние на Англия и Франция, започва да обръща по-сериозно внимание на модерната инфраструктура – телеграфи, шосета, железопътни линии. Въпреки първоначалното неглижиране на темата, още по време на войната става ясно колко важно е бързото придвижване на хора и информация. Така започва нова глава в развитието на Балканите.
Първата железопътна линия на територията на днешна България е Русе – Варна. Султанският ферман за строежа ѝ е издаден през 1861 г., но тъй като Османската империя няма собствени средства, линията се дава на концесия. Интерес проявяват и някои богати българи, като Стефан Богориди и Димитър Гешов, но в крайна сметка строежът е поверен на английските предприемачи – братята Тревор и Хенри Бъркли. Договорът е подписан през 1863 г., а строежът започва през май 1864 г. едновременно от Русе и от Варна.
Инженер Хенри Бъркли решава да промени първоначалното трасе, което е предвиждало линията да минава през Шумен, и го отклонява през Каспичан – с 25 километра встрани. Въпреки споровете, до края на 1865 г. са готови над 90 километра релси, по които започват да се движат работни влакове. Тържественото откриване става на 7 ноември 1866 г., когато русенският валия Мидхат паша изминава целия път от Русе до Варна без прекачване. Така започва железопътната история в днешна България.
В същото време Османската империя продължава да отдава строежи на концесия. През 1869 г. барон Хирш, австрийски предприемач, получава правото да строи още линии – включително трасето Истанбул – Одрин – Белово и другото – Злати дол – Нова Загора – Ямбол. Така се формират т.нар. „Източни железници“, които Хирш управлява.
Железопътната мрежа не остава само транспортна система – тя се преплита и с българското освободително движение. Васил Левски призовава революционерите да се включат в железниците – не само като работници, но и като хора, които могат да се движат свободно и да предават информация. По негова препоръка Теофан Райнов е назначен за главен управител на железницата в Пловдив и помага да бъдат привлечени хора като Тодор Каблешков (началник на гара Белово), Захари Стоянов (маневрист в Търново Сеймен), Иларион Драгостинов, Георги Икономов и други.
След Освобождението, с клаузите на Берлинския договор и нови споразумения, България е задължена да изгради жп участъка Цариброд – София – Вакарел от международната линия Виена – Цариград. Турция, от своя страна, поема участъка Белово – Вакарел.
През 1885 г. Народното събрание приема Закон за железните пътища, според който железниците стават държавна собственост, строят се с разрешение на парламента и се управляват от държавата. Министър-председателят Петко Каравелов заявява, че железниците не бива да са спекулативно начинание – дори когато не носят печалба, те имат огромно значение за развитието и удобството на народа.
Този закон подготвя почвата за една от най-важните стъпки – откупуването на линията Русе – Варна от англичаните. Преговорите се водят цели три години, но през 1888 г. България успява да върне в свои ръце тази стратегическа железопътна връзка.
Така започва истинският възход на българските държавни железници – като средство за икономическо развитие, но и като символ на независимост и модернизация.
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..
Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен. 29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува . След като става свидетел на катастрофа , при която..
Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли. Заниманията са за деца от 6 до 12 години. Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян. "Залагаме както на традиционни..
Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..
Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..
С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..
Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..
Управлението на водите ни е наистина безобразно! Това заяви пред БНР инж. Димитър Куманов, сдружение "Балканка", съветник в парламентарната комисия по..
Увеличение на заплатите с 30% и изравняване на статута на горските служители, които работят на терен, с пожарникарите и полицаите. За това настоява..
"В тези седем дена в село Гложене, в Илинден и в София и сега, седейки си със слушалки във вашето студио си мисля - какъв ли вид слушалки трябва да си..