Винаги около 9-ти май, Деня на Европа, се припомня декларацията на Робер Шуман от 1950 година. "Обединението на европейските нации изисква Германия и Франция да преодолеят вековните си противоречия." С тези думи тогавашният френски външен министър отговаря на призива на германския канцлер Конрад Аденауер от март същата година за сближаване между двете съседки, водили в миналото унищожителни войни.
Днес Франция и Германия се възприемат като моторът на европейската интеграция. Понякога той се задъхва, но в Париж и Берлин знаят, че не могат да си позволят миналото отново да ги застигне. От тук започва разговорът ми с Клер Демесме. Тя е доктор по политическа философия от Сорбоната и от Техническия университет в Берлин, и един от най-уважаваните изследователи на френско-германските отношения.
"Помирението между Германия и Франция е основата, върху която стъпва европейското обединение. Дори бих казала, че помирението е предпоставката за създаването на ЕС такъв, какъвто го познаваме днес".
- За германския следвоенен канцлер Конрад Аденауер на преден план е стояло реабилитирането на Германия след две световни войни като надежден и цивилизован партньор в Европа. А френският президент Шарл Де Гол си е представял Европа под френско лидерство, измествайки Съединените щати. Но взаимният икономически интерес също тласка Германия и Франция към сближаване, нали?
- Сближаването между Германия и Франция има геополитически контекст. Без Студената война, без заплахата от нова гореща война и без нов общ враг това помиряване може би нямаше да се случи толкова бързо. И днес е така - външната заплаха събира хора и държави.

Наред с икономическите интереси обаче много е важно да отдадем нужното внимание на гражданското общество. Приятелството между германци и французи не започва през 1963 година с подписването на двустранния договор в Елисейския дворец. Точно обратното - договорът го има, защото първи хората от двете страни на границата са си подали ръка. Преживелите жестокостите на войната са осъзнавали, че са съседи и че трябва да живеят заедно.
- Радвам се, че споменавате гражданското общество - Вие работите във френско-германски научен институт, една от многото двустранни организации, дружества и дори университети. Кои са инструментите на днешното приятелство между Франция и Германия?
- Трябва да призная, че много скоро след войната политиците в Париж и Берлин са разбрали, че гражданското общество може да бъде основата за помиряването между двете съседни държави. Затова всички френско-германски институти и организации в почти всички области на живота имат категоричната политическа подкрепа на двете правителства. Първата съвместна организация е за обмен на ученици. Това е своеобразна инвестиция в бъдещето - когато младите хора се опознаят и станат приятели, те ще предадат това и на своите деца.
Тази близост, която е изградена от първите следвоенни поколения, прави днешните германци и французи устойчиви на двустранни конфликти. Дори и да има разминавания между политиците в Париж и Берлин, хората от двете страни на границата не им се поддават.
- Какво харесват германците у французите, и обратното - какво харесват французите у германците?
- О, хубав въпрос! Не съм сигурна, че чак се харесват, но са приятели и се уважават. Често с изненада установявам, че всъщност германците и французите не се познават добре. Предразсъдъците остават, или по-точно - клишетата. Французите продължават да мислят за германците като за работливи, точни, малко скучновати хора. Аз живея в Берлин и мога да Ви уверя, че това съвсем не е така!
А германците си представят французите като бохеми, малко несериозни в работата, и често стачкуват и протестират. И това не е съвсем вярно. Във Франция има много технически иновации. Животът на французите съвсем не е лесен. Но какво да се прави - клишетата остават.
- Ако се прехвърлим на терена на политиката - нещо напълно нормално ли беше новият германски канцлер Фридрих Мерц да гостува първо на френския президент Еманюел Макрон, а едва след това да отиде в Брюксел или Вашингтон?
- Вече се е превърнало в традиция първата официална визита на всички германски канцлери от последните десетилетия да е в Париж. Това също е част от политиката на приятелските жестове. За Фридрих Мерц обаче не е само традиция. Аз виждам и стремеж към тясно сътрудничество с Франция. Мерц е франкофон и за него оста Берлин-Париж е от първостепенно значение в един свят, който след руската агресия срещу Украйна и завръщането на Доналд Тръмп драматично се промени.
Този стремеж се споделя в Париж. Откакто Макрон е на власт, френският президент търси сближаване с Германия. Много е просто всъщност - без Германия Франция не би могла нищо да постигне в Европа. Обратното също е валидно, особено в областта на отбраната, сигурността, енергетиката.

