Предложението за примирие в Газа и спрените доставки на някои оръжия за Украйна белязаха седмицата

"Не знаем дали ядреният материал е затрупан в тунелите край Исфахан или е бил преместен изцяло или частично другаде преди бомбардировките. … Ако при това положение иранците откажат да сътрудничат с Международната агенция за атомна енергия, за да удостоверят съществуването и местонахождението на този материал, има риск Израел и Съединените щати да заплашат Техеран да използват отново военна сила. Това може да доведе до възобновяване на конфликта", посочи Гари Сеймор - ветеран от Съвета по национална сигурност в администрациите на Клинтън и Обама - в интервю за предаването "Събота 150", което ще можете да чуете след 9:30 ч.

Президентът на Франция Еманюел Макрон изглежда достатъчно обезпокоен от действията на Техеран, за да разчупи леда и да се обади на Владимир Путин. Двамата разговаряха във вторник за пръв път от близо три години. Остана впечатлението, че украинският въпрос е бил засегнат само мимоходом - без промяна в диаметрално противоположните позиции на Париж и Москва относно териториалната цялост и суверенитет на Украйна - а основният въпрос за разискване е бил задържане на Иран в Договора за неразпространение на ядреното оръжие. По това Макрон и Путин са на едно мнение, ако се съди по разпечатките на разговора им, предоставени от Кремъл и Елисейския дворец.

На фона на общата несигурност за резултатите от американските бомбени удари над Фордо и Натанз от 22 юни, говорителят на Пентагона Шон Парнел се помъчи да увери обществеността, че заплахата е далеч:

"Във всички разговори, които проведохме след операция "Среднощен Чук" с нашите съюзници по света и в региона, те казват няколко неща. Те споделят нашето усещане за деградирането на иранската ядрена програма и факта, че деградирахме програмата им с една до две години поне. Това са заключенията на разузнаването в нашето министерство. Мисля, че и тяхното разузнаване споделя това заключение".

Заключението на Рафаел Гроси, генералния директор на Международната агенция за атомна енергия, е, че 13-тонните бомби на американските бомбардировачи могат да сринат заводи и тунели, но не и знанието, придобито от иранските учени. Пред CBS Гроси отбеляза, че за Иран няма да е никакъв проблем да поднови обогатяването на уран до два-три месеца.

"Иран имаше много амбициозна програма и част от нея може още да функционира. Ако не е така, останали са познанията, индустриалният капацитет. Иран е много напреднал в ядрената технология. Не можем да решим проблема категорично чрез военни действия. Трябва споразумение и система за инспекции, която да даде сигурност на всички в региона и по света, че тази страница е затворена".

Тръмп предлага 60-дневно примирие в Газа

И тази седмица десетки загиваха всеки ден под израелски обстрел в ивицата Газа, докато Хамас "проучваше" поредното предложение на американците за 60-дневно прекратяване на огъня. Но вече нито едното, нито другото са новина.

По презупция, 60-те дни трябва да послужат на дипломатите да намерят формула за цялостно уреждане на израелско-палестинския конфликт - нещо, което им убягва от близо 80 години, и изглежда, че няма нови деи как да се стигне до компромис. Скоро след като влезе в Белия дом, Доналд Тръмп предложи Съединените щати да поемат управлението на Газа. Запитан тази седмица дали предложението му все още стои на масата, президентът избегна да отговори директно:

"Искам хората в Газа да бъдат в безопасност, това е по-важното. Искам безопасност за хората в Газа. За тях е ад там."

Конгресът приема "Големия красив" закон

Вниманието на президента и повечето политици в САЩ тази седмица бе съсредоточено върху законопроекта за федералните разходи и данъчната политика, наречен от Тръмп "Големия красив закон".

След денонощни дебати в двете камари на Конгреса и решителен вот на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Сената законопроектът бе одобрен в навечерието на 4 юли - 250-тата годишнина от създаването на Съединените щати.

"Ние, така да се каже, празнуваме най-големия по рода си закон, който някога е бил подписван. И той ще превърне тази страна в космически кораб. Ще бъде наистина велико. … Точка по точка, това е най-голямото орязване на данъците в историята, велико за сигурността, за южната ни граница. Пак ви казвам, това е най-големият закон от този вид, подписван някога".

Законът орязва данъците за богатите и ограничава достъпа на хората без постоянна работа до здравни грижи и социални кухни, но пък хвърля десетки милиарди долари за стената по границата с Мексико, затвори за нередовни имигранти и възнаграждения за хиляди нови служители имиграционните служби. Орязва субсидиите и данъчните кредити за електромобилитеи ветропарковете, но пък увеличава тавана на държавния дълг с 5 трилиона долара.

Пентагонът спира оръжие за Украйна

В Европа, като оставим настрана, горещата вълна, която обхвана различни части на континента, и опустошителните пожари при южните ни съседи - на Халкидики и край Измир, основната политическа тема си останаха Украйна и руската заплаха.

Руската държавна телевизия продължи да облъчва с новини за непрестанни успехи на фронта в Източна Украйна.

"Буквално преди два дни дойде доклад че територията на Народната луганска република е напълно освободена. 100 процента!"

