Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Профилактиката може да намали случаите на вторичен лимфедем с над 70%

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Липсват клинична пътека и специалисти, а Здравната каса предлага дискриминиращо решение

| Интервю
Снимка: Радио ВИДИН
Чуй новината! Чуй новината:

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология. За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина.

Тази равносметка прави Петя Стойчева от Българската асоциация "Лимфедем" в интервю за БНР.

Пациентите имат нужда от многослойна компресивна превръзка и специфичен ръчен дренаж, както и от дългосрочен контрол за проследяване на състоянието, допълни тя. Според нея обещаваното от НЗОК не е приложимо и не е клинична пътека за лимфедем.

Лимфедемът не се получава само след онкологично заболяване. Има и първичен лимфедем, лимфедем при деца, както и венозен лимфедем, уточни Стойчева.

Лимфедемът няма лечение, но в дългосрочен план отокът се ограничава и поддържа с компресивно облекло.

Последното решение на Касата е да реимбурсира компресивен ръкав, но той би ползвал само засегнати от рак на гърдата, което е дискриминиращо и дори за тези пациенти е недостатъчно решение. Решението да се помогне само на малка част от пациентите е прецедент в световен мащаб, коментира Петя Стойчева в предаването "Хоризонт до обед".

По света се реимбурсира по медицинска нужда, не по основно заболяване, подчерта тя.

Решението на НЗОК да се финансират само компресивни ръкави наистина е дискриминационно, смята и Цветелина Милославова, председател на управителния съвет на пациентската организация "Лимфедем".

Според това къде е локализиран лимфедемът, пациентът има нужда от чорап, ръкав, чорапогащник.

Профилактиката може да намали случаите на вторичен лимфедем с над 70%, заяви още Петя Стойчева.

"Няма нужда да се стига до тежки състояния, когато се вземат мерки още преди да е възникнал самият лимфедем."

По думите ѝ, в случая става дума основно за лимфедем, който е предвидим.

Следва да има съвместна работа в екип от медицински специалисти – хирург, съдов хирург, лекар по физикална медицина, кинезитерапевт. Такава организация към момента в България липсва, отчита и физиотерапевтът от Русе Диляна Желева, която работи с местни онкохирурзи.

Физиотерапевтите са последната брънка, категорична е тя.

Компресивното облекло поддържа вече постигнатото намаляване на отока, поясни Желева.

Според нея са необходими повече специалисти, които да познават проблема детайлно, тъй като сега те са единици.

"Овладяването на това заболяване изисква цялостна грижа и екипна работа."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20