Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светът през седмицата: Все по-малки шансове за скорошен край на войните в Украйна и в Газа

Кадър от първия кръг на руско-украински преговори за мирно уреждане на конфликта в Украйна в двореца Долмабахче в Истанбул на 16 май 2025 г.
Снимка: АП/БТА


През тази седмица на фокус в международните новини беше най-вече Украйна заради проведените в Истанбул втори кръг преговори за спиране на войната. Единственият резултат от кратката среща обаче се изрази в споразумение за нова размяна на военнопленници, по-специално тежко ранените и болните на възраст до 25 години, както и на тела на загинали войници. 

Двете страни са представили една на друга взаимно неприемливи условия за примирие. Русия е предложила спиране на огъня само за два-три дни в определени райони, за да бъдат прибрани телата на загиналите. 

За по-дълъг срок бойните действия ще бъдат спрени само ако Киев започне да изтегля своите сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, обяви демобилизация и престане да получава чуждестранна военна помощ. Колкото до окончателното уреждане на конфликта Москва го вижда само при условие, че Украйна няма да се стреми към влизане в НАТО, армията й бъде ограничена по численост и военно оборудване и няма да приема на своя територия чужди военни формирования. Освен това Русия иска украинските територии, за които претендира, включително Крим, да получат международно признание. 

Всичко това стана ясно от публикувания малко след срещата в Истанбул руски проект за меморандум. Като “ултимативен и напълно неприемлив за Киев" определи меморандума президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Украйна извърши тази седмица мащабна атака с дронове по руски авиобази на хиляди километри от фронтовата линия. Особеното в случая е, че дроновете са изстреляни от камиони, паркирани на магистрали в самата Русия, където са били вкарани тайно. Според президента Зеленски при атаките е била унищожена две трети от руската стратегическа военна авиация. Украйна атакува отново, този път под вода, Кримския мост, който беше построен от Русия като връзка с анексирания от нея полуостров Крим. Взривени бяха и два железопътни моста в Русия - в Брянска и в Курска област. При едната експлозия пътнически влак излезе от релсите и има жертви и ранени. Другият взрив причини катастрофа на товарна композиция, чийто машинисти също пострадаха. Като “терористични” определи тези действия руският президент Владимир Путин и видя "опит на Киев да провали мирните преговори". Според Путин при това положение "не може да се говори за нови срещи", особено между него и Зеленски.

Владимир Путин и Доналд Тръмп са провели в сряда едночасов телефонен разговор, който Тръмп нарече “добър, но не такъв, който ще доведе до незабавен мир".

Подхранените от Доналд Тръмп очаквания за ново примирие в Ивицата Газа не се оправдаха. Радикалната палестинска групировка "Хамас" поиска промени в американското предложение, което предвижда 60-дневно спиране на огъня и размяна на 28 от 58-те останали заложници за повече от 1200 палестински затворници. От "Хамас" заявяват, че са готови да освободят 10 заложници и да предадат телата на 18 загинали в замяна на освобождаване на палестински затворници, но искат не примирие, а край на войната и изтегляне на израелските войски от Газа - условия, неприемливи за Израел. Като "напълно неприемливо" определи искането на Хамас и специалният американски представител за Близкия Изток Стив Уиткоф. САЩ блокираха в Съвета за сигурност проекторезолюция, в която се настояваше за "незабавно, безусловно и трайно прекратяване на огъня между Израел и "Хамас" в Ивицата Газа. Мотивът за ветото на Вашингтон е, че текстът не осъжда групировката и не призовава групировката да се разоръжи и да напусне анклава.

Почитател на Доналд Тръмп стана президент на Полша. Националистът Карол Навроцки, подкрепен от опозиционната консервативна партия "Право и справедливост", получи 50,9 процента от гласовете, а за неговия опонент - либералният и проевропейски настроен кмет на Варшава Рафал Тшасковски гласуваха 49,1 на сто от избирателите. 42-годишният нов президент на Полша Карол Навроцки е известен като евроскептик и тъй като има право на вето върху законодателството, се очаква да блокира редица стъпки на управляващата либерална коалиция на премиера Доналд Туск особено във вътрешната политика. В първото си интервю след изборите Навроцки нарече Туск "най-лошият премиер, който Полша е имала от 1989 г.” и обеща, "силна съпротива от страна на президентския дворец". Веднага след като беше потвърдено, че кандидатът на управляващите за президент е заубил изборите, премиерът Доналд Туск обяви намерение да иска вот на доверие от парламента във Варшава. "Искам всички да видят, включително нашите опоненти, у дома и в чужбина, че сме готови за тази ситуация и разбираме сериозността на момента, но че не възнамеряваме да направим нито една крачка назад", подчерта Туск. Дали правителството му ще получи доверие от парламента, за да продължи да управлява, ще стане ясно на 11 юни.

В правителствена криза тази седмица изпадна Нидерландия. Премиерът Дик Схоф подаде оставка, след като крайнодесният лидер Герт Вилдерс изтегли своята “Партия на свободата” от и без това крехката управляваща коалиция. Вилдерс обясни действията си с отказа на своите коалиционни партньори да затворят страната за имигранти. Действията на Вилдерс предизвикаха гневна реакция от страна досегашните му коалиционни партньори от Консервативната партия и центристите. Те го обвиниха в безотговорност в момент, когато в Европа продължава да има война. Предсрочните парламентарни избори в Нидерландия ще се проведат на 29 октомври.

Независимо от подобни политически сътресения в Европейския съюз, единната европейска валута ще обхване от догодина още една държава. България изпълнява всички критерии, за да въведе еврото от 1 януари 2026-та, обявиха тази седмица Европейската комисия и Европейската централна банка. Въз основа на докладите на ЕК и ЕЦБ, на 19 юни финансовите министри на страните-използващи еврото, ще приемат препоръка за приемане на България в еврозоната. Препоръката трябва да бъде одобрена от министрите на икономиката и на финансите на всички от ЕС и утвърдена на лидерската среща на 27-те в края на юни. След това предстои да се произнесе и Европейският парламент. Процедурата трябва да приключи на 8 юли, когато страните от групата на еврото ще приемат окончателно всички решения за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари следващата година.

Кога ще приключат и търговските спорове между ЕС и САЩ е въпрос, който остава без отговор, но тази седмица Брюксел и Вашингтон демонстрираха оптимизъм. Американският търговски

представител Джеймисън Гриър и еврокомисарят за търговията Марош Шефчович определиха като “продуктивна” и “конструктивна” срещата си, която проведоха в Париж в сряда. Желание да бъдат уредени търговските разногласия и между САЩ и Китай е било демонстрирано по време на тазседмичния телефонен разговор между президентите Доналд Тръмп и Си Цзинпин. Двамата са се договорили да бъдат проведени нови двустранни преговори по митническите въпроси.

И още едно събитие, което няма пряка връзка с актуалната международна политика, но така или иначе привлече внимание: Напрежението между Доналд Тръмп и доскорошния му специален сътрудник - милиардерът Илон Мъск, тази седмица достигна критична точка. Той ескалира, след като Мъск определи като "отвратително извращение" обсъждания от Конгреса законопроект за разходите, който предвижда и премахване на данъчните облекчения за потребителите за електромобили. Наред с острите си изказвания, милиаредрът написа още, че без него Тръмп е щял да загуби изборите. 

"Мъск е полудял", отвърна президентът и заплаши да прекрати държавните договори с компаниите на милиардера, на когото доскоро разчиташе за отмизира държавните разходи и обсипваше с похвали.

Обзора на международните новини от седмицата слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Ерол Емилов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Първи случай на марсилска треска в област Монтана

Първи случай на марсилска треска в област Монтана. Разболяла се е жена на 71 години. Случаят е доказан серологично. С марсилска треска е била 71-годишна жена от община Берковица, съобщи Елена Тодорова, директор дирекция "Надзор на заразните болести" в РЗИ Монтана. "Заболяването започва с повишена температура, обрив и характерно черно петно..

публикувано на 11.08.25 в 16:17

България и още 14 държави в британската система, наречена "депортация сега, обжалване после"

Криминално проявени български граждани ще бъдат депортирани от Великобритания без право да обжалват решението преди изгонването. България е една от 15-те държави, добавени в система, наречена "депортация сега, обжалване после". Тя беше въведена от предишното консервативно британско правителство. Сега е разширена от управляващите лейбъристите с..

публикувано на 11.08.25 в 16:14
Елена Поптодорова

Елена Поптодорова: Европа започна да предприема стъпки за своето оформяне като геополитически фактор

Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на Атлантическия клуб, преди срещата между президентите на САЩ и Русия, която трябва да се проведе на 15 август.  Много е важна, но  не идва краят на войната , посочи бившият ни посланик в..

публикувано на 11.08.25 в 16:00

Кметът на Плевен: Надявам се в дългосрочен план държавата да вземе решение и да се направи язовир

Мерки за преодоляване на кризата с водата в Плевен предприемат общинските власти на фона на  продължаващия воден  режим в Плевен. Плевен и редица населени места в областта ще са на воден режим и през деня В Плевен осигуряват чиста вода за детски градини и социални центрове Кметът д-р Валентин Христов обясни къде са насочени усилията на..

публикувано на 11.08.25 в 15:59

Въвежда се режим на водата в най-голямото село в община Враца - Згориград

В Згориград, най-голямото село в община Враца, въведоха режим на водата. Прекъсване на водоподаването ще има от полунощ до 05.00 часа сутринта и по обед между 12.00 и 16.00 часа. Планинското село се снабдява от собствен водоизточник, чийто дебит е намалял поради засушаването, посочиха от ВиК - Враца. Междувременно от селското кметство..

публикувано на 11.08.25 в 15:50
Снимката е илюстративна

Отново се е разпалил пожарът в района на сунгурларското село Скала

Отново се е разпалил пожарът в община Сунгурларе, в района до село Скала. Огнеборците и местните власти полагат усилия да го угасят. Овладян е другият голям пожар, който гори в Бургаска област - този в община Средец. Пожарът, който е към село Бероново, е почти локализиран. Този между селата Славянци и Скала обаче отново е..

публикувано на 11.08.25 в 15:15

При пълни язовири Кочериново отново е без вода денем

Водата за град Кочериново и някои от селата в общината се спира денем - при пълни язовири "Калин" и "Карагьол" в Рила, откъдето се подава вода за общините Рила, Кочериново и Бобошево. Проблемът е в това, че "Кюстендилска вода" е заявила по-нисък обем вода през горещите летни месеци, каза за БНР кметът на Кочериново Светослав Горов.  Денем..

публикувано на 11.08.25 в 14:54