Какво обаче ще означава за Унгария все по-вероятната смяна управляващия вече повече от 15 години Орбан? Въпреки проучванията, премиерът е убеден, че ще победи за пореден път, защото ТИСА била "дигитално политическо движение" без твърда подкрепа.
Темата коментира за БНР социологът Крищоф Нади, изследовател в Централно европейския университет и в Принстън.
"Тази кампания продължава вече повече от година и започна около европейските избори през 2024. Оттогава Модяр не се е спирал. Към момента има ясна възможност режимът на Виктор Орбан да спре да управлява догодина, като може да бъде заменен както от една единствена политическа сила, така и от коалиция.
Важно е да отбележим, че сегашният изборен закон в Унгария не стимулира създаването на коалиции, а дава предимство на една самостоятелна, силна партия победител. ФИДЕС направиха тези промени.
Може би по-големият въпрос е дали режимът на Орбан изобщо може да бъде сменен. Това е стабилна и консолидирана власт, която не е само политическа, а и икономическа. Режимът промени имуществените отношения, като (чрез данъчната политика и субсидиите) успешно създаде своя национална буржоазия, притежаваща и контролираща огромна част от унгарската икономика - на практика почти всичко извън чуждите компании.
И така въпросът вече става дали този режим може да бъде сменен чрез избори. Тук е важно да кажем, че режимът се е внедрил дълбоко и в силовите структури на държавата - полиция, армия и големите частни охранителни компании."
Предвид всичко това, няма ли по-голям потенциал за промяна чрез местни избори, каквито имаше миналата година? Опозицията запази важни активи като кметството в Будапеща, но ФИДЕС отново имаше най-много гласове.
"По принцип да, но в последното десетилетие политическата система на Унгария се централизира. Общините имат все по-малко власт, контролират по-малко ресурси, нямат право на много от политиките, които определяха преди, например по отношение на училищата и здравните услуги. Те станаха прерогатив на правителството. Местната власт загуби и управлението на критичната инфраструктура, както и голяма част от бюджета си."
Да се върнем на Петер Модяр. Много се изговори за пътя му - до миналата година той беше част от управляващия лагер, превърна се в опозиционер след скандала с прикриването на педофилия, довел до оставката на президента Каталин Новак и бившата съпруга на Модяр - правосъдната министърка Юдит Варга.
После практически придоби консервативната ТИСА - Партията на уважението и свободата - а популярността му не спира да расте. Как Модяр успя в това, в което другите се провалиха - да надмине по популярност Орбан и управляващите? Може би той представлява всички разочаровани гласоподаватели на премиера и ФИДЕС.
"Голям фактор е, че той познава режима добре. Споменахте брака му с правосъдния министър, но самият Модяр никога не е бил значима политическа фигура на ФИДЕС. Той беше вътрешен човек и сега демонстрира знания как нещата функционират и защо това е проблем.
Основната подкрепа за него обаче не е от разочаровани гласоподаватели на ФИДЕС. Мисля, че ТИСА успешно привлича различни обществени групи. Те едновременно са консервативни националисти и говорят за изграждане на жилища за социално слаби. Но самата база от избиратели на "Фидес" не намалява. Повечето от привържениците на ТИСА са гласували за други опозиционни партии и сега виждат в нея най-голям шанс за сваляне на Орбан от власт.
Според последните проучвания ТИСА печели пред ФИДЕС с категорично предимство в големите градски центрове, като в по-малките населени места силите са по-изравнени. На национално ниво повечето агенции дават 10 процента преднина на ТИСА."
Орбан беше засегнат от много скандали, включително заради свидетелствата на Петер Модяр за корупция, непотизъм и насочване на средства към удобни олигарси. Семейно-приятелските връзки между политическия и икономически елит обаче са стара публична тайна, а външните критики заради върховенството на закона, отношението към уязвими групи и приятелските отношения с путинова Русия така и не засегнаха основната подкрепа за ФИДЕС. В такъв случай обедняването на унгарците през последните години ли породи трудната ситуация за Орбан?
"Бих казал, че да, въпреки че на пръв поглед икономиката не е най-голямата тема в критиките към правителството и в политическия дебат, в последните 5 години Унгария беше засегната от различни икономически предизвикателства и на практика от ковид пандемията насам е в състояние на постоянна криза. Започнахме с Ковид, после бяхме засегнати от глобалната икомомическа криза, като инфлацията в Унгария беше особено висока. Третият фактор е ограничаването на европейските субсидии. В Брюксел решиха, че това е най-ефективният начин да контролират Орбан по този начин и в последните две години това се усети.
Унгарската икономика е много по-зависима от европейските фондове и от другите чуждестранни инвестиции, в сравнение с други страни в региона като Полша, които имат по-силни национални икономически играчи. В този смисъл външните икономически проблеми тук се отразяват по-силно. Не е случайно, че от няколко месеца ключови фигури от ФИДЕС започнаха да винят германската икономическа политика за спадащата популярност на партията. А проблемите на Германия наистина пряко влияят на ситуацията в Унгария."
