Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Негодувание в Европа заради масовия туризъм

Снимка: Ройтерс

Колелца на куфари дрънчат по паважите, туристи с телефони се блъскат за перфектното селфи, заведения за сладолед на всеки ъгъл. Различни части на Европа привличат посетители от близо и далеч, но рекордният им брой напоследък повдига тревоги за вредите от свръхтуризма.

През миналата година 747 милиона международни туристи са пътували по нашия континент, което е много повече от всеки друг регион в света, според данните на Световния туристически барометър на ООН. В Южна и Западна Европа са били над 70% от тях.

Докато нарастващата вълна от туристи поставя под натиск жилищния пазар, водоснабдяването и забележителностите, се разрастват и протестите с искане за повече мерки за овладяване на последиците от свръхтуризма.

„С привличането на повече туристи, отколкото могат да бъдат настанени, значително се изтощават местните ресурси. Експлоатират се водните ресурси, което в страна, страдаща от суша, може да се превърне в проблем.“

„Това влияе върху жилищното настаняване, защото все повече ни гонят от квартирите, за да настаняват в тях туристи, вместо местни хора.“

„Получаваме заплата от 1000 евро и не можем да си позволим жилище, защото наемът е 1000 евро. А какво ще ядем? Тук сме, за да защитим правата си, защото положението е извън контрол.“

„Няма граници за алчността на туристическия сектор. А освен, че не се поставят ограничения, публичната администрация подхранва цялата тази машина с обществени пари. Необходима е радикална промяна, завой на 180 градуса.“

Сред основните фактори, довели до рекордния брой пътувания, са евтините самолетни билети, лесното планиране на пътувания и стабилната икономическа перспектива в много развити страни. Гражданите на САЩ, Япония, Китай и Великобритания са сред най-активните международни пътешественици, особено към популярни места като Барселона и Венеция. А сезонният им наплив води до неравномерно търсене на жилища и ресурси. Въпреки че 85 процента от туристите в Европа са всъщност европейци, Едуардо Сантандер от Европейската комисия по туризма подчертава:

"Накратко - проблемът е икономиката, както винаги. Заради напрежението в геополитически план - митата между европейските държави и САЩ, носят допълнителен натиск върху икономиката и туризмът ще страда със сигурност. Спестяванията на американците от средната класа са основно в акции и недвижими имоти. Ако те изгубят стойност те ще спрат да пътуват в чужбина. Въздухоплаването също страда от митата. Повечето дестинации тук в Европа се опитват да се преориентират на изток заради заплахата американците да изгубят не интереса, но капацитета си и финансовите си средства за пътувания в Европа. Вероятно трябва да се разнообразим към неизползваните пазари."

И относно подходящите решения във връзка с протестите срещу масовия туризъм:

"Например някои от дестинациите тук в Европа стават управляващи организации, които трябва да обяснават подробно как парите от туристическия данък се връщат или инвестират в местната общност. Да кажем в Барселона със средствата от туристическия данък може да се купят климатици за училищата или пък да се инвестира в инструктурата, която да служи и на туристите, и на местните. Трябва да е ясно, че тези пари не текат в грешна посока."

Въпреки че Италия (както и повечето южноевропейски страни) е приела повече международни туристи през миналата година, отколкото е собственото ѝ население, местните власти отхвърлят твърденията, че страната има проблем със свръхтуризма и подчертават, че повечето посещения се концентрират върху едва 4% от територията на страната.

Най-сериозен е свръхтуризмът в средиземноморските страни. Франция - най-посещаваната страна в света, е приела 100 милиона туристи през миналата година, а Испания - почти 94 милиона, което е почти двойно повече от нейното население. В Испания през последните две години спорадично се провеждат протести. 

„Тук съм заради достойнството на един народ. Вече не чуваме птици, само самолети. Където и да погледнеш - туристи. Вече не се побираме - нито в колите, нито в домовете. Изгубихме достойнството си. Продадохме Майорка. Достатъчно.“

„Нуждаем се от отговорен туризъм, а не от масов туризъм, но туризъм, който уважава здравето, труда, достойнството и всички нас, които работим в туристическия сектор. Защото това, което масовият туризъм ни носи, е бедност. Нямаме ползи от този вид туризъм.“

„Това, което трябва да се направи, е да се разнообрази икономиката в Барселона и в Каталуния като цяло. Туристическото пренаселване вече е достигнало своите граници. Трябва да започнем да се фокусираме върху повторна индустриализация по по-устойчив начин и да създадем по-диверсифицирана икономика.“

В миналото всъщност Барселона е бил индустриален град. Но всичко се променя през 1992 г., когато градът домакинства летните Олимпийски игри. Сградите на бившите заводи са вече преустроени и сега там се помещават офиси. Местните дори измислят стратегии, за да се справят с конкретни проблеми. Пример дава журналистката от Барселона Бегония Гомез Ортез:

"Местната автобусна 116 е обслужвана от микробуси с капацитет 20 души. Тя заработи с идеята да е в помощ на възрастните и трудноподвижните хора в квартал, който е построен на склон. Оказа се обаче, че този автобус е много полезен за достъп до парк "Гюел", който е една от основните туристически атракции и пример за архитектурата на Антони Гауди и се посещава от почти 4 и половина милиона туристи на година. След упорита кампания на местни активисти градският съвет се съгласи да бъдат премахнати препратките към тази линия от "Гугъл Мапс", което беше договорено и с компанията. Резултатите бяха забележителни и настъпиха много бързо. За една вечер туристите вече ги нямаше в автобусната линия 116 и тя остана за местните."

