УНСС предлага създаването на два нови института към висшето училище

В икономиката приложението на ИИ става ежедневие. Изчезват много консултантски дейности. Трябва да се търси приложение на ИИ навсякъде, а не да се забранява или ограничава, коментира пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

"Няма да създаваме софтуер, да пишем нови програми за ИИ, а ще прилагаме ИИ в области, където е възможно."

Университетът има голям data център, участва в два проекта за супер бързи компютри, има и връзка със супер компютъра на БАН, развива стартъпи и обучението няма да е само теоретично, уверява ректорът. По думите му, амбицията е студентите да се научат да прилагат ИИ в бизнеса, какъвто е профилът на университета.

Студентите са доста по-напред в използването на изкуствения интелект, отколкото учебната програма позволява, отчита проф. Димитров.

Според него новият институт за ИИ би могъл да се финансира на проектен принцип, без да се изискват допълнително разходи от бюджета. Това може да е рамка за съвместна работа, подчертава проф. Димитров.

"Искаме да създадем точка за контакт, организационна структура, която да е ясно видима. Бизнесът ще знае много точно към кого точно да се обърне."

Ядрената енергетика не са само инженери, които могат да работят с ядрени реактори. Почти 2/3 от хората в една ядрена централа се занимават с логистика, икономика, счетоводство, сигурност и много други неща извън физиката и ядреното инженерство. Това е огромен и сложен процес, изтъква ректорът, мотивирайки изграждането на втория институт – в областта на ядрената сигурност.

За новия проект – строителството на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй", ще бъдат необходими 8 000 - 10 000 души, допълва Димитър Димитров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.