Ново изследване за насилието над деца. Какво показва?

Снимка: nmd.bg /Национална мрежа за децата/

Чуй новината:

Репортаж на Невена Петрова за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

75 процента от българите определят насилието между децата сред водещите обществени заплахи у нас. В същото време едва три процента от родителите търсят помощ от институции, когато детето им проявява агресия и само 1 на 10 подава сигнал, когато детето им е жертва на насилие.

Националното проучване е на изследователска и консултантска компания ESTAT по поръчка на фондация "Лъчезар Цоцорков", като в него участват 1006 респонденти на възраст между 25 и 64 години, по равно - мъже и жени. Това е първата част на изследването. Предстоят още две анкети - за нагласите на децата по темата за насилието, както и нагласите на самите институции. Резултатите ще бъдат оповестени през септември, като целта е отделните звена във веригата да заработят в синхрон срещу проблема.

59 процента от анкетираните родители споделят, че детето им е било жертва на насилие, а 63 процента признават, че детето им е проявявало насилие върху деца, възрастен или животно. Обществото има двоен стандарт - силно осъжда насилието сред децата и пълно мълчание, когато семейството е засегнато.

Защо родителите мълчат в такива ситуации и не търсят специализирана помощ? Въпросът е към Мариета Гечева, програмен директор "Закрила на деца" към фондация "Лъчезар Цоцорков":

"Това е основната тенденция, която и изследването обхваща, а и хората това споделят за себе си, че когато тяхното дете е извършило някакъв акт на насилие или поведение, свързано с агресия към други деца, те мълчат в обществен план, но разговарят с детето си вкъщи. Когато ситуацията е такава, родителите се въздържат от предприемане на друг вид мерки. Никой не иска да каже и да признае, че неговото дете е извършило такова нещо, защото то вкъщи е едно, навън е друго. Първосигналната реакция е да отречем. След това започваме да се питаме - аз ли съм виновен, другите как ще гледат на мен. И реакцията всъщност е една реакция на отричане, търсене на друг виновен и в крайна сметка запечатване на тази ситуация вкъщи".

Родителите, в частност и обществото, не се идентифицират като едно цяло и двете страни си задават въпроса: Кой е виновен?

Освен нагласите на родителите, фондация "Лъчезар Цоцорков" проучва и нагласите на самите деца и на институции, в чийто правомощия е противодействието срещу насилието.

Проучването отговаря на обществената нагласа срещу насилието, но целта е да се възпита необходимата емпатия по веригата родител - дете - институции, както и осъзнатост, че проблемът е общ.

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Невена Петрова.

По публикацията работи: Недит Георгиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!