Натискът върху инфраструктурата е особено остър на Канарските и Балеарските острови, с общо население под 5 милиона души, но приели над 15 милиона туристи всяка през миналата година.

„Да се говори за туристите като за престъпници или да се създават анти-туристически настроения е изключително опасно за икономиката на Балеарските острови, тъй като 80% от БВП идва от туризма. Всички ние, пряко или непряко, изкарваме прехраната си благодарение на този сектор.“

„Ние не сме против туризма. Туризмът е източник на доходи и е в основата на икономиката на Канарските острови. Но сегашният модел е хищнически, когато става дума за околната среда и природните ресурси, които са толкова оскъдни.“

Жорди Хереу, министър на туризма и индустрията на Испания, смята че:

„По-важно от броя на международните туристи, пристигащи в Испания, е очакваното потребление на място, което е инжектиране на благосъстояние в испанската икономика. То възлиза на около 126 милиарда евро, като растежът му от 16 процента е по-висок от този на броя туристи.“

А Пабло Бустиндуи, испанският министър по социалните въпроси и правата на потребителите, обяснява:

„Туризмът със сигурност е жизненоважна част от испанската икономика. Това е стратегически и много важен сектор, но както всяка друга икономическа дейност, той трябва да бъде извършван по устойчив начин. Не може да поставя в риск конституционните права на испанския народ. Техните права на настаняване, благосъстояние и да живеят в устойчива среда и удобни градове. Краткосрочните туристически наеми и тенденцията жилищни имоти да се предлагат като туристически апартаменти оказват натиск върху правото на настаняване, водят до повишаване на цените на наемите и изместват местното население.“

Гърция, която прие близо четири пъти повече туристи, отколкото има жители, се бори с недостиг на вода, жилища и енергия през летните месеци - особено на острови като Санторини и Миконос.

Лувърът - най-посещаваният музей в света, беше затворен за една седмица през юни заради стачка на служителите с предупреждение, че той "се срива" под тежестта на свръхтуризма.

Ще се окаже ли, че всъщност туристическите дестинации ще паднат жертва на собствения си успех?

Снимки: Ройтерс

По публикацията работи: Силвия Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сръбската петролна компания НИС продава бензиностанциите си в България

Съветът на директорите на сръбската петролна компания НИС (NIS) продава бизнеса си в България, тъй като изпитва затруднения с операциите по веригата в страната, се посочва в публикувания от НИС периодичен финансов отчет, цитиран от БТА. "Сделката е свързана с продажбата на целия дял на НИС", се казва във финансовия отчет на сръбската компания за..

публикувано на 31.07.25 в 14:57
Полицаи патрулират по улиците на Солинген.

Доживотна присъда за палежа в Солинген, при който загина семейство от България

Четиридесетгодишният обвиняем по делото за четворно убийство в резултат на умишлен палеж в германския град Солинген беше признат за виновен и осъден на максималното наказание доживотен затвор, съобщи ДПА. При пожара, избухнал на 25 март 2024 г., в четириетажна жилищна сграда в Солинген, загинаха две деца, майка им и баща им, които са български граждани..

публикувано на 31.07.25 в 14:44

Десислава Иванчева: Стиска ли му на Сарафов да отвори делото и да се преразгледа

" Частична справедливост , макар че е само за 10 месеца. За реабилитиране ще работя отсега нататък – да си върна позициите като гражданин, който не е осъждан, и че съм невинна". Това заяви пред БНР Десислава Иванчева - бивш кмет на столичния район "Младост", освободена от затвора в Сливен, където излежаваше шестгодишна присъда за..

публикувано на 31.07.25 в 14:42
Вчера, 30 юли 2025 г., в Киев отново имаше протест срещу ограничаването на автономността на антикорупционните органи.

Върховната рада върна независимостта на антикорупционните органи

Украинският парламент одобри ключови антикорупционни законови поправки. Депутатите във Върховната рада гласуваха за възстановяването на независимостта на две ключови антикорупционни агенции. С тази стъпка Киев прави решителна крачка за разрешаване на най-сериозната политическа криза в страната след руската инвазия, която започна през февруари 2022..

публикувано на 31.07.25 в 13:55

Борислав Сандов: Българските институции ненавиждат реформите и не желаят да се модернизират

При ежегодните пожари през лятото на първо място липсва добра координация и няма пряка отговорност към тези въпроси. Българските институции ненавиждат реформите и не желаят да се променят, няма желание за модернизация . Това каза в интервю пред БНР Борислав Сандов, вицепремиер и министър на МОСВ в кабинета на Кирил Петков, и учредител..

публикувано на 31.07.25 в 13:47
Д-р Данаил Мартинов

Безплатни консултации за двойки с репродуктивни проблеми в Пловдив

Специалистите са категорични, че  броят на двойките с репродуктивни проблеми се увеличава . За съжаление, точна статистика у нас няма, но се предполага, че  са около 250 хиляди. Едно е сигурно - във време на демографски срив трябва да се прави всичко възможно, за да получават тези семейства повече шансове за мечтаната рожба.  За да са..

публикувано на 31.07.25 в 13:40
Гинтаутас Палуцкас

Премиерът на Литва подаде оставка

Министър-председателят на Литва Гинтаутас Палуцкас подаде оставка. Литовският президент Гитанас Науседа, съобщи, че премиерът го е потърсил по телефона тази сутрин, за да го информира за решението си. По-рано коалиционният партньор в правителството Демократичният съюз "За Литва“, заплаши да напусне управляващата коалиция, ако социалдемократът..

публикувано на 31.07.25 в 13:30