Остров Персин: Мълчаливият свидетел

Концлагерът „Белене” е създаден на 27 април 1949 г. с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от министър-председателя Георги Димитров. С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено МВР, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела.

Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на комунизма. Придобил известност като лагера „Белене”, той е изграден на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото става известно като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 г. под конвой е прехвърлена първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол”.

Първоначално в лагера са работили хора от други населени места, за да не се знае в града какво има на острова. Първите зими след създаването на лагера затворниците са облечени във войнишки дрехи, станали ненужни след войните. Те живеели в няколко леко вкопани в земята палатки. Имало е бивши министри, генерали, индустриалци, над 120 свещеници - православни и католически.

Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана. Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.

В лагера са попадали хора без съд и присъда, без елементарно обяснение дори какво са нарушили. Без възможност за обжалване и без яснота колко дълъг ще е престоят им. Много от лагеристите са намирали смъртта си на острова, а телата им нерядко са били захвърляни по най-жестокия и безскрупулен начин, като мърша на болни животни. Разбира се, без отчет и архиви.

През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера „Белене”, след на Запад се публикуват информации, че в България все още има лагери.

Въпреки че „Белене” е закрит през 1959 г. в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица, предимно земеделци и през 1960 година. Тогава той е обособен като затвор.

След краха на комунистическия режим в България, през 1989 г. „Белене” се превръща в място за памет на жертвите на лагерите по времето на управление на БКП. Първото поклонение на мястото на бившия лагер се провежда на 12 април 1990 г. от оцелели лагеристи сред социалдемократите, земеделците и др., както и от техни близки.

Днес на мястото на бившия лагер има мемориален комплекс, посветен на жертвите на комунистическия режим. Той служи като напомняне за миналото и като предупреждение срещу всяка форма на политическа репресия.

Повече за лагера „Белене“ може да чуете в звуковия файл.