Това се дължи и на голямото присъствие на германската автомобилна индустрия във вашата страна. Отне ли ТИСА значението на по-старата либерална опозиция на Орбан?
"ТИСА радикално намали тяхната популярност. Една от тези прозападни партии, "Моментум", обяви, че няма да се яви на изборите догодина, като така увеличи шансовете на ТИСА да изпревари Орбан. Други такива партии с по няколко процента подкрепа сега на практика изчезват от картината, като зелената партия "Диалог". Демократичната коалиция, създадена от бившия премиер Ференц Дюрчани, слезе до 5-6% подкрепа. Всички тези гласоподаватели може и да не са най-големите фенове на Петер Модяр, но виждат в него реална възможност за сваляне на режима на Виктор Орбан."
По-рано в интервюто казахте, че властта на ФИДЕС е вкопана не само политически, а икономически и в силовите структури. Ако ТИСА запази сегашното си предимство до изборите, ще означава ли това властови хаос в Унгария след изборите?
Смятам, че ще доведе именно до вътрешен хаос. Проевропейско правителство, каквото обещава Петер Модяр, независимо дали консервативно или либерално, не може да промени фундаментално имуществените отношения, защото няма да пипне данъчната политика или да увеличи държавната намеса в икономиката. Аз съм на мнение, че сегашният фактически режим в Унгария може да бъде променен само чрез действия срещу националната олигархия, създадена от него.
Ако вземем за още един ориентир случилото се в Полша, там виждаме как именно политически хаос последва слизането от власт на "Право и справедливост". В сравнение с тях, управляващите консерватори в Унгария са се внедрили не само в политическите институции, а в самата частна собственост. Такава промяна изисква много радикални политически действия и няма как да се избегне и фаза на хаос."
Миналата година Модяр стана известен с фразата "няколко семейства притежават половината страна". Сега обещава "унгарски нов курс" в икономиката. Възможно ли е като евентуален победител в изборите, той да привлече икономическия елит на Орбан на своя страна?
"Ако Петер Модяр не пипа имуществените отношения, то икономическият елит може да го припознае. Ако засегне паричните потоци, то това ще доведе до огромно напрежение между него и богатите бизнесмени в Унгария."

Служители от Националния статистически институт излязоха по време на обедната си почивка си на протест с настояване работните им заплати да се увеличат с 20 процента от началото на следващата година. Така според организаторите от КТ "Подкрепа" възнагражденията на близо 1000 служители ще се доближат до средната за страната. "На главните..
Парламентът одобри на първо четене проектобюджета за държавното обществено осигуряване. Подкрепа дадоха депутатите от ГЕРБ-СДС, БСП, "Има такъв народ", "ДПС-Ново начало" и независими депутати. Против гласуваха от пралманетарните групи на ПП-ДБ, АПС, "Възраждане", МЕЧ. "Величие" не гласуваха. В края на дискусията министър Борислав Гуцанов коментира..
Средният размер на пенсията, изплащана от частни фондове, през първите девет месеца на годината е 236 лева, сочат данните на Комисията за финансов надзор. Активите на фондовете са надхвърлили 30 милиарда лева, като увеличението спрямо края на миналата година е с 12 процента. С най-голям дял от почти 87% са активите на най-масовите универсални пенсионни..
35 души са арестувани в България в рамките на международна операция срещу трафика на културно-исторически ценности. У нас в операцията участват ГДБОП и Софийска градска прокуратура. Операцията е с участието на Европол и се провежда в общо 8 европейски държави. Намерени са хиляди артефакти и културно- исторически ценности. "На терен..
"Напуснах Русия през септември 2022 година, когато беше обявена т.нар. втора фаза на войната и мобилизацията. Като всеки здравомислещ човек, който не поддържа нито войната в Украйна, нито властта в Русия, реших да замина , тъй като получих призовка". Това разказа пред БНР Данила Бабенко, руски гражданин и активист, който е настроен опозицонно..
До 50 000 медицински сестри биха могли да напуснат Обединеното кралство заради новата имиграционна политика на правителството, което би довело националното здравеопазване до най-голямата криза с работната сила в историята ѝ, пише "Гардиън", позовавайки се на проучвания. Британският премиер Киър Стармър обеща да ограничи нетната миграция,..
Бюджетът за държавното обществено осигуряване се обсъжда на първо четене в пленарната зала. Сред най-спорните текстове е увеличаването на осигурителната тежест с два процентни пункта. С текстовете се предлага минималната работна заплата и минималният осигурителен доход да достигнат 620 евро и 20, а максималният - до 2 352 евро месечно. Пенсиите..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви правителствено решение от днес, с което 31 декември (сряда) и 2 януари (петък), са обявени еднократно за..