Златина Русева: Документалното кино днес е най-силната медия и най-силното културно оръжие

Златина Русева е автор на множество ленти, сред които "Смърт в Бали", "Нощем рибите са червени", "Портрет на един човек на властта", "Забравени от войната", "Зелените портокали на Либерия", излъчени от френски и белгийски тв канали.

"Аз съм режисьор по професия и съм практикувала в България. Моите филми бяха забранени тогава и знаех, че нямам повече шансове да правя филми, които да не бъдат политически коректни. Свободата на изразяване на идеи и мисли е много важно за мен, макар че, светът в момента не върви в добрата посока. За съжаление цензурата и автоцензурата доста се увеличават навсякъде. Това беше основното, което ни накара с моя съпруг да напуснем България през 1986 година... Ние бяхме бегълци. 

Първо минахме през Испания и после дойдохме в Белгия. Тогава ситуацията беше много различна. Ние дойдохме без стотинка, без статут, без нищо. Само с една малка чанта багаж. По - малка от това, което човек може да вземе като ръчен багаж в самолета. Всичко започна отново. Целият ни живот почна отново. Интересно е усещането, че ти си в някаква степен никой – нямаш приятели, нямаш идентичност.

Ние получихме много бързо статут на емигранти, но трябваше отново да изградим живота си, отношенията си. Интересно е усещането, че човек е личност в зависимост от отношенията, които създава и една съвкупност от много огледала от хората, които го заобикалят. Докато тук тези огледала бяха празни и отново трябваше да изградим нашия образ. Човек така се замисля за много неща и отново изследва желанията си, амбициите си и нещата, които са важни за теб в живота. 

Това беше тежък период от една страна, но от друга това те кара много да се мобилизираш. Защото, за да развиеш творческа кариера, беше една огромна битка.....

Ние създадохме филмова къща още 1989 година. Първите неща и филми, които правехме, бяха филми, които никой друг не искаше да ги направи или не искаше да поеме отговорност. Това бяха поръчкови филми, за които имаше много голяма опасност да не се получат. Колеги, на които ги бяха предложили, ме предложиха мен и така започна моята кариера.... Не зная как е при другите, но аз и съпругът ми никога не сме прекъсвали връзката си с България. 

Аз имах възможност да отида да работя във Би Би Си или за "Дойче Веле", защото бях известна със забранени филми, но никога не съм искала да го направя. Никога не съм си позволявала да говоря срещу България, защото това е нашата родина. Това, че ние сме напуснали, е наш избор. Родината е нещо много важно в моите морални стойности. Не можеш да говориш срещу родината си, каквото и да е там, каквото и да е правителството", казва режисьорката.

Златина Русева е артистичен директор на Международния филмов фестивал "Милениум", който е създаден през 2009 г. и ежегодно се провежда в Брюксел. Посветен е на основните цели на ООН за хилядолетието - премахване на бедността, насърчаване на социалните промени и гарантиране на устойчиво спрямо околната среда развитие навсякъде по света. 

По думите на Златина Русева, дълголетието на фестивала се дължи на качеството на филмите, които представя, както и на множеството дебати и семинари, които съпътстват събитието.

Документалното кина се прави от хора, които са ангажирани. Които прекарват много време на терена. Които носят истинска информация и истински герои, което не може да се постигне, ако просто отидеш някъде да снимаш един проект....

Документалното кино днес е най - силната медия и най - силното културно оръжие, по някакъв начин да се информират хората, за да разберат какво се случва в света. Защото днес, особено със социалните медии в интернет, започна едно двуполюсно възприятие на света и на събитията - черно - бяло. А светът всъщност никога не е бил черно - бял. И това донякъде промива мозъците на хората и ги кара да реагират в много случаи неадекватно", казва Русева.

"Мисля, че кинодокументалистиката има бъдеще. Тя се прави трудно, защото доброто документално кино се прави много дълго време. Най-краткото време за един филм е около три години. Но има филми, които се правят по дванайсет години. Това означава, че ти си в една тема и една ситуация дванайсет, десет или пет години. 

Ти следиш живота на твоите герои. Това е изключително тежко и ангажиращо. Още повече, че много от документаните филми са нискобюджетни... Документалното кино остава днес изкуството, което дава една перспектива на живота, която за съжаление в момента никое друго изкуство не може да даде", казва в заключение режисьорката Златина Русева.

Интервю на Даниела Големинома със Златина Русева за "Нощен Хоризонт".