Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историята и гозбите на Бутово и Мусина, сладкишите на жените в Бяла черква

7
Снимка: Здравка Маслянкова

В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората, особено в павликенските села, са гостоприемни и отлични кулинари. В две поредни съботи в предаването "По първи петли" ви разказахме за гозбите, които приготвят домакините в селата Дъскот, Върбовка, Караисен и Недан и за самите населени места. 

В Павликенското село Дъскот, наброяващо 340 души, кипи живот

Върбовка, Караисен и Нидан - вкусните рецепти на местните жители

Днес ви представяме кулинарните умения на майсторките и характерите ястия, както и историята на селата Бутово и Мусина и сладкишите на жените в град Бяла черква.

Село Бутово е на 9 километра от Павликени. Историята на селото се свързва основно с това, че тези земи са били обитавани от траките (IV век пр. Хр.). Те са оставили богато културно наследство. Археолози от Великотърновския университет са правили разкопки в района през периода 1966 – 1969 г. В откритите гробници, по-известни като могили и подземни тунели, наподобяващи галерии, са намерени глинени съдове, накити, монети  и много други предмети с голяма историческа стойност. От тези разкрития става ясно още, че основен поминък на населението е било грънчарството.


Друг основен поминък на жителите на Бутово е било тухларството, още от началото на XX век, че и до днес. В сезона на зелениите и на охлювите Мария Петкова ни разказва за бутовските специалитети:

"Сочна баница с пролетни зелении – зелен лук, лапад, спанак и лопуш му казваме, коприва – всичко зелено, което имате в градината, се попарва и се прави вкусна баница. Любимата ми гозба която съм научила от баба, е охлюви със спанак. Стават по-хубави от френските. Елате ни на гости и ще ви нагостим."


Когато пътувате от Велико Търново към Павликени, задължително минавате през село Мусина. Според преданието селото е образувано непосредствено след падането на България под османско владичество. Оцелелите хора от няколко опожарени селища стигнали до мястото, което се защитавало от укреплението „Калето“ и се събрали севроизточно от извора на река Пещерска като основали селото. Мусина, както гласи преданието, носи името на Мусьо войвода, защитник на „Калето“ и манастира край село Водица, където е живяла майката на цар Иван Шишман (1371 – 1393) до падането на Търново. 

Според друго предание, Мусина носи името на майстор Мусьо, строител на историческия римски каптаж. Каптажът на река р. Пещерска е построен с робски труд и осигурявал със студена планинска вода известният римски град Никополис Ад Иструм край Велико Търново. През 1790 г. е открито първото килийно училище в региона. В него са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца, ставали са много от сбирките на Поп-Харитоновата чета. Жените от село Мусина, прочуто с карстовите си пещери и римския каптаж, пазят и предават много стара рецепта, разбулва тайната Ангелина Христова:

 "Искам да ви разкажа за над 100 годишна рецепта на коприва с булгур и лук. Прави се с традиционната свинка мас. Рецептата е от Моновската воденица. Правим я и днес, става и за мезе на ракия и вино".


На 5 километра от Павликени и борческият град Бяла черква. Името на селището до 1879 г. е Горни турчета. След Освобождението селото е преименувано от населението на Бяла черкова. През 1966 г. името е променено на Бяла черква. По повод 100-годишнината от избухване на Априлското въстание в Бяла черква, през 1976 г. селището е обявено за град. Бяла черква е един от символите на Възраждането в България. През този период в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение. В църквата на градчето са вградени римски мраморни колони от античния Никополис ад Иструм. 

В Бяла черква има пет музея: Градски исторически музей , Къща музей „Цанко Церковски“, Къща музей „Райко Даскалов“, Природонаучна експозиция „Към природата с любов“ и Етнографска експозиция. Тук е паметникът на Бачо Киро и мемориална стена с имената на 101 белочерковци, участници в четата на Бачо Киро и поп Харитон и в отбраната на Дряновския манастир. Около 95 паметни мраморни плочи са поставени на местата, където са били къщите на участниците в Априлското въстание от Бяла черква, а също на сградата на читалището и черквата. Жените от Бяла черква са отлични сладкарки и няма сватба или кръщене, на които да не се приготвят традиционните сладкиши. За тях разказва Ренета Георгиева:


"Лебедчетата са буквално кулинарно творение. Правят се с белтъци, ръчно. Принцовете също са ръчно направени и тези фантастични гъбички с какаов прах отгоре. Тези сладкиши са от времето на нашите баби и майки. В Бяла черква няма сватба или кръщене, винаги се правят за тези празници и всяко събитие тези сладкиши. На река Росица в Бяла черква има много лебеди. Те са символ на града ни. Сега в реката имаме 75 лебеда".

Ако имате път към Павликени, отбийте се в някое от селата, разходете се, разпитайте и похапнете от старите ястия.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложба на икони с образа на Света Богородица в къщата на Ванга

Изложба на икони с изображения на Света Богородица е разположена в къщата на Ванга в Петрич , която от 2008 г. е превърната в къща музей. Иконите са подарени на пророчицата от благодарни хора и са част от наследството, останало като свидетелство за уважението към нея. "Тези икони са ценни с енергията, която е вложена в тях от жените, които са ги..

публикувано на 15.08.25 в 14:32

Плевен е домакин на първата олимпийска школа по математика

Плевен е домакин на първата по рода си олимпийска школа по математика.  40 от най-добрите ученици в решаването на задачи, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка. Школата се осъществява от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в..

публикувано на 12.08.25 в 16:16

"Оркестърът на народа" - в ритъма на историята

Наричат ги "Оркестърът на народа". В него свирят едни от най-добрите музиканти. Той е сред най-разпознаваемите символи на държавността .Свързан е с историята на българската армия и славните ѝ битки. Освен церемониални функции оркестърът участва в международни фестивали. Каква е историята на Гвардейския представителен духов оркестър? Те..

публикувано на 12.08.25 в 11:48
Д-р Весела Атанасова

Д-р Весела Атанасова събира древните митове и легенди за Египет в книга за деца - "Окото на Ре"

Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.  "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...

публикувано на 11.08.25 в 12:44

Потомци на Сирак Скитник посетиха БНР

Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура,  прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..

публикувано на 11.08.25 в 11:01

Сливенският митрополит Арсений посети село Кости по повод празника му

На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..

публикувано на 10.08.25 в 05:30

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност.  То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика.  Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..

публикувано на 09.08.25 в 09:15