Велислава Донкина: Разликата между обществото ни и другите по света е липса на удържащи механизми

Процесите на деструкция и разделение в обществото трудно се спират и с големи инвестиции се преобръщат към нещо градивно. Докато сме живи, сме адаптивни и човекът има способности да оцелява и да се реализира. В нашето общество живеят достатъчно хора с капацитет и нравственост, за да работят за това. Крайно време е да има промяна, защото иначе просто ще изчезнем, препоръча клиничният психолог Велислава Донкина в интервю пред БНР.

В предаването "Неделя 150" тя коментира разделението в обществото ни, как "раната да зарасне", тийнейджърските локали, моралните дефицити, както и причините за явленията.

"Много труден този процес е да се преодолее разделението. Както в медицината, така й за душата на човек трябва да се положат усилия. Една рана трябва да е почистена, промита, да не се инфектира, да се лекува, иначе всеки деструктивен процес, когато не се полагат усилия, прогресира и ескалира, раната се инфектира, и сме свидетели на това, което виждаме в съвременния свят и в нашето общество", допълни тя.

"Разликата между нашето общество и  другите по света, със същите явления, е липса на удържащи механизми. По-скоро ценностите, защото репресията и санкцията, има разлика между двете, се прилагат когато нищо друго не работи. Но тези мерки идват когато вътрешните регулатори на обществото – нравствени, морални и етични норми не работят – "ще ме е срам, ако направя такова нещо", посочи клиничният психолог.

Според нея нашите институции не работят и разликата е, че отдавна не вярваме, че нещо може да се намери и някой да се намеси, "че има смисъл да протестираш и ако подадеш сигнал нещо ще се случи".

"Ако искаме хората да се грижат един за друг, някой да покаже символичните родители – управниците", предупреди Велислава Донкина.

За родителските дефицити и резултата "локалите", тя коментира:

"Не е възможно на научиш някого на нещо, което ти не си се научил и не е възможно да му партнираш. Трябва да си даваш сметка, че то се нуждае от теб за по-различни неща от твоите потребности. Провалът с децата ни е, че ние сме "непораснали деца". Родителите дават на децата тези неща, които на тях са им липсвали, а дали децата имат нужда от това". Защото те казват, "нямам нужда от вещите и парите, а имам нужда да говоря с някого"."

Донкина е посочи, че агресията идва от несигурност, болка и страх и насилствените прояви е зов към родителите и обществото да се намесят. "Дори рестрикцията, наказанието показват, че някой мисли за теб. Когато никой не те наказва, изглежда, че нямаш никакво значение", обясни психологическия механизъм Донкина.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.