Георг Цахман: Важно е да продължим да санкционираме Русия с още по-строги мерки

Как да тълкуваме тези настроения - интервю с Георг Цахман, енергиен анализатор в института "Брюгел" в Брюксел.

Германия има дълга традиция да внася руски газ, още от времето на Съветския съюз. У нас, в някои региони на страната, все още има хора, които смятат, че ако отново потече синьо гориво от Русия към Германия, това значително ще подобри нашето икономическо състояние. Особено в енергийно интензивните отрасли. Аз не споделям това мнение.

За да има някакво положително отражение върху нашата икономика, цената на руския газ би трябвало да е изключително ниска, което е невъзможно. А политическата цена на възобновените газови доставки от Русия би била прекомерно висока за Германия.

Геополитическата обосновка за възобновяване на доставките - коз в преговорите с Русия - според мен е неоснователна. Точно обратното - така бихме дали коз в ръцете на Москва да продължи да ни изнудва и да всява несигурност в Европа.

Т.е. "Северен поток" няма как да бъде разменна монета в преговорите с Москва за край на войната срещу Украйна. Но упорито се обсъжда възможността американски инвеститор да поеме "Северен поток", руснаците да доставят синьото гориво, а американци да управляват компанията, като по този начин биха контролирали голяма част от газовата търговия между Европа и Русия. Това много прилича на бизнес сделка, към която американският президент Доналд Тръмп, но и Кремъл, биха проявили интерес, не смятате ли?

Моето усещане е, че има апетити да се сключват сделки и да се прави политика чрез съдбата на тези тръби. Определено има отделни американски инвеститори, които се надяват на голям удар. Или пък искат да монополизират газовите доставки за Европа, така че да контролират целия европейски газов пазар. Тук и без това вече влизат огромни количества американски втечнен газ.

Този дебат е прекрасен подарък за Москва. Самият факт, че обсъждаме възобновяване на газовите доставки води до несигурност на пазара и подкопава доверието в Европа. Ние сами подсказваме на Русия, че не сме единни и че тя може да си подбере отделни държави-членки на ЕС, да ги "обработи" да сключат двустранни газови договори на "преференциални" цени, ако гласуват срещу нови санкции и нови помощи за Украйна.

"Преференциалните" цени на руския газ - дали за отделни страни-членки, или за отделни европейски компании - са възможни само срещу политическа подкрепа за Москва. Този урок вече би трябвало да сме научили.

Ако Русия отново доставя тръбен газ за Европа, това няма да намали цената на синьото гориво. Просто защото втечненият газ ще продължи да определя пазара.

Съединените щати значително увеличиха износа на втечнен газ за Европа. Но кой би се отказал от евтин руски газ? Германия в момента изпитва сериозни икономически трудности и вероятно има индустриални производства, които не биха имали нищо против да се върнат доставките от преди войната.

Проблемите на германската икономика не са свързани на първо място с отпадналите газови доставки от Русия. Енергийно интензивното производство има само ограничено влияние върху икономическото състояние. А и по време на газовата криза Германия се справи относително добре и без големи сътресения в индустрията.

Икономическите трудности на Германия не се дължат на високите цени на природния газ, а са свързани по-скоро с отпадането на китайския пазар за много германски продукти и навлизането на Китай на европейския пазар.

Да се върнем на съдбата на "Северен поток" - около един милиард евро би струвал ремонтът на повредените тръби. Възможно ли е изобщо технически двата газопровода в Балтийско море да заработят отново?

"Северен поток" са всъщност общо четири тръби. Експлозиите засегнаха три от тези четири тръби. По четвъртата тръба може сравнително безпроблемно и бързо отново да потече газ, ако изобщо се стигне до там. Проблемът е, че за да бъдат въведени в експлоатация, газопроводите трябва да получат съответните сертификати, а това политически е почти изключено в момента.

Както при всички енергийни проекти решението е едновременно юридическо, икономическо и политическо. Формално погледнато, издаването на разрешително за експлоатация е юридически въпрос, но според мен е преди всичко политически и не е реалистично да се очаква, че местните власти, федералното правителство и накрая ЕС ще се съгласят да възродят "Северен поток".

200 милиарда долара са платили европейските държави на Русия от нахлуването ѝ в Украйна до сега за доставката на руски газ и петрол. Това е изчислил Финландският център за изследвания в енергетиката и екологията. Пак според тези изчисления миналата година Европа е дала повече пари за руски енергийни доставки отколкото за финансова подкрепа на Украйна, т.е. пълним руската военна каса. Как е възможно това - толкова ли широко отворени са вратичките в наложените санкции?

Има най-различни данни за вноса на руски енергоносители. В някои от тях например се съдържат преработените от руски суров петрол продукти, които влизат в Европа от трети страни. Такъв пример е индийският дизел. Но нека да не издребняваме.

Трябва да признаем, че санкциите срещу Русия стават все по-строги. Примката около Кремъл се затяга и според мен санкциите дават резултат. Но Русия продължава да продава големи количества петрол на световния пазар и да печели добри пари от това. Европейското ембарго за съжаление няма голямо отражение.

Именно петролната търговия пълни руската военна каса и въпросът е как можем да ограничим продажбите на световния пазар. Възможните инструменти за това са нови ограничения за Русия на финансовите пазари, или вторични санкции.

Вероятно има възможност за въздействие върху застрахователните компании, които обслужват така наречения "сенчест флот" от стари и опасни петролни танкери. Предполагам, че вече се обсъждат ограничителни мерки за тези танкери, които са като екологична бомба със закъснител и не би трябвало да могат да плават в международни води. Мисля, че сега е удобен момент за такива мерки, защото цените на петрола се понижиха и търсенето в Европа е сравнително слабо.

Споменахте вторични санкции, за каквито преди време заговори и Доналд Тръмп, но от няколко седмици мълчи по този въпрос. Какъв ефект биха имали те?

По въпроса със санкциите е трудно да се даде еднозначен отговор. Наложихме жестоки санкции на Иран и на Северна Корея, а двете държави продължават някак да съществуват и да създават проблеми. Да, главоболията, които ни причиняват Техеран и Пхенян, не са големи, но все пак ги има. Нещо подобно ми се струва, че ще стане и с Русия.

Дори нашите санкции да станат още по-строги, те няма да унищожат руската икономика, но значително ще я ограничат. Властта ще трябва да избира между това да влага приходите във военно производство, т.е. във войната, или да се погрижи за руското население.

Вторичните санкции са крайна мярка. Но и нож с две остриета. Европа досега се противопоставяше на тяхното налагане, защото те са вид външна намеса за пазарите. Възможностите пред Европа не са лишени от рискове. Но предвид ситуацията в Украйна мисля, че трябва да положим още усилия да ограничим колкото се може повече източниците на приходи за войната на Русия.

Като забраним вноса на руски втечнен газ, например?

Да, това би бил един добър лост за оказване на натиск. Но за мен е важно да обърна внимание върху детайлите. Опитвам се да изясня колко комплексна е темата. Не мисля, че европейските политици се въздържат от определени мерки срещу Русия, само защото не искат да си навлекат гнева на Путин.

Голяма част от вноса на втечнен газ например се извършва през терминали, които са френска собственост. Ако спрем този внос, не можем да изключим, че терминалите няма да преминат в руски ръце. Така Русия ще продължи да продава втечнен газ, но ще продава на Турция или на Египет, или на Китай. В този случай цялата печалба ще отива в Русия и ще пълни военната каса.

Или с други думи - не съм сигурен, че ако наложим ембарго върху вноса на руски втечнен газ, ще ударим единствено руската икономика. Но накрая искам да подчертая, че тези разсъждения не са довели до мое окончателно мнение по въпроса. По тази тема обсъжданията продължават. Но със сигурност е важно да продължим да санкционираме Русия с още по-строги мерки. Взимането на решение не е лесно и трябва да бъде добре обмислено.