Димитър Луджев: Политиката не е борба за повече пари и власт

В политиката се влиза по два начина, единият е, когато имаш идеи, стремеж да промениш нещата, да се бориш. Другият е клиентелистки и ставаш клиентела на някого, нещо бизнесче, коментира Димитър Луджев, бивш вицепремиер и депутат от СДС във ВНС през 1990 г., в интервю пред БНР.

"Първият начин у нас е потушен, затлачен, проф. Николай Генчев ми казваше, "Мите, Мите, ти искаш нива с бурени жито да ражда". Бурените превзеха нивата, това е положението. Имаме млади хора, амбициозни, но нямат силата и желанието да се преборят с бурените, не могат", допълни още той в предаването "Нещо повече".

Неговото мнение е, че на свестните не им се занимава с тази политика в България:

"Това не е политика. Това е борба за повече пари, власт и да уреждаш лични или групови интереси. Политика е съвсем друго."

Луджев смята, че тези националисти, патриотични и крайно десни формации са откат на някакво недоволство, "така че трябва да сме много внимателни и не бива да напудряме консервативните и либералните формации, които в много отношения се провалиха".

Депутатът от ВНС през 1990 г., избран от района на Бургас, разказа спомени за първите избори след падането на режима на Тодор Живков, които бяха на 10 юни 1990 г. И още помни сълзите от радост на актьора Йосиф Сърчаджиев на 11 юни.

"На 11 юни в София вреше и кипеше пред НС, пред НДК по ул. "Раковски", хора плачеха и викаха, скандираха, но по-важното е, че се породи мощен граждански отпор, нещо което не се виждаше дори и в предизборния период. Породи се могъщо движение за гражданско неподчинение, чиито най-ярки изяви бяха студентската стачка и Града на истината. Неподчинението доведе до падането на президента Петър Младенов. Провалиха се всички опити на Андрей Луканов да се създаде коалиционен кабинет. Имаше тежка и напрегната ситуация в резултата на тези избори. Трябва да кажем, че тази загуба ни позволи да продължим борбата и това доведе не само до избора на Желю Желев за президент и спечелване на изборите през 1991", върна се към паметната 1990 година бившият народен избраник.

За влизането на България в еврозоната и въвеждането на еврото той сподели, че има рискове:

"През 1997 г., когато в НС се обсъждаше въпроса за Валутния борд, имахме среща аз и Венци Димитров с Ан Макгърк. И аз бях скептичен към борда. Тогава Макгърд ми каза, че единственото им желание е "да концентрираме паричните средства на България в националната банка и да ограничим вашите политици да крадат". Същото каза и Джефри Сакс и Стив Ханке каза, "не трябва да напускате борда". Действително излизането от борда и преминаването към еврото крие много заплахи. От една страна начина, по който ще действат нашите политици с тази корумпирана обстановка – да печатат пари и дават кредити. Има и по-сериозни проблеми с финансовите рамки на еврозоната. Не случайно Полша и Чехия не желаят да влязат в еврозоната. Проблемът е там, че когато настъпят кризи в еврозоната, ударът на вълната пада върху по-слабите икономики. Трябваше да се проведе сериозен и задълбочен обществен диалог, но изпуснахме времето."