Пламена Кирова: Нека за нестинарството говорим обективно от етнографска гледна точка

За дълбоко научно разбиране, а не повърхностна интерпретация на нестинарството, призова Пламена Кирова, главен уредник на Етнографската експозиция при РИМ – Бургас, в интервю пред БНР.

И недоумява за реакцията на сливенския митрополит Арсений за забрана на ползване на иконите при ритуалния танц върху жарава. Според него знаковите за Беломорска Тракия нестинарски танци е езическа практика.

"Изненадах се от това, но не искам да навлизам в дискусии, кое е правилно и кое не. Нека говорим обективно от научна етнографска гледна точка", коментира в предаването "Хоризонт до обед" етнографът.

"През 1866 г. Петко Славейков прави първото проучване на нестинарството. Велики учени и изследователи като Михаил Арнаудов, Димитър Маринов др. дават обяснение на тази практика. Безброй са учените, които са изследвали и разговаря ли с нестинари.

Важно е да се запази традицията в най-автентичния си вид. Тя е жива традиция и етнографите приемаме, че търпи развитие и има промени. Но промените не трябва да опорочават истинността и това за какво се правят тези игри", посочи аргументите си Пламена Кирова.

• Сливенският митрополит забрани носенето на икони от нестинари
• Нестинари танцуваха върху жарава пред хиляди в село Българи
• "Странджанска гайдуница" за втори път в нестинарското с. Костѝ

Тя цитира проф. Валерия Фол, която казва, че "иконите, които ползват в нестинарския обичай, не са собственост на БПЦ, те са на нестинарската общност".

"Не мисля, че това решение на Сливенска епархия ще попречи на осъществяването на нестинарските игри тази година. Нестинарски игри не се правят само на 3 срещу 4 юни , защото календарът е по-богат, разбира се не съвпада с църковния, но има припокриване и вероятно от там идва това неразбиране и отричане на църковната общност", обясни Пламена Кирова.

Тя посочва, че отговорите на въпросите, които си задава обществеността могат да се прочетат, но с разбиране, в писмото на папа Николай I до българите преди приемането но християнството:

"Там ще открием много от отговорите - възможно ли е предхристиянски практики и обичаи да съвпадат с църковни светци и възможно ли е да вървят двете ръка за ръка. Моят отговор е да. Нестинарството е култ към слънцето, образите на свети Костадин, така е познат в Странджа и на света Елена, за тях са образи на богинята майка и нейния син."

Етнографът призна, че специалистите с голяма доза притеснение наблюдават нестинарство като шоу, "защото не е редно":

"Това е нещо свято, не се прави като шоу, не това е идеята. Голяма част от обществеността знаят, че минаването през жаравата и влизането на нестинарите в огъня е кулминацията на празника, имат огромна подготовка. В нестинарската общност тези хора се възприемат като медиатори между земния свят и другия отвъд. Има си йерархия, ако не се спазят правила има последствия."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.