"За денонощие по всички направления са ликвидирани 1 400 бойци. Опожарена е много техника. И кадри от Телеграм-каналите: руският трикольор е в село Дачное! Пишат, че нашите бойци са взели под контрол първият населен пункт в Днепропетровска област."

Съобщенията от Телеграм-каналите не винаги бяха така приповдигнати. Управителят на Република Удмуртия, на повече от 1 300 километра от фронта, съобщаваше нерадостно във вторник сутринта за удара на украински дронове по военния завод в град Ижевск:

"Вече знаете, днес сутринта наше оръжейно предприятие понесе атака от киевския режим. В цеха възникна пожар. Пожарникарите дойдоха. Огънят е ликвидиран. Пострадалите са общо 45 души. Трима загинаха."

Макар и с доста широк периметър - от Ижевск в Предуралието до Мариновка в Поволжието и от Таганрог в Приазовието до Сергиев Посад в Подмосковието - украинските удари бяха направо спорадични на фона на масата от стотици и стотици безпилотни апарати, крилати и балистични ракети, които се изсипваха през ден над самата Украйна. Жертви и разрушения понесоха Киев, Одеса, Полтава и някои по-малко известни украински градове.

На фронта на североизток руската армия бе решително спряна далеч от областния център Суми. Но в съседната Харковска област откри нов фронт, а в Донбас вби клин между украинските крепости Константиновка и Покровск. Снабдяването на втория от тези два града става все по-опасно заради близостта на снабдителните линии до новозавзетите позиции на руснаците.

В този момент на крайно напрежение дойде вестта, че Съединените щати спират доставката на над 8 000 155-милиметрови снаряда, десетки боеприпаси за зенитните комплекси "Пейтриът" и още стотици прецизни ракети за наземните системи за залпов огън и за изтребителите Ф-16.

Очаквано, Кремъл приветства вестта, изтекла от неназовани източници на "Политико". Говорителка на Белия дом я потвърди с аргумента, че така интересите на Америка се поставяли на първо място, и предупреждението към Иран да не си и помисля, че Вашингтон е толкова слаб. Накрая думите на Тръмп потвърдиха, че не става дума за своеволие на някой чиновник в Пентагона, а за официална линия на администрацията. Каквото и да си мислите, ние продължаваме да помагаме на Украйна, увери американският президент:

"Работим с тях, опитваме се да им помогнем. Байдън опразни цялата страна докато им даваше оръжие. Трябва да се уверим, че имаме достатъчно за нас."

Ден по-късно Тръмп телефонира на Путин и, ако се вярва на официалните сводки, получи същия отговор-заклинание като Макрон преди това: Русия иска политическо решение, но ще воюва, докато отстрани "коренните причини" за войната. Тръмп бе рядко откровен за неуспеха си: "Не постигнах никакъв напредък с него днес, ама изобщо,“ призна американския президент на излитане с Еър Форс 1.

"Много съм разочарован от разговора, който проведох с президента Путин, защото си мисля, че той не ме чува. Не мисля, че чува какво му говоря. И съм много разочарован. Не мисля, че той мисли как да спре, и това е много лошо".

Сенаторът Линдзи Греъм припомни, че има и други начини Москва да бъде "убедена", освен телефонната дипломация. Пред ABC News той изложи по същество в какво се заключава законопроектът му за нови санкции срещу Руската федерация:

"Ако купуваш продукти от Русия и не помагаш на Украйна, тогава ще бъде наложена 500-процентна тарифа за твоите продукти, които изнасяш за Съединените щати. Индия и Китай купуват 70 процента от петрола на Путин. Те поддържат неговата военна машина. Моят законопроект има 84-ма съвносители. Той ще позволи на президента да наложи мита на Китай, Индия и други страни, така че да ги накара да спрат подкрепата си за Путин".

Предупреждението към Кремъл всъщност бе, че този законопроект, който "залежава" от месеци в Сената, може да бъде гласуван още след кратката юлска ваканция на сенаторите. Веднага след предупреждението последва и успокоение: мярката няма да задължава, а само ще упълномощава президентската администрация да прилага крутите мерки по собдствено усмотрение

"Ще предоставим на президента Тръмп инструмент, който той ще реши как да използва. Опитваме се да накараме Путин да преговаря".

Ако Тръмп използва и тези правомощия, както и досегашните си, Путин едва ли има от какво да се опасява. В свой анализ вестник "Ню Йорк Таймс" изтъкна, че американският президент не само не следва примера на европейци и британци с нови санкции против Русия, но и не си дава никакъв зор да следи за прилагането на старите, позволявайки по този начин на Москва да нагоди снабдителните вериги за оръжейната си индустрия.

"Сърбия победи."

"Сърбия победи. Не може да победите Сърбия с насилие. Сърбия не може и няма да спре."

Риториката на сръбския президент Александър Вучич става все по-бойка, колкото по-упорити са протестите против управлението му. Миналата събота се проявиха вече притеснителни тенденции - за първи път от фаталното срутване в Нови Сад миналия ноември, което отне живота на 16 души и провокира масовото възмущение срещу корупцията, протестите се изродиха в масови безредици, с - поне според властите - десетки ранени и десетки арестувани. Вучич бе категоричен - ранни избори няма да има. Остава да видим, дали студентите и поддръжниците им ще се примирят.