Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Телемедицината в България - между сигурността и достъпа

| Репортаж
Снимка: institutfrancais.bg

Може ли да се прави преглед от разстояние, без да има интернет връзка? Това е поводът да разгледаме новата наредба за телемедицина
Законодателят се опитва да регулира тази дейност, станала популярна покрай Covid пандемията. В рамките на обществен дебат по темата, най-коментирани бяха техническите изисквания

Хубаво е прегледите от разстояние да бъдат уредени в закон, казва пулмологът, а сега и депутат д-р Александър Симидчиев. 

Той е доволен, че телемедицината е записана в закон, но новият проект за Наредба за медицинска помощ от разстояние предизвиква сериозни притеснения. Дори и за опитен лекар като д-р Симидчиев.

Мира Ганова от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването доразвива притесненията за свързаността на устройствата. Тя обяснява, че изискването устройствата за телемедицина да са в частна компютърна мрежа, т.нар. VPN, без достъп до други компютърни мрежи и интернет, е усложняващо задачата обстоятелство за по-лесното проникване на услугата.

Парадоксалните, по думите на Мира Ганова, текстове са продиктувани от доброто желание на законодателя да направи нещо хубаво и да гарантира сигурен и надежден начин за предоставяне на тази медицинска услуга

Неразбирането на техническите изисквания обаче води до усещането, че министерството може и да не се справи. 

Особено като се прибави и другото изискване - всички данни да отиват в здравно-информационна а система, известна като НЗИС. 

Така НЗИС става монополист като единствен начин за оказване на медицинска помощ от разстояние, а това е в противоречие с конкуренцията в ЕС, сочат мненията, отразени в сайта за обществено обсъждане на наредбата. 

Според Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването трябва да се определи кога точно и при кои клинични сценарии телемедицината е допустима и кога се изисква задължителен физически преглед

Необходимо е да се разпише и регламентът за допустимите дейности, включително за участие на родители, настойници и представители и тяхната автентификация. Мира Ганова допълва, че България вече е интересна за този развиващ се бизнес.


Още по темата слушайте в репортажа на Добромир Видев за "Преди всички".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Момчил Кузманов

Историкът Момчил Кузманов: Независимостта е брилянтно подготвена дипломатическа операция

Александър Малинов е един от най-значимите български политици в периода след Освобождението. Малинов е бесарабски българин , който завършва право в Киев. Той се връща в България след  освобождението и работи като юрист. Става член на демократическата партия и по-късно (след смъртта на Петко Каравелов) - и неин ръководител.  От най-голямо..

публикувано на 22.09.25 в 08:25

Центърът за работа с деца в Плевен започва работа на 1 октомври

В Плевен едно от любимите места на учениците е Центърът за работа с деца.   Рекорден е броят на желаещите тази година да се занимават с наука, творчество, с музика и танци. Учебната година ще бъде открита на 1 октомври и нито едно дете няма да бъде върнато, каза директорът Генадий Гешев. Интервю на Латинка Светозарова с..

публикувано на 21.09.25 в 06:38

В столичния район „Изгрев“ беше открит новият корпус на 30 детска градина „Радецки“

В столичния район „Изгрев“ беше открит новият корпус на 30 детска градина „Радецки“ в кв. „Дианабад“. Събитието събра много гости - родители, учители, жители на района, представители на Столична община, общественици. Лентата прерязаха кметът на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев, зам.-кметът на СОС по „Дигитализация, иновации и икономическо..

публикувано на 21.09.25 в 06:29

"Текст и изображение" - пресечните точки на различни изкуства и артистични практики

Съвременният западен театър води начало от литургическата драма. Оказва се, че и в България не липсват пиеси на библейска тематика, въпреки че на са написани при зараждането на драматургията, а във времето между двете световни войни. С малки изключения, те не са поставяни на сцена. От тях се е заинтересувал Мариус Куркински и не е изключено в..

публикувано на 21.09.25 в 05:05

Антун Иса: Западът умишлено не използва лостове, които биха спрели геноцида в Газа

Великобритания, Франция, Белгия, Канада и Австралия са сред страните, които се зарекоха да признаят независима Палестинска държава на лидерския дебат в Общото събрание на ООН идната седмица. Западните страни са откъснати от реалността и не могат да избягат от пожелателното мислене от 90-те години на миналия век и еуфорията около тогавашния..

публикувано на 20.09.25 в 10:48
Александър Сивилов

Проф. Александър Сивилов: Демокрацията започва да се изпразва от съдържание

"Темата за  сухия режим и голямата депресия в социалната историята на Съединените щати е много интересна и аз за първи път се сблъсках с част от документите за връзките на Съветския съюз и Куба, които са включени в тази книга, докато работех". Това каза пред БНР проф. Александър Сивилов , автор на  книгата "Гангстерите на сухия режим и голямата..

публикувано на 19.09.25 в 18:23
Кънчо Стойчев

Кънчо Стойчев: В политическата ни класа отсъства изобщо идеята за смирение

"Присъстваме на постоянни сцени в българския политически живот, говоря обобщаващо за всички политически играчи, в тон като че ли става дума за някакви безгрешни хора, за някакви хора над земята, над света, за някакви богове и тези хора спорят помежду си от позицията си на крайна и окончателна истина. Единият е прав за това, другият казва онова. Това е..

публикувано на 19.09.25 в 13:04