Берлин и Париж са като скачени съдове, те зависят един от друг. Освен това Германия и Франция осъзнават, че носят отговорност както за съдбата на Украйна, така и за бъдещето на Европейския съюз.
- Но между Берлин и Париж съществуват различия във визията за бъдещето на Европа. Къде се разминават Мерц и Макрон?
- Например в политиката по сигурността и отбраната. А разминаванията се дължат на културните различия между Франция и Германия. Общественият статут и значението на армията е коренно различно в двете държави, както и готовността за изпращане на военни в чужбина. Мерц и Макрон искат да работят заедно, и двамата искат да укрепят отбранителните способности на Европа, но се разминават в начина.
Германия и Франция се различават и в икономическите интереси. Много стар спор е колко свободна трябва да е световната търговия, а последният пример е дали ЕС да сключи споразумение за свободна търговия с групата Меркосур, страните от Южна Америка. Този спор също се корени в различните културни традиции.
Но двете страни не се отказват да търсят общи решения. Намирането на компромис отнема време, но волята е налице, и когато Берлин и Париж стигнат до общо решение, то обикновено е в интерес на Европа.

Навършват се 36 години от символичното начало на прехода от еднопартийна система към демокрация и пазарна икономика в България. На 10 ноември 1989 пленум на управляващата Българска комунистическа партия сваля от власт дългогодишния свой генерален секретар и държавен глава Тодор Живков. Постовете заема тогавашният външен министър..
Продължилата рекордно дълго криза с финансирането на американското правителство може би е към края си, след като членове на Сената постигнаха споразумение, което може да я разреши, съобщава NBC News. NBC цитира трима източници, според които споразумението е постигнато между републиканците и група демократи, като с техните 8 вота беше дадена възможност..
Днес в повечето области в Украйна ще бъде ограничено потреблението на електроенергия поради интензивните руски атаки срещу енегийни обекти. Хмелницката и Ровненската атомна електроцентала са намалили производството на електроенегия поради нанесени щети от руските атаки на подстанции, според данни на Международната агенция за атомна енергия. Въведен е..
Над 2800 редовни пътнически полети са били анулирани по последни данни в Съединените щати в неделя заради частичното спиране на работата на федералното правителство вследствие на бюджетната парализа. Закъснения има при повече от 10 200 полета. Федералната авиационна администрация изпитва недостиг на персонал, най-вече на диспечери. В резултат..
Украинският президентВолодимир Зеленски заяви в интервю за "Гардиън", че не се "страхува" от Доналд Тръмп, за разлика от други западни лидери, и отхвърли съобщенията, че последната им среща във Вашингтон е била напрегната, добавяйки, че има добри отношения с американския президент. Зеленски даде интервюто след опустошителните руски удари по..
Американският президент Доналд Тръмп приветства оставката на генералния директор на Би Би Си Тим Дейви. В неделя Тим Дейви и директорът на новините на корпорацията Дебора Търнес подадоха оставки след обвинения в „сериозна и системна“ пристрастност в отразяването на теми, включително Доналд Тръмп, Газа и правата на транссексуалните. Би Би Си попадна..
Единият от двамата избягали на 2 ноември от затворническото общежитие в Ловеч се изправя днес пред съда заради бягството. Районната прокуратура е внесла в съда обвинителния акт срещу единия от двамата избягали на 2 ноември от затворническото общежитие 21-годишни младежи. Делото е насрочено за 14:30 ч. Двамата излежаваха леки присъди за..
" Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна..