Феминистки организации в Румъния се борят срещу домашното насилие: За какво настояват?

В Букурещ се проведе най-големият протест срещу домашното насилие в съвременната история на страната. Той беше провокиран от разтърсващото убийство на 23-годишна бременна жена.

Владимир Митев разговаря по темата с Андрея Брага, център FILIA:

- На всеки няколко години Румъния е разтърсвана от ужасен инцидент, при който е убита жена. Преди няколко години беше случаят в Каракал, когато ученичка бе отвлечена и убита по жесток начин. Сега имаме нов случай, който на 3 юни 2025 г. предизвика най - голямата протестна акция срещу домашното насилие в Букурещ.  

Какво можете да ни кажете за настоящото състояние на феномена на 

домашното насилие в Румъния, за самия протест и неговите искания?

 - Здравейте! На първо място, наблюдаваме изключителна мобилизация, развила се за кратък период от време. 24 часа след обявяването на протеста 5000 души се събраха в Букурещ. Те поискаха властите да хвърлят повече светлина по този случай, да го разследват, да потърсят отговорност за това, което се случи, да осъдят по някакъв начин провала на държавата да защити жените и момичетата в Румъния. 

Cлучаят с убитата бременна Теодора разтърси Румъния, както стана и със случая преди години в Каракал, където много ясно се видя провалът на властите да се намесят навреме. Ако в Каракал остана известна фразата на жената от спешния телефон: "Не заемайте линията, госпожице"  ("госпожицата"  всъщност търсеше защита от своя похитител и беше след това убита по жесток начин), сега виждаме, че Теодора, жената, която беше убита, е депозирала безброй жалби в полицията срещу нападателя си. Ставаше въпрос за нападател, който я малтретира, откакто тя е била на 14 години. Тя имаше заповед за защита срещу него. Той я бе заплашвал. Преследвал я беше. Тя не получи защита, въпреки че използва съществуващите механизми.

Въпреки че е уведомила властите и е поискала помощ, и фактически е привлякла общественото внимание към този проблем, прокурорите са решили да прекратят наказателното преследване срещу насилника, защото той според тях, не представлявал достатъчно голяма опасност за обществото. Те не отчитат дори дългия период, в който тя е живяла в ужас.

Това е 25 - ият фемицид в Румъния през тазиг одина, поне за който знаем. Не знаем от статистическа гледна точка колко точно случая на фемицид има. 25 са случаите, които са били идентифицирани в пресата. Жалбите в полицията за домашно насилие нарастват. Миналата година имаше над 130 000 полицейски интервенции в случаи на домашно насилие. Това не означава, че това са реалните цифри, а само че има увеличение на сигналите за случаи на домашно насилие. 

Добър сигнал е, че има повече жени, които търсят помощ и се обръщат към властите. В същото време, ако властите се държат като в случая с Теодора и жените виждат, че жертвите биват убивани, дори и да се оплачат пред властите, със сигурност това ще ги връща обратно в ръцете на насилниците от страх да не им се случи същото като на Теодора.

Следователно считам, че румънската държава има задължението да излезе пред обществото, да хвърли светлина върху казуса, да каже къде е сгрешила в този случай, какво е могла да направи по друг начин и какво ще промени в бъдеще, за да не допусне насилниците да стигнат до убийства в други ситуации с висок риск от насилие.

- Протестът, който се състоя, имаше определени искания към властите. Какво поискаха протестиращите и какъв е отговорът на властите?

- В манифеста, който публикувахме по повод протеста, ние поискахме да се признае фемицидът срещу жените (като юридическа категория). Но преди всичко искаме да има задължителна оценка на риска от прокуратурата и съдилищата в случаи на домашно насилие, така че да има някакъв обективен филтър, т.е. да се разбере, че това, което те възприемат от гледна точка на предразсъдъците си кат онещо без значение, всъщност представлява опасност.

Смъртните заплахи, интензивността на актовете на насилие, високата честота на актовете на насилие, носенето на оръжие или други елементи от този тип са сигнали, че съществува висок риск от извършване на престъпление. В такива случаи властите трябва да бъдат задължени да предприемат незабавни защитни мерки, с които да държат нападателя далеч от жертвата. Смятам, че е необходимо властите да подходят с по-голяма отговорност към проблема с домашното насилие, за да не се допуска повече жени да бъдат убивани в Румъния. Освен това сред исканията си включихме и тези за повишаване на осведомеността, първоначално и продължаващо обучение на специалистите в тазиобласт – социални работници, лекари, прокурори, съдии, полицаи да преминат курсове за обучение и повишаване на осведомеността по въпросите на домашното насилие, така че да не се стига до обвиняване на жертвите и омаловажаване на актовете на насилие от страна на насилниците или оправдаване наповедението им; да разберат динамиката, която съществува между жертвата и насилника; да разберат, че няма идеална жертва, която трябва да се държи по определен начин, да изглежда по определен начин, че на жертвите трябва да се вярва, независимо от етническата им принадлежност, социалния им статус, дали имат образование или не, дали са се помирили с насилника няколко пъти или не. Те трябва да бъдат третирани с еднаква отговорност и сериозност всеки път, когато се обръщат към държавните институции. 

В същото време мислим за бъдещите поколения и за това, че структурната промяна в обществото може да се осъществи само ако говорим за образование и се нуждаем от образование колкото се може по-рано за равенство между половете, за да могат младите хора да научат какво означават здравите отношения, основани на уважение, на партньорство, да разбират и признават различните форми на насилие, както и правата си и къде могат да потърсят помощ, и да се борят понякакъв начин срещу речта на омразата към жените, която се насърчава от много влиятелни лица с токсична мъжественост като братятаТейт, които третират жените като вещи.

Нуждаем се и от политики в областта на образованието, но и в областта на незабавната намеса и, разбира се, имаме нужда законът, който сега е в сила в Румъния, да бъде спазван и прилаган. Имаме добри аспекти в закона, които за съжаление не се спазват, като задължителното финансиране на мерки за защита от домашно насилие от страна на съответните местни власти в съответствие с нуждите на ниво област или на ниво малък или голям град. Няма подходящо финансиране във всички области, което ограничава достъпа на жертвите, особено от географска гледна точка.

-Интересно нещо, свързано с протестите и като цяло с борбата срещу домашното 

насилие, е участието на ромските общности, тоест става дума за ромски феминизъм в 

Румъния и организации, които представляват този феминизъм. 

Какво може да се каже за това движение или тенденция в румънското общество, 

предизвикателствата пред него и решенията, които предлага?

- Асоциация E-Romnja е асоциация с повече от 10 години опит в гражданското общество и обединява ромски феминистки. Нашите колеги са част и от Мрежата за превенция и борба с насилието срещу жените, както и от Коалицията за равенство между половете, с които работим за промени в законодателството, с които работим за по-добри публични политики. Перспективата, която те предлагат, е изключително важна, защото работят на местно ниво с ромските жени и разбират много добре специфичните пречки, с които те се сблъскват, често става дума за институционализиран расизъм, за патриархални нагласи от страна на властите, както и за сексизъм и расизъм.

Те привнасят интерсекционална перспектива и ни помагат да включим в публичния дневен ред теми, които често са невидими, или преживявания, които често липсват, когато се изготвят публични политики или закони. Това е движение, което се разраства. Тези организации имат проекти, свързани с наставничество за млади ромски момичета от селските общности, създали са истинско ромско феминистко движение и са част от общото феминистко движение.