Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Профилактиката може да намали случаите на вторичен лимфедем с над 70%

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Липсват клинична пътека и специалисти, а Здравната каса предлага дискриминиращо решение

| Интервю
Снимка: Радио ВИДИН
Чуй новината! Чуй новината:

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология. За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина.

Тази равносметка прави Петя Стойчева от Българската асоциация "Лимфедем" в интервю за БНР.

Пациентите имат нужда от многослойна компресивна превръзка и специфичен ръчен дренаж, както и от дългосрочен контрол за проследяване на състоянието, допълни тя. Според нея обещаваното от НЗОК не е приложимо и не е клинична пътека за лимфедем.

Лимфедемът не се получава само след онкологично заболяване. Има и първичен лимфедем, лимфедем при деца, както и венозен лимфедем, уточни Стойчева.

Лимфедемът няма лечение, но в дългосрочен план отокът се ограничава и поддържа с компресивно облекло.

Последното решение на Касата е да реимбурсира компресивен ръкав, но той би ползвал само засегнати от рак на гърдата, което е дискриминиращо и дори за тези пациенти е недостатъчно решение. Решението да се помогне само на малка част от пациентите е прецедент в световен мащаб, коментира Петя Стойчева в предаването "Хоризонт до обед".

По света се реимбурсира по медицинска нужда, не по основно заболяване, подчерта тя.

Решението на НЗОК да се финансират само компресивни ръкави наистина е дискриминационно, смята и Цветелина Милославова, председател на управителния съвет на пациентската организация "Лимфедем".

Според това къде е локализиран лимфедемът, пациентът има нужда от чорап, ръкав, чорапогащник.

Профилактиката може да намали случаите на вторичен лимфедем с над 70%, заяви още Петя Стойчева.

"Няма нужда да се стига до тежки състояния, когато се вземат мерки още преди да е възникнал самият лимфедем."

По думите ѝ, в случая става дума основно за лимфедем, който е предвидим.

Следва да има съвместна работа в екип от медицински специалисти – хирург, съдов хирург, лекар по физикална медицина, кинезитерапевт. Такава организация към момента в България липсва, отчита и физиотерапевтът от Русе Диляна Желева, която работи с местни онкохирурзи.

Физиотерапевтите са последната брънка, категорична е тя.

Компресивното облекло поддържа вече постигнатото намаляване на отока, поясни Желева.

Според нея са необходими повече специалисти, които да познават проблема детайлно, тъй като сега те са единици.

"Овладяването на това заболяване изисква цялостна грижа и екипна работа."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09

Малки производители изоставят розите си, големите - окрупняват

Розите са емблема за България , познати са в цял свят и дават един друг облик на страната ни, свързан с високо качество, с марка, с аромат. Важно е държавата да има специална политика към този сектор.  Това заяви пред БНР биопроизводителят Веселина Ралчева, която от години се занимава с производство и преработка на етерично-маслени култури...

публикувано на 02.06.25 в 08:16
Георги Ангелов с наградата Web Report за чиста журналистика за 2025 г.

Георги Ангелов: Дезинформацията е заплаха за националната сигурност

Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..

обновено на 31.05.25 в 19:03

Битката за Полша: Избирателната активност ще е ключова

Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..

публикувано на 31.05.25 в 12:14