България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме?

Когато в обществото ни се противопоставят позициите "за" и "против" Европа, когато от най-високите държавни позиции, вместо да ни водят, искат ние да им показваме пътя – да си припомним важните неща – къде бяхме, къде сме и къде отиваме.

На 9 май 1945 г. хитлеристка Германия капитулира. Четири месеца по-късно е сложен край на Втората световна война, а пет години по-късно се ражда идеята за Обединена Европа.

Историята не е била много благосклонна към нашата страна, тъй като на 5 септември 1944 г. Съветският съюз ни обявява война и макар окупацията да трае до октомври същата година, остава да действа договорката за разпределението на Европа между Сталин и Чърчил. Ние се оказахме под ботуша на Сталин.

Родината ни стана част от Обединена Европа повече от половин век след декларацията на Роберт Шуман - такава ни била съдбата.

За да сме наясно с живота си преди, без жалба по младежките години на енергия, възторг и любов, срещаме виртуално двама русенци - проф. Пенка Ангелова - изтъкнат германист, родена преди 75 години, и Атанас Малакчиев - историк, роден преди 25 години. И двамата са с университетско образование.

Животът в нашата страна по времето на съветското влияние беше абсурден от сегашната ни гледна точка - толкова много се промениха условията. Полезно е да си ги припомним като започнем от елементарното - как си купуваха българите жилище и автомобил – разказа пред БНР проф. Ангелова. А Атанас Малакчиев допълни с чути истории за онова време.

• Илияна Николова: Българите не си дават сметка за личностните си ползи от ЕС

Какво пропусна да направи демокрацията - проф. Ангелова коментира: "2 основни неща могат да бъдат казани. Първото е разрушаване на структури, които трябваше да се запазят или трябваше отново да бъдат изградени. В образованието – по-рано имаше политическо образование, сега би трябвало също да има. От политическо образование се нуждаят всички деца. Партийното образование е грешно. Политическо образование означава едно дете да разпознава какви са структурите на държавата, на ЕС и световните структури. Едно дете трябва да се запознае със света в неговото структуриране, а след това може да си търси място в тези структури".

Малакчиев не би се върнал да живее в социализма: "В икономически смисъл е било добре, но в политически и социален – не толкова".

Все още част от нашия народ помни какво означава да живееш в общество на пълен контрол и дефицит. Хубавото е, че остана в миналото. Мечтата ни да говорим свободно, да пътуваме, да работим, да творим без ограничения и Държавна сигурност стана реалност през 2007 години. Тогава, на 1 януари, когато бяхме приветствани от великолепния диригент Зубин Мета и виенските филхармоници, за първи път усетихме, че принадлежим на Европа.

Снимки в публикацията: Ася Пенчева

Целия репортаж на Ася Пенчева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.