Фара Джан: Иран е преместил предварително високообогатения уран

Темата коментира за БНР Фара Джан, която преподава международни отношения в Университета на Пенсилвания и е специалист по политиката  на сигурност в Близкия изток и в Южна Азия.

"Иранската ядрена програма започна в началото на 50-те години на миналия век с подкрепата на Съединените щати в рамките на кампанията "Атоми за мир" на администрацията на президента Айзенхауер. Проблемът с Иран възниква след Ислямската революция през 1979-а. Програмата първоначално беше спряна, но възобновена през 80-те години. Иран винаги е твърдял, че ядрените му дейности са изцяло за граждански и мирни цели, каквито са производството на електроенергия и на медицински изотопи", припомня преподавателят.

"В Иран действат няколко ядрени съоръжения, включително в Натанз, което е под земята и е за обогатяване на уран. Фордо също е подземно съоръжение, изградено в недрата на планина, което беше главната мишена на американските удари сега. "Бушер" - построената с руска помощ атомна електроцентрала - е в експлоатация от 2011 година. В Арак пък има ядрен реактор, който използва "тежка вода" (водородните атоми са заменени с деутерий - изотоп на водорода, който има един протон и един неутрон; употребата му е разрешена, но под контрола на Международната агенция за атомна енергия), и е модифициран според ядрената сделка от 2015 година.

Сигурно се питате какво точно представлява ядрената сделка от 2015-а, известна още като Съвместен всеобхватен план за действие. Споразумението беше подписано от Ислямска република Иран и шест други държави - Съединените щати, Великобритания, Франция, Русия, Китай (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН) и Германия. Това беше през втория мандат на президента Обама. Иран тогава се съгласи на значително ограничаване на ядрената му програма в замяна на облекчаване на наложените от Запада санкции. Ограничаването на програмата включваше обогатяване на уран само до 3,67 на сто, намаляване на броя на центрофугите за обогатяването и широкообхватни инспекции от Международната агенция за атомна енергия на иранските ядрени обекти.

Когато дойде президентът Тръмп обаче, Съединените щати се оттеглиха от ядрената сделка. Това стана през 2018 година. И американските санкции срещу Иран бяха възстановени. В отговор Техеран постепенно загърби ангажиментите си и ограниченията по споразумението. Умножени бяха и броят на центрофугите, и - съответно - обогатяването на уран. Администрацията на президента Байдън се опита да съживи сделката, но усилията й не дадоха резултат", прави ретроспекция на хода до днешните събития Фара Джан.

"Сега се стигна до непосредствен конфликт, но нека отбележа каква беше ситуацията през януари, когато Тръмп се върна в Белия дом. Иран вече беше разширил значително ядрените си възможности отвъд ограниченията от Съвместния всеобхватен план. ​​Обогатяването на уран достигна до 60 процента, и то в немалки количества. А при 90 на сто той вече става за атомна бомба. Въпреки това Техеран допусна някои инспекции на Международната агенция за атомна енергия и продължаваше да твърди, че няма намерение да се сдобива с ядрено оръжие."

Твърди се, че обогатеният уран, който е трябвало да се намира във Фордо, е бил изнесен предварително. Като че ли доказателство за това е липсата на повишено радиационно ниво, каквито са свидетелствата на иранските власти.

"В момента нямаме информация дали действително е имало изтичане на радиация. От достъпните източници и публично оповестената разузнавателна информация може само да се заключи, че Иран е преместил предварително 400-те килограма високообогатен уран, с които разполага."

• Иран временно прекратява сътрудничеството с МААЕ

• Иран се възстановява от ударите по ядрените му обекти

Ако условно приемем, че уранът е бил там, щеше да има огромен теч на радиация, нали?

"Абсолютно. Ще дам пример с потенциален сценарий. Ако ядрено съоръжение бъде бомбардирано, може да има изпускане на радиация. Колко сериозна би била ситуацията, зависи от много фактори. Ако бъде ударена действаща атомна централа, като "Бушер" например, ще има изпускане на радиоактивни материали от ядрото на реактора или охладителните системи може да излязат от строя и да се стигне до разтопяване на горивните пръти. Радиоактивният облак тогава би бил сравним с катастрофата "Чернобил" или инцидента "Фукушима". Различно би било със съоръжения за обогатяване на уран като Натанз и Фордо, които бяха бомбардирани от Съединените щати. Там има обогатен до различна степен уран. При въздушни удари изпускане на радиоактивни частици в атмосферата пак ще е опасно, но не би било катастрофално.

Когато през 1981 година Израел атакува иракския реактор "Озирак", той все още не беше в експлоатация. Целта да ударят тъкмо тогава беше да остане минимален рискът от радиация. За съоръжение като Фордо, което беше ударено с американски противобункерни бомби, може да се окаже, че дори те не са били достатъчни. Ако хипотетично бъде нанесен удар с още по-мощно оръжие, ще има голям теч на радиация. За щастие, в момента май няма такова нещо", коментира Фара Джан в предаването "Събота 150".

Тръмп твърди, че с ядрената програма на Иран е приключено завинаги. Досега не съм попаднала на експерт, който да го потвърждава.

"Точно така, все още е много рано за каквито и да било заключения. Оповестените в медиите доклади от разузнаването твърдят, че ударите само са забавили ядрената програма на Иран. Но дали - както говори Тръмп - тя е унищожена напълно? Не съм сигурна. Ще трябва да почакаме. Докато инспектори от Международната агенция за атомна енергия потвърдят или опровергаят съобщенията, че няма увеличена радиация извън обекта. В момента черпим информация само от вестниците."

• Руслан Трад: Смята се, че са унищожени 50% от обектите, но не ядрената програма на Иран

• Ангел Орбецов: Иран много трудно би се отказал от своята ядрена програма

• Проф. Янко Янев: Ядрената програма на Иран ще продължи

Възможно ли е Съединените щати отново да ударят по ядрени обекти в Иран?

"Има няколко фактора, които биха могли да подтикнат Вашингтон в тази посока. Първият е ако Иран възобнови и увеличи нападенията си срещу американските бази или съюзници в региона. Другият е ако Техеран ускори развитието на ядрената си програма. А и ако блокира Ормузкия проток. Тогава ще видим отново американски удари срещу Иран."

Когато говорим за потенциална нова ядрена сила, няма как да не поговорим и за Северна Корея, която е непредвидима...

"Смята се, че към момента те имат между 20 и 30 ядрени бойни глави. Точният им брой е неизвестен. Севернокорейците са в състояние годишно да произвеждат достатъчно материал за по 5 или 6 нови бойни глави. Произвеждат ги и от оръжеен плутоний и обогатен уран. С тях въоръжават основно ракети с малък и със среден обсег. Но имат и междуконтинентални балистични ракети, с които могат да достигнат и Съединените щати."

Един от най-сериозните аргументи на съюзниците на Украйна да не й предоставят достатъчно мощни и далекобойни оръжия е опасението, че Путин би посегнал към ядрения си арсенал. Вярвате ли, че изобщо има ядрена сила, която би го направила?

"Не мисля. Вярвам, че все още е валидна нормата за неизползване на ядрено оръжие. Струва ми се, че най-добрият пример за това е неотдавнашният краткотраен конфликт между Индия и Пакистан. И двете са ядрени държави и това далеч не беше първият сблъсък помежду им след като се сдобиха с ядрено оръжие. Досега обаче не са прибягвали до него. Надявам се това да е модел на поведение и при бъдещи конфликти и напрежение между ядрени сили."