Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Португалецът Гонсало М. Тавареш: Как хората на изкуството намират начини да променят света?

Гонсало М. Тавареш
Снимка: Асоциация Българска книга

Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата, гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика. Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата"

140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред НДК

Произведенията на Гонсало са преведени на повече от 30 езика, името му често е споменавано като бъдещ Нобелов лауреат за Португалия. Срещата ми с португалския писател започва с въпроса как хората на изкуството намират начини да променят света?

"Всеки писател може да измисли свой собствен път, по който да се намеси в механизма на съвременния свят. Не всеки обаче го прави. За мен, да достигна до читателя със своето послание е най-ценно. Някои писатели се влияят на читателските възприятия с коментарни статии. Аз самият го правя понякога. Опитвам се да въздействам на света около себе си обаче, предимно със своята литература."

В един от популярните си романи Гонсало М. Тавареш кръщава героите си с имена на известни творци като Итало Калвино, Анри Бретон и Томас Елиът. Така създава своята книга "Кварталът".

"Започнах със следната идея - като читател, да отдам почит на тези известни артисти. От друга страна исках да създам един утопичен квартал, където тези ексцентрични герои живеят, далеч от глупостта на света. Така виждаме още един начин да избягаме, поне за малко, от трудното време – като създадем една различна реалност.

Изкуството може да се използва за много цели. За мен основни са две. Едната от тях е да ни отдалечи от суровата действителност. „Кварталът“ е добър пример за това. Но отдалечавайки ни, изкуството ни помага и да разберем по-добре света. Имам една друга книга, която демонстрира това – "Матео остана без работа"."

Гонсало си спомня за времето на Ковид 19, когато започва да пише "Дневник на чумата".

"Това бе един много брутален процес. Писах книгата от март до юни 2020-та година. Това бе най-обърканото време на пандемията. Пишех ежедневно, след което пращах написаното още в един през нощта на един от ежедневниците в Португалия. Текстът се появяваше в изданието в седем сутринта. Пишех за всичко, което преживявам. Бях нещо като военен репортер, но представях случващото се по време на пандемията. Мисля, че успях да уловя ефективността на момента. Пращах текстовете и до преводачите си по света – в Испания, в Англия, в Гърция, в България. Книгата бе преведена бързо в 18 страни. Всички преживявахме едно и също и хората усетиха написаното. Започнах да получавам обратна връзка от читателите – те ми разказваха какво се случва в техните държави.

Започнах да пиша дневника, за да се успокоя и концентрирам. Като всички останали бях уплашен от случващото се. Помня, че не можех да чета нито поезия, нито проза. Пишех по това време нов роман. Трябваше да прекъсна това и да започна „Дневник на чумата“. Не можех да мисля за нищо друго."

Как се промени човечеството след пандемията? Какво разбрахме и... какво пропуснахме?

"Все още не сме видели всички последствия от пандемията. Различни поколения израстваха по времето на Ковид 19. Политически, по света хората трябваше да следват определени правила. Трябваше да спазваме дистанция, а по масите в заведенията бяха допускани по един – двама души. Това бяха мерки, които навлизаха в личното пространство на всеки един от нас. За добро или зло, пандемията ни показа, че хората могат да се подчиняват."

Ето как изглежда и житейският път на един писател - философ.

"Обсебено пишех почти през цялото време от 18-тата до 30-тата ми година. В този период написах много книги. Когато намерих издателството, което да публикува мои трудове, вече имах готови няколко романа. Издавах по няколко книги на година, в различни жанрове. Процесът на писане при мен е много самотен. Пиша сутрин, изключвам телефона си. В този период съм напълно недостижим. До 18-тата си година бяха раздвоен между футбола и математиката. Литературата много майсторски се вмъкна между тези два свята. Моята лична биография влияе много силно на историите ми."

С разказ за първите стъпки на писателя завършва интервюто с португалския автор Гонсало М. Тавареш.


Още слушайте в интервюто на Иван Русланов с Гонсало М. Тавареш в "Понеделник вечер".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Люцканова

Весела Люцканова: Животът е прекрасен и човек никога не трябва да се предава!

В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература .  Авторка на над 50 книги,..

публикувано на 09.09.25 в 10:21

Дизайнер на каменни текстури: Природата е най-добрият художник!

"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят.  "В природата има уникални..

публикувано на 07.09.25 в 05:54
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13

Емил Минчев и криминално-фантастичният свят в "Мрак"

Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...

публикувано на 03.09.25 в 12:27

Artangi. Поезията в модерни времена – новият проект на Ангелина Грозева

Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада".  За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..

публикувано на 03.09.25 в 12:18
Иво Хаджимишев и Виктория Тодорова

Иво Хаджимишев: България е докарана до България на три реки

От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..

публикувано на 02.09.25 в 10:31