Проф. Гари Сеймор: Всеобхватно ядрено споразумение с Иран не се задава

Интервю на Добрин Йотов с проф. Гари Сеймор

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Две седмици след операцията "Midnight Hammer" - "среднощния чук", който Съединените щати стовариха в ядрените инсталации на Иран, дълбоко заровени в тунелите под Фордо и Натанз, обстановката в Близкия изток е измамно спокойна.

Сразена на бойното поле, Ислямската република запазва много от дипломатическите си козове и не се страхува да играе вабанк - с ходове, които засилват риска от повторно възпламеняване на войната.

Темата коментира за БНР Гари Сеймор - професор по политически науки от университета "Брандайс" в Масачузетс, служил в администрациите на Бил Клинтън и Барак Обама.

Иран спира сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия - парламентът прие съответния закон, а президентът го подписа тази седмица. В бъдеще инспекции на ядрената програма ще се допускат само с изричното съгласие на върховния съвет по сигурността на ислямската република. Какво означава този ход в международен план? Какво може да последва, проф. Сеймор?

"Това бе много опасна стъпка от страна на Иран. Защото Международната агенция за атомна енергия - МААЕ, е отговорна за установяването и наблюдението над ядрения материал в Иран като страна от Договора за неразпространение. Въпросът за това какво е състоянието и къде се намира високообогатеният уран, произведен от иранците, зависи от възможността на инспекторите от агенцията да посещават определени места в страната. Но точно сега не е ясно какво става с този материал. При обикновени обстоятелства той е складиран в подземия на изследователския център в Исфахан. Същият този център обаче бе подложен на тежки бомбардировки от израелската и американската авиация."

Не знаем дали ядреният материал е затрупан в тунелите край Исфахан или е бил преместен изцяло или частично другаде преди бомбардировките. Това е важно, защото ако Иран вземе решение да създаде атомно оръжие, той би могъл за използва като суровина запасите от около 400 килограма обогатен до 60 процента уран, за да произведе 90 процента обогатен уран, необходим за такова оръжие.

Ако при това положение иранците откажат да сътрудничат с Международната агенция за атомна енергия, за да удостоверят съществуването и местонахождението на този материал, има риск Израел и Съединените щати да заплашат Техеран да използват отново военна сила. Това може да доведе до възобновяване на конфликта."

Дали американците са в по-добра позиция да преговарят след операция "Midnight Hammer" ("Среднощен Чук")?

"Президентът Тръмп даде да се разбере, че би искал ново споразумение за иранската ядрена програма и дори предложи да изпрати за тази цел своя представител, Стив Уиткоф, да се срещне с иранците. Но към този момент Иран не приема офертата му. Иранците не са казали категорично "не", но настояват за гаранции, че Съединените щати няма да подновят войната. Тръмп едва ли ще даде такива гаранции, а и не мисля, че иранците биха му се доверили дори и да ги даде, защото президентът подкрепи израелските удари още докато преговорите продължаваха.

При всички положения споразумение между Иран и Съединените щати не изглежда твърде вероятно. Причината за това е в настояването на Вашингтон пред Техеран да се откаже от процеса на обогатяване на уран на своя територия. Разбира се, повечето от съоръженията за това бяха унищожени, но могат да бъдат изградени наново в бъдеще. Техеран отказва категорично да приеме всякакви ограничения. Затова на този етап всеобхватно ядрено споразумение не се задава. Възможно е обаче споразумение в по-тесни рамки - за оставане на Иран в Договора за неразпространение и сътрудничество с инспекторите на МААЕ."

Президентът на Франция Еманюел Макрон позвъни на Владимир Путин тази седмица за пръв път от близо три години след разрива заради войната в Украйна, за да се опита да излезе с координирана позиция пред Техеран. Може ли Русия да играе позитивна роля?

"На руснаците няма да им е никак лесно. От иранска гледна точка Русия се показа като доста неблагонадежден съюзник. Москва, разбира се, разкритикува остро израелско-американската атака, но не стори нищо, за да подпомогне Техеран на практика. За Путин по-важна е по-голямата картина - да продължи да култивира приятелството с Тръмп заради Украйна, която е основната заплаха за сигурността на Руската федерация. Путин не иска да ядосва Тръмп по никакъв начин. И мисля, че иранците осъзнаха, че руснаците не желаят да им помагат твърде много.

Преди време Русия изрази готовност да приеме високообогатения уран, стига Иран да се съгласи да го изнесе. Но на този етап не съм сигурен, че Техеран ще даде такова съгласие, защото след разрушаването на главните му ядрени съоръжения по време на войната този уран е едно от малкото неща, които би могъл да изтъргува."

Дали след израелското нападение Иран ще преосмисли фатвата на аятолах Али Хаменей срещу ядреното оръжие?

"Със сигурност във военните и научните среди в Иран има фигури, които настояват, че страната трябва да създаде атомно оръжие, за да може да се защити и да откаже Израел и САЩ от ново нападение. Пред реализирането на тази възможност обаче има две големи неизвестни. Едната е, че не знаем до каква степен Иран запазва материала и оборудването, необходими, за да може бързо да произведе такова оръжие. Не знаем до каква степен са били разрушени подземните инсталации в Натанз и Фордо. Както споменах, не знаем и къде е обогатеният уран, нито дали иранците са в състояние да построят тайно нови заводи за обогатяване на суровината и за превръщането ѝ в метал за оръжейните компоненти. Затова, дори иранците да вземат политическото решение за създаване на атомно оръжие, остава доста неясно колко бързо могат да го изпълнят.

Другият фактор е може би още по-важен. За Иран би било много рисковано да се опита да създаде атомно оръжие сега, защото стана очевидно, че израелското и американското разузнаване са проникнали дълбоко във военната и ядрената му програма. Рискът е в това, че усилията за създаване на атомно оръжие могат да бъдат забелязани и навреме осуетени. Това със сигурност ще доведе до възобновяване на бойните действия, а Иран е вече в твърде отслабена позиция - противовъздушната му отбрана е съсипана, запасите му от ракети, с които може да нанася контраудари, са изчерпани. В интерес на Техеран е да избегне повторно избухване на конфликта.

При това положение, ако трябва да гадая, бих предположил, че засега Техеран ще се снишава и ще се опитва да не провокира нова война. Може би ще се опитат да създадат атомно оръжие в някой бъдещ момент, когато преценят, че не е толкова рисковано."

Доколко могат да се сравняват днешните събития около Иран с 2003-та, когато САЩ нахлуха в Ирак под претекст да премахнат предполагаемия арсенал на Саддам Хюсеин от оръжия за масово поразяване?

"Има известни прилики, в смисъл, че и тогава, и днес Съединените щати прибягват към военна сила срещу близкоизточна държава заради притеснения, че тя иска да се сдобие с ядрено оръжие. Но, все пак, разликите между двата случая са огромни. Защото след войната в Ирак (от 2003-та) установихме, че Саддам Хюсеин не е правил опити да възстанови ядрената си програма. В случая с Иран - напротив - бе ясно, че иранците се приближават все повече и повече до възможността да създадат атомно оръжие. Дори да не са взели решение какво да ги правят, те бяха натрупали значителни количества от високообогатен уран. Имаше признаци, че техните учени възобновяват работата по милитаризиране на програмата.

Заплахата днес е от съвсем друго естество. С Ирак американските притеснения бяха погрешни. С иранската ядрена програма има реални основания за такива притеснения. Струва ми се, че иранците си направиха погрешно сметките. Те се доближиха толкова много до създаването на атомно оръжие, че убедиха Тръмп да ги удари.

Другата огромна разлика между 2003-та и днес е, че в случая с Ирак американската армия нахлу в страната, окупира я и смени правителството ѝ. Днес не може да се очаква, че САЩ ще сторят същото с Иран и да смени режима. Войната се състоя под формата на въздушна, а не на сухопътна кампания. Естеството на конфликта е съвсем различно."

Как дипломатите трябва да подходят днес? Как да бъде намерено мирно решение?

"Непосредствената цел на американската и европейската дипломация днес е да убеди Иран да възобнови сътрудничеството с МААЕ, така че докато иранците разчистват останките на ядрените обекти инспекторите да могат да удостоверят наличието и състоянието на обогатения уран и центрофугите. Според мен Съединените щати и Европа разполагат с необходимите средства за убеждение. Могат да предложат размразяване на ирански активи за 6 милиарда долара. Могат да се съгласят да премахнат част от санкциите. От друга страна, Вашингтон може да застраши иранския експорт на петрол за Китай и, в краен случай, да заплаши с нови бойни действия ако Техеран откаже да работи с инспекторите. С две думи, ако Съединените щати използват и моркова, и тоягата, има разумен шанс."