Българската носия – памет, идентичност и любов, втъкани в нишка

Сред акцентите на програмата беше представянето на етнографското изследване, посветено на носията като културен код – дело на д-р Йордан Касабов, етнолог от Силистра, и майстор-приложника Добринка Петрова от с. Калипетрово.

Книгата бе подкрепена от проф. д-р Любомир Пенев, издател от София, и редактирана от Йордан Георгиев, с предговор от Калина Михайлова – организатор на срещата и дългогодишен колекционер на носии. За Калина тази страст е мисия вече над 25 години.

Събитието се превърна и в мост между култури – гости от Румъния, представители на българската общност в село Извоареле, област Телеорман, споделиха своите истории и носии, пренесени през граници, но съхранили езика и бродерията на дедите си.

Носията е визуален език – тя говори за род, произход, за социален статус, за събитие, за обред. Във всяка шевица, във всеки конец, вплетен ритмично по пазвата или ръкавите, прозира знание – фолклор, вярвания, символика.

Казват, че създаването и съхраняването на носии е като разговор със себе си и предците – „да облечеш носия, е като да облечеш история“. Всичко това Калина Михайлова го осъзнава преди 25 години.

Румяна Ташева е родом от Лом. Облечена бе в над стогодишна носия, по която има следи от машинна изработка, вероятно правена от майстори. Самата тя не колекционира, но се занимава с фолклор от 18 години като част от ансамбъл и преподавател по народни танци.

По време на празника на носията в село Шуменци, сред пъстри багри и много гости, срещаме един от специалните участници – издател, автор и дългогодишен изследовател на българския фолклор – проф. д-р Любомир Пенев, който сподели, че най-важният фактор, който го свързва с това, е че е добруджанец.

По време на празника на носията в село Шуменци се срещаме с един специален гост от другата страна на Дунава – Рома Виорика. Тя е българка от село Извоареле, Румъния – българско село, в което и до днес се говори български език.

Село Извоареле има около 2000 жители. В селото не само се говори български, но се пазят и традициите. По думите на Рома Виорика, възрастните – най-вече бабите – все още говорят архаичен български, но младите все по-често го забравят. Затова създават асоциацията „Български извори“.

Сред участниците в празника на носията в село Шуменци е и Златка Господинова от Хасково – колекционер с над 100 автентични български носии от цялата страна. На събитието тя представя три костюма от различни райони на Хасковска област.

В колекцията на Златка има над 30 носии само от Хасковско. Най-старата от тях е близо 250-годишна. За нея носията не е просто дреха.

На празника на носията Галина Салъф – секретар на читалището в село Преславци, община Тутракан, представя носия, която носи историята и духа на местната алианска общност.

Българската носия не е архаичен спомен – тя е жива памет, която чака да бъде разчетена и предадена нататък. И срещи като тази в Шуменци показват, че има хора, които събират парченцата история, за да не се изгубим в забравата.

И когато една риза, тъкана преди век, оживее върху раменете на млад човек – фолклорът не е минало, а настояще с бъдеще.

Репортаж на Незабравка Кирова чуйте в звуковия файл.