Горещият конфликт между Израел и Иран през погледа на жени от двете страни

Тази война не е война на народа – нито в Израел, нито в Иран, казва в интервю на Владимир Митев от Радио България за неговия блог "Персийският мост на приятелството" иранската активитска и писателка Рана Солеймани, която живее в изгнание в Швеция. Тя е водещ на предаване за правата на жените в кюрдска телевизия, базирана в Стокхолм.

"Тази война не е за освобождение или свобода, а безмилостна игра между доминиращите сили и идеологическите амбиции на ислямската република, която потапя народа в огън и кръв."

Свободата не започва с бомбардировки. Израелските атаки и обещанията на принца са по-скоро повторение на цикъла на насилие, на който иранският народ е жертва от десетилетия, смята Солеймани, визирайки всякаква форма на тирания – кралска или религиозна.

По думите ѝ, "с авантюристичната си политика ислямската република не преследва мирна програма, а разрушителен проект" и "днес Иран е на ръба на пропастта".

Във връзка с феминисткото движение в Иран и запитана за възможни реформи в страната по линия на президента Пезешкиан, тя изтъква, че "бъдещето на Иран не лежи във войната и външното налагане, а в промяна на нагласите", като иранските жени ще са сред двигателите на промяната.

"Те са архитектите на светлината в мрака, оставен от войната и войнолюбивата политика."

Никой не трябва да умира е послание, което може да даде общо начало на помирение, вярва Алекса – студентка от еврейски произход, учила във Филаделфия, неотдавна завършила университета в Питсбърг.

В Америка преживяваме антисемитизъм, свидетелства от личен опит тя. Според нея е било "вкоренено в живота на хората да мразят евреите".

"Не знам причината. Не мисля, че е заради Тръмп. Тръмп прави много за Израел. В Америка живеем в свободна страна. Въпросът е, кога протестите стават насилствени и антисемитски, кога се превръщат в омраза срещу евреите."

Обичам да говоря с хората от пропалестинските протести, разказва Алекса.

"Влизала съм сама на протест само за да попитам някого от тях, без да казвам, че съм еврейка. Много е трудно да водим тези разговори, защото голяма част от тази омраза идва от поколения и от двете страни. Може да се намери общ знаменател, ако хората се вслушат едни в други. Има екстремисти във всяка група – от палестинска, от израелска страна. Те са най-откритите, най-шумните. Има толкова много хора, освен екстремистите, които искат да участват в разговора. (…) Най-големият проблем е войната в социалните медии."

"Има много грешни послания. Например цитатът „Свободна от реката до морето. Палестина ще бъде свободна“. Чували сте това. Това е мотото на движението за свободна Палестина. Но това, което те казват, е, че от река Йордан до Средиземно море всичко е само Палестина. Така че, на практика те заяват, че Израел изобщо няма право да съществува. Те не казват, че искат да съществуват заедно. Те не казват, че  искат в Газа и на Западният бряг да живеят свободно и да имат щастлив живот. Те казват, че изобщо не искат Израел или каквито и да било евреи на тази земя. В основата на посланието  „от реката до морето“ всъщност стои искането да не остане нито един евреин на тази земя" - допълва Алекса.

Специално за Хоризонт тя споделя своите опити да разговаря с палестинци и да преодолее болката и гнева си, защото самата тя има приятели, които са загубили живота си като заложници след фестивала Нова.

"Не знам кой е виновен. Мисля, че има екстремисти във всяка група. Има екстремисти от палестинска страна, има екстремисти от израелска страна и това са тези, които произвеждат най-много шум.  Най-шумните са тези, които мразят другата страна. И хората не осъзнават, че има толкова много хора, освен екстремистите, които искат да участват в разговора. И не искат просто да мразят другите." - казва Алекса